Антична философия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Античната философия е период от историята на философията, който обхваща около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век.

Съдържание 1 Досократически период 1.1 Йонийска школа 1.2 Питагор и Питагорейска школа 1.3 Елейска школа 1.4 Хераклит 1.5 Левкип, Демокрит и Емпедокъл 1.6 Анаксагор 1.7 Софисти 2 Класически период 2.1 Сократ 2.2 Платон 2.3 Аристотел 3 Елинистически период 3.1 Стоицизъм 3.2 Скептицизъм 3.3 Епикурейство 3.4 Хедонизъм 3.5 Неоплатонизъм

[редактиране] Досократически период

Досократическия период е предимно набор от различни натурфилософии. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото.

[редактиране] Йонийска школа

• Талес
• Анаксимандър
• Анаксимен

[редактиране] Питагор и Питагорейска школа

[редактиране] Елейска школа

• Ксенофан
• Парменид
• Мелис
• Зенон

[редактиране] Хераклит

[редактиране] Левкип, Демокрит и Емпедокъл

[редактиране] Анаксагор

[редактиране] Софисти

• Протагор
• Горгий

[редактиране] Класически период

Класическият период, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация.

[редактиране] Сократ

[редактиране] Платон

[редактиране] Аристотел

[редактиране] Елинистически период

През елинистическия период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността.

[редактиране] Стоицизъм

[редактиране] Скептицизъм

[редактиране] Епикурейство

[редактиране] Хедонизъм

[редактиране] Неоплатонизъм

Неоплатонизма, в лицето на Плотин, Порфирий и Ямблих, както и ранните християнски философи като Августин и Боеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.