История на Люксембург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разделянето на Люксембург
Замъкът в Вианден
Белгийската революция, през 1830 година

Средновековие (963 - 1477)[редактиране | edit source]

Името на Люксембург идва от името на старинен замък, който през 963 бил купен от граф Зигфрид, който го направил център на своите владения по река Мозел и в Ардените. Това поставя началото на историята на Люксембург. Мъжкото потомство на графа се прекратило през 1136 и тогава женското таова се разселило из градовете Намюр и Лимбург.

Хенрих І Белоръки (1247-81) основал династията Люксембург-Лимбург. Неговият син Хенрих ІІ паднал в битката при Воринген, която отделила Люксембург от Лимбург и дало властта над тези земи в ръцете на херцогство Брабант. Синът на Хенрих ІІ - Хенрих ІІІ Люксембургски бил коронясан през 1308 като немски крал под името Хенрих VII и основал Люксембургската династия, от която произлезли много успешни владетели.

След смъртта на Сигизмунд Люксембургски през 1437, династиите Люксембург и Хабсбург се сляли, след като Албрехт Хабсбург се оженил за дъщерята на Сигизмунд. Преди това, през 1353 Карл IV предал властта над херцогство Люксембург на своя брат Венцел. Последният нямал наследници и след неговата смът херцогството преминавало от род в род - през 1412 то било част от Бургундското херцогство, а през 1477 попаднало под властта на Хабсбургите.

Влияние на Хабсбургите (1477 - 1815)[редактиране | edit source]

През 1659 значителна част от Люксембург попаднала под властта на настъпилите във Франция испанци. През 1684 пък Луи XIV поставил държавата под своя власт. Според Утрехтския мирен договор от 1713 частта от херцогството, която между 1569 и 1589 попаднала в испански ръце и която, макар и с малки изменения, влиза в територията на днешен Люксембург, попаднала в австрийски ръце. През 1794 тази част била превзета от Франция, което по-късно е потвърдено с Кампоформийския мирен договор.

Към независимостта (1815 - 1890)[редактиране | edit source]

Виенският конгрес дава тези земи на Прусия, а после се образува Велико херцогство Люксембург, което през 1860 влязло в състава на Германския съюз. Според решенията на конгреса короната попаднала в ръцете на Вилхелм I, крал на Обединена Нидерландия (Нидерландия и Белгия). А главният град - Люксембург, втората по укрепеност крепост в Европа след Гибралтар се използвала от германците. Вилхелм използвал нидерландски закони в управлението на херцогството. Но след като белгийската революция от 1830 обхванала и Люксембург, властта отишла в ръцете на белгийското правителство. Великите сили девет години водили преговори за властта над държавата, но накрая през 1839 нейната независимост най-накрая била призната. През 1841 била написана и люксембургската конституция, която през 1848 била демократизирана. Новият велик херцог Вилхелм III (упр. 1849-90) предложил нов проект за конституция, който възвръщал почти абсолютната власт на херцога, но тя не била приета. Въпреки това, той пуснал в действие новата конституция и това причинило размирици.

След края на германския съюз през 1866 люксембургският въпрос отново дошъл на дневен ред. Наполеон III успял да купи земята от Вилхелм ІІІ, но това подразнило германците, а самите люксембургци не се интересували от това. Започнали дипломатически преговори, според които Люксембург е независимо велико херцогство, а в Люксембургската крепост Прусия има право да разположи своя гарнизон. През следващите години Вилхелм ІІІ се принудил да демократизира конституцията. Той не оставил синове и след смъртта му през 1890 короната попаднала в ръцете на нидерландската принцеса Вилхелмина, неговата дъщеря. От нея властта се предала в бившия граф на Насау Адолф. Той обещал тържествено пред парламента да пази свободата и народа на Люксембург. Попуълярността му рязко намаляла, когато в парламента бил внесен законопроек за имущществото на херцога и били дадени 5 000 за да се уголеми двореца му. Може би това била една от причините, които довели до мразене на Германия в страната и сближаване с Франция.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]