Демокрация
Тази статия е за общественото устройство. За вестника вижте Демокрация (вестник).
| Форми на управление Част от поредиците за Политика
|
|---|
| Портал Политика |
Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).[1]
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията,[2] но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики.[3] Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи.[4][5] Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.[6][7][8]
Съдържание |
История
Античност
Първите държавни образувания, за които се предполага, че може би са имали демократично устройство са ранните шумерски градове-държави.[9] Подобна протодемокрация съществува за известно време и при мидийците през 6 век пр.н.е. преди Дарий I да обяви, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добрата олигархия.[10]
Други общности, които може би са имали демократично управление, са индийските сангха и гана, които съществуват от 6 век пр.н.е., а в някои региони оцеляват до 4 век. Данните за тях са оскъдни, но Диодор също говори за съществуването на демократични държави в Индия. В същото време съвременните изследователи отбелязват, че по времето на Диодор думата „демокрация“ може да се използва за всяка самостоятелна държава, независимо от нейната форма на управление. Неравенството между членовете на индийските касти кара много учени да се съмняват, че устройството на гана и сангха е сравнимо със съвременните схващания за демокрация.
Понятието „демокрация“ се появява за пръв път в древногръцката политическа и философска литература. През 4 век пр.н.е. Платон противопоставя демокрацията, „управление на управляваните“, с алтернативните системи - монархия (управление на един човек), олигархия (управление на малка група хора) и тимокрация (управление на хората, притежаващи собственост).[11]
Класическата древногръцка демокрация в града-държава Атина днес е смятана от мнозина за пряка демокрация, в действителност освен общото събрание на гражданите, което взима определени решения, в Атина има и правителствени и съдебни постове, които се заемат от граждани, първоначално избирани с жребий. Самото право на участие в политическия живот е ограничено - гражданството е наследствено и ограничено до мъжете, служили в армията. Смята се, че от 250 хиляди жители на града в класическия период, едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания. Повечето държавни постове са определяни с жребий, като само военачалниците и няколко други служители са избирани с гласуване.[12]
Въпреки че Римската република допринася значително за някои аспекти на демокрацията, в Рим също само ограничено малцинство от жителите имат политически права. Често явление са и изборните манипулации чрез промяна в границите на избирателните райони, като на практика много често висшите постове, включително тези на членовете на Сената, се заемат от представители на няколко фамилии.[13]
Средновековие
18-19 век
20 век
Демократични държави
Като форма на държавно устройство, при демокрацията обикновените граждани могат да участват пряко във вземането на решения (за разлика от монархията или диктатурата). В днешно време почти всички държави претендират да бъдат демократични. Понякога демокрацията е формата на управление, макар официално страната да се ръководи по друг начин. Пример е Канада, която е монархия, но практически се управлява от демократично избран парламент.
Демокрацията като форма на управление на държавно ниво се практикува в две разновидности:
- Пряка — извършва се чрез референдум или плебисцит(пряко гласуване). Примери за такава демокрация са Швейцария, много законодателни инициативи на Калифорния и някои градове-държави.
- Представителна — гласоподавателят избира свои представители, които се събират в законодателни и/или изпълнителни органи. Там те могат да извършват функции, за които гласоподавателят не ги е натоварил директно: участие в специални комисии, подготовка на проектозакони и гласуване на закони; но по собствено усмотрение в съгласие със собствената им съвест.
Представителната демокрация най-общо се дели на два вида според типа на държавно устройство:- Република - със концентрирана власт в избираеми институции:
- парламентарна република - парламентът и институциите на властта имат ясно разделение на властта с механизми за междуинситуционен контрол, но правителството се крепи на парламентарна коалиция или мнозинство, излъчващо правителство. Има ясно разграничение между шеф на правителството (Министър председател) и държавен глава (Президент).
- президентска република - правителството се оглавява от президент, който може да се избира директно или от специални органи (напр. електоралната колегия на САЩ. Това правителство има мандат и не може да се разпусне дори и президентът да бъде отзован (напр. Ричард Никсън), при който случай неговият приемник продължава управлението на страната (напр. Джералд Форд).
и
- Парламентарна (конституционна) монархия - успоредно с органите установени чрез гласуване от населението, страната се оглавява от наследствен монарх, който може да има декоративна или по-активна роля според конституционните дадености.
- Република - със концентрирана власт в избираеми институции:
Етимология и употреба
Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: "δημοκρατία" - „δήμος“ - демос означава „народ“, а „κράτος“ — кратос означава сила, власт: буквалното значение на думата „демокрация“ е „народовластие“. Терминът също така понякога се използва като мерило за степента на влияние на народа върху собственото им управление.
Управление на мнозинството
В зависимост от конкретното приложение принципът на демокрацията може да се окаже инструмент за управление на мнозинството над малцинството. Затова някои форми на демокрацията предполагат управление на мнозинството при пълноправие на малцинствата („majority rule with minority rights“ на английски език). Основният принцип, според който се реализира пълноправието е, че влиянието върху вземането на решението трябва да бъде правопропорционално на ефекта от решението върху личността. По този начин, без да противоречи на принципа на демокрацията, малцинството може да вземе решение, което да противоречи на това на мнозинството, стига да е достатъчно пряко засегнато от него.
Видове
В днешно време могат да бъдат наблюдавани две форми на демокрация: мажоритарна и пропорционална. За разлика от първоизточника на понятието — атинската пряка демокрация, в сегашните варианти на системата (представителна демокрация) хората избират политици, които да представляват интересите им. В последно време възниква друга форма - спонтанната демокрация.
Бележки
- ↑ ((en)) Democracy Conference. // Innertemple.org.uk. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ ((en)) Liberty and justice for some. // The Economist, 2007. Посетен на 15 декември 2010.
- ↑ ((en)) Aristotle, Politics.1317b (Book 6, Part II). // Perseus.tufts.edu. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ ((en)) Dahl, R. Alan и др. The Democracy Sourcebook. MIT Press, 2003. ISBN 0262541475.
- ↑ ((en)) Hénaff, M. и др. Public Space and Democracy. University of Minnesota Press. ISBN 0816633878.
- ↑ ((en)) Barak, A. The Judge in a Democracy. Princeton University Press, 2006. ISBN 069112017X. с. 40.
- ↑ ((en)) Williamson, T. R. Problems in American Democracy. Kessinger Publishing, 2004. ISBN 1419143166. с. 36.
- ↑ ((en)) Preuss, U. K. Perspectives of Democracy and the Rule of Law. // Journal of Law and Society 18 (3). 1991. с. 353-364.
- ↑ ((en)) Jacobsen, T. Primitive Democracy in Ancient Mesopotamia. // Journal of Near Eastern Studies 2 (3). July 1943. с. 159-172.
- ↑ ((en)) Snell, Daniel C.. Flight and Freedom in the Ancient Near East. Brill Publishers, 2001. ISBN 9004120106. с. 18.
- ↑ ((en)) Brown, Eric. Plato's Ethics and Politics in The Republic. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2009. Посетен на 15 декември 2010.
- ↑ ((en)) Cartledge, Paul. The Democratic Experiment. // Ancient history in-depth. BBC, 2010. Посетен на 15 декември 2010.
- ↑ ((en)) Ancient Rome from the earliest times down to 476 A.D. // Annourbis.com. Посетен на 22 август 2010.
