Вилхелм I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за императора на Германия. За херцога на Нормандия вижте Вилхелм I (Нормандия).

Вилхелм I
император на Германия
1879 Buelow Kaiser Wilhelm I anagoria.JPG
Вилхелм I, първи император на Германия
Лични данни
Управление 18 януари 18719 март 1888 г.
Коронация 18 януари 1871
Пълно име Вилхелм Фридрих Лудвиг
Други титли крал на Прусия (2 януари 1861 - 9 март 1888);президент на Германската конфедерация (1 юли 1867- 18 януари 1871)
Роден 22 март 1797
Берлин, Кралство Прусия
Починал 9 март 1888 (90 г.)
Берлин, Германска империя
Погребан в Шарлотенбург, Берлин
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Фридрих Вилхелм III
Майка Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
Брак Августа Сакс-Ваймарска
Потомци Фридрих III, Луиза Пруска
Вилхелм I в Общомедия

Вилхелм I, също познат като Вилхелм Велики (Вилхелм Фридрих Лудвиг, немски: Wilhelm Friedrich Ludwig), роден на 22 март 1797 и починал на 9 март 1888, е крал на Прусия (2 януари 1861 - 9 март 1888) и първият германски император (18 януари 1871 - 9 март 1888).

Под водачеството на Вилхелм и на министър-председателя Ото фон Бисмарк Прусия успява да създаде Германската империя, чрез унификация на Германия, случила се след края на Френско-пруската война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и военна кариера[редактиране | edit source]

Бъдещият крал и император е роден като Вилхелм Фридрих Лудвиг Пруски (Wilhelm Friedrich Ludwig von Preußen) на 22 март 1797 г. в Берлин. Като втори син на крал Фридрих Вилхелм III, от Вилхелм не се очаквало да наследи трона от баща си и затова получава слабо образование.

Вилхелм служил в армията от 1814 г. нататък, бил се срещу Наполеон I по време на Наполеоновите войни. За него се чуват само добри отзиви, че е много смел и добър войник. Бие се под командването на Гебхард Леберехт фон Блюхер в битките при Ватерло и Лини. Той също става отличен дипломат, включвайки се в дипломатически мисии след 1815 година.

По време на Революциите през 1848, Вилхелм успешно смазва бунт, целящ смъртта на по-възрастния му брат крал Фридрих Вилхелм IV. Използването на оръдия го прави непопулярен по това време като си спечелва прякора Kartätschenprinz (Принц на картеча).

През 1857 Фридрих Вилхелм IV получава припадък и става умствено нестабилен за останалата част от живота си. През януари 1858 Вилхелм I става принц регент за брат си.

Крал на Прусия (1861-1888)[редактиране | edit source]

На 2 януари Вилхелм I наследява трона като Вилхелм I Пруски. Освен това той наследява и конфликта между брат си и либералния парламент. Вилхелм е смятан за неутрален човек спрямо политиката, защото не се бърка там, за разлика от брат си, ала въпреки всичко той успява да намери консервативно решение на конфликта: назначава Ото фон Бисмарк за официален министър-председател. Според пруската конституция министър-председател отговаря изцяло пред краля, а не пред парламента. Бисмарк обичал да смята своите работни отношения с Вилхелм като тези на подчинен на феодална по-висша власт. Въпреки това Бисмарк е човекът, който насочва политиката, вътрешната, както и външната. На няколко пъти Ото фон Бисмарк спечелва съгласието на на Вилхелм, заплашвайки го с оставка.

Император на Германия (1871-1888)[редактиране | edit source]

Провъзгласяване на Германската империя и Вилхелм I за неин император.

След края на Френско-пруската война Вилхелм е провъзгласен за германски император на 18 януари, 1871 в двореца във Версай. Титлата "германски император" е внимателно избрана от Бисмарк след дискусия до деня (и след) на провъзгласяването. Вилхелм приел тази титла неохотно, защото той би предпочел "император на Германия", което всъщност би било недопустимо за федерални монарси и би значело власт над земи извън региона (Австрия, Швейцария, Люксембург и др.). Титлата "император на германците", предложена през 1848, е отхвърлена, защото той се смятал за избран "по волята на Бог", а не по волята на народа както е в демократичните републики.

По време на церемонията Северногерманският съюз (1867-1871) е преобразен в Германската империя (Kaiserreich 1871-1918). Тази империя е федерална държава, императорът е глава на страната и президент (primus inter pares - първи сред равните) на федералните монарси.

На 11 май 1878 Макс Хьодел се проваля в опит за покушение над Вилхелм в Берлин. Втори опит е извършен на 2 юни 1878 от анархиста Карл Нобилинг, който ранил императора и след това се самоубива. Тези опити стават претекст за създаването и приемането на Анти-социалистическия закон, който е представен от правителството на Бисмарк с подкрепата на мнозинството от Райхстага на 18 октомври 1878. Законът е предназначен за борба срещу социалистическите движения на работната класа. Законът забранява Социалдемократическата партия в Германия и премахва нейния законен статус, забранява всички организации на работните маси и социалистическата и работна преса, конфискува социалистическа литература, наказва социалдемократите с репресалии. Подобни закони се допълвали на всеки 2-3 години. Въпреки всичко Социалдемократическата партия засилва своето влияние на масите. Под натиск от работническите движения подобни закони са премахнати на 1 октомври 1890.

В своите мемоари Бисмарк описва Вилхелм като старомоден, благовъзпитан и непогрешимо вежлив джентълмен и гениален пруски офицер, чийто добър разум на моменти се замъглявал от "женско влияние".

Семейство[редактиране | edit source]

През 1829 г. Вилхелм I се жени за германската императрица Августа Сакс-Ваймарска (1811-1890), дъщеря на великия херцог Карл-Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и великата княгиня Мария Павловна. В дългите години на брака им се раждат две деца:

Фридрих III (1831—1888), следващ кайзер на Германската империя;
Луиза Пруска, през 1856 г. сключва брак с великия маркграф на Баден Фридрих I.

Паметници[редактиране | edit source]

Паметник в Кьолн, 2006 г.

Между 1867-1918 год. в негова чест са построени над 1,000 паметника.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Wilhelm Jordan: Kaiser Wilhelm I. Frankfurt/Main 1896.
  • (нем.) Erich Marcks, Kaiser Wilhelm I., Leipzig 1910.
  • (нем.) Franz Herre: Kaiser Wilhelm I. Der letzte Preuße. Köln 1980.
  • (нем.) Wolfgang Treue (Hrsg.): Drei deutsche Kaiser. Freiburg [u. a.] 1987.
  • (нем.) Karl Heinz Börner: Wilhelm I. Deutscher Kaiser und König von Preußen. Eine Biographie. Akademie Verlag, Berlin 1984.
  • (нем.) Dieter Leuthold (Hrsg.): Ein Bremer „rettet“ den Kaiser. Die Flucht des Prinzen Wilhelm im Jahre 1848 aus Berlin, nach den Erinnerungen von August Oelrichs. Hauschild Verlag, Bremen 1998.
  • (нем.) Große Landesloge der Freimaurer von Deutschland (Hrsg.): Die ersten 150 Jahre des Großen Ordens-Kapitels INDISSOLUBILIS. Berlin 1926.

Външни препратки[редактиране | edit source]