Платон

древногръцки философ
Копие на бюст от Силанион
Име	Платон (Πλάτων)
Рождена дата	ok.427 пр.н.е. Атина, Гърция
Умира на	ok.347 пр.н.е. Атина, Гърция
Школа и традиция	Класическа гръцка философия
Основни интереси	Етика, Епистемология, Математика

Платон (на гръцки: Πλάτων) е древногръцки философ, математик, автор на философски диалози и основател на Атинската академия. Наред със своя учител Сократ и ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и Естествената философия^{[източник?]}. Първоначално Платон бил ученик на Сократ и бил повлиян колкото от неговия начин на мислене, толкова и от смъртта му, която намирал за несправедлива.

Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и пет диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, в следствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове. Макар че той преподава в основаната от самия него Академия, не е сигурно, че запазените негови текстове са използвани за обучението там. Въпреки това, през следващите столетия те служат за преподаване на различни дисциплини, които засягат, сред които философия, логика, реторика, математика.

Живот

Точното време и място на раждане на Платон не е известно, като според различни източници той е роден между 429 и 423 година пр.н.е., вероятно в Атина или на близкия остров Егина. Истинското му име според Диоген Лаерций (който цитира Александър от Милет) е Аристокъл. Аристокъл е името на дядото на Платон. Традиция по времето на Платон е била децата да бъдат кръщавани с името на дядовците си. Произхожда от видно атинско аристократично семейство. Според спорни сведения, баща му Аристон е далечен потомък на митичния атински цар Кодър и месенския Мелант. Майка на Платон е Периктиона, чийто род претендира за връзка с атинския законодател Солон. Тя е сестра на Хармид и племенница на Критий, едни от Тридесетте тирани, управлявали в Атина след нейното поражение в Пелопонеската война. Освен Платон, Аристон и Периктиона имат още три деца — синове Адимант и Главкон и дъщеря Потона, чийто син Спевсип наследява Платон начело на Академията. Според диалога „Държавата“, Платон е най-малкият от тримата братя, но според техния съвременник Ксенофонт Главкон е по-малък от Платон.

Изглежда Аристон умира, докато Платон е още дете, макар че е трудно да се установи кога точно става това. Периктиона се жени повторно за своя вуйчо Пириламп, приятел и политически съмишленик на Перикъл и дългогодишен посланик в Персийската империя. Пириламп има син от предишен брак, Дем, който е известен с красотата си. Периктиона му ражда още един син, Антифон.

Според Диоген Лаерций, рожденото име на философа е Аристокъл, но треньорът му по борба му дава прозвището Платон („широк“), заради здравото му телосложение. В наши дни някои изследователи оспорват тази хипотеза, тъй първите сведения за нея се появяват едва през епохата на Елинизма, а по времето на самия философ името Платон е често срещано в Атина.

Първите стъпки на Платон във философията се осъществяват под влиянието на Хераклитовото учение. От последователя на Хераклит Кратил той се запознава с диалектиката. Решаващ фактор за формирането му като философ представлява учението на Сократ. През 407 г. пр.н.е. Платон постъпва в кръжока на прочутия атински диалектик и в продължение на осем години слуша неговите беседи.

След смъртта на Сократ в продължение на дванадесет години пътешества из редица области на тогавашния цивилизован свят. Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава Евклид (също бивш ученик на Сократ, който не бива да се бърка с прочутия математик). Застоява се по-дълго време в Египет. Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение и известно време взема дейно участие в политическия живот в Сиракуза, където управлява тиранът Дионисий I Стари. От това време е и познанството му с Дион, тогава към двадесетгодишен, шурей на Дионисий, върху когото оказва силно и трайно влияние. През 387 година Платон е изгонен от Сиракуза и попада в робство, като според някои източници това става по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати. Откупен е от свои приятели и се завръща в Атина, където основава Академията.

По-късно предприема още две пътешествия до Сицилия, завършили също безуспешно. Остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията. Умира около 347 г. пр.н.е. по време на сватбено празненство в Атина.

Известният лунен кратер Платон е кръстен така в негова чест.

Произведения

Неговите идеи достигат до нас чрез записаните философски и драматични произведения, които се пазят в ръкописи, възстановени и редактирани много пъти (както и преведени) от началото на хуманизма. Наследството на Платон се състои най-вече от диалози, епиграми и писма. Всички известни диалози на Платон са се запазили до наши дни, но авторството на някои от тях се смята от повечето учени за съмнително (например Алкивиад, Клитофон) или силно неправдоподобно (например Демодок или Вторият Алкивиад).

Произведенията на Платон се групират според времето, в което са били създавани, както и според основното им съдържание, теми, понятия, начини на излагане на възгледите. Най-широко приетата периодизация е тази, която прави А. Ф. Лосев.

Ранни диалози

Това са философските произведения на Платон, за които се смята, че са писани преди първото пътуване в Сицилия:

• Апология
• Критон
• Евтифрон
• Лахес
• Лизий
• Хармид
• Протагор
• Държавата (I книга)

Те могат да се нарекат сократически и в тях се обсъжда най-вече моралната проблематика.

Преходни диалози

В тази група най-често са поставяни:

• Горгий
• Менон
• Евтидем
• Кратил
• Малкият Хипий
• Ион
• Големият Хипий
• Менексен

Тези диалози съдържат полемика с актуалния тогава софизъм и дискусии на елементи от предсократическата философия. Тук започва да се прояснява учението за идеите.

Зрели диалози

Тук се включват:

• Федон
• Пирът
• Федър
• Държавата (от II до Х книга)
• Теетет
• Парменид
• Софист
• Политик
• Филеб
• Тимей
• Критий

В тях централно място заема класическото учение за идеите.

Кратки диалози

• Закони
• Към тях понякога се включва и Послезаконие, вероятно дело на някой Платонов ученик.

Силно съмнителни и неавтентични диалози

Следните диалози в древността понякога са приписвани на Платон, но автентичността им е силно съмнителна:

• Първи Алкивиад
• Хипарх
• Клитофонт
• Минос

Три диалога са със сигурност неавтентични:

• Втори Алкивиад
• Съперници
• Теагес

Писма

На Платон са приписвани около тридесет писма. Възможно е всички те да са апокрифни, но преобладаващото мнение е, че седмото и осмото от тези писма са автентични.

Библиография

От Платон

• Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006
• Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор — в “Диалози”, т. 1, С, 1979
• Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър — в “Диалози”, т. 2, С, 1982
• Платон: Държавата — в “Диалози”, т. 3, С, 1988
• Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Тимей, Филеб, в “Диалози”, т. 4, С., 1990

За Платон

• Г. В. Фр. Хегел, "История на философията", т. 2, София 1982, стр. 155-27Х
• Ц. Бояджиев, "Неписаното учение" на Платон, С, 1984.
• Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993
• Лосев, А. Ф.: "История античной эстетики. СОФИСТЫ. СОКРАТ. ПЛАТОН", том II М.: "Искусство", 1969

Източници

• Михайлов, Георги. Платон — живот и творчество. // Платон. Диалози, т. 1. София, Наука и изкуство, 1979. ISBN 953-12-7261-1.

Външни препратки

• ((el)) Πλάτων в Уикиизточник
• ((el)) ((en)) Съчиненията на Платон
• ((en)) Произведения на Платон в проекта Гутенберг