Антична философия

Античната философия е период от историята на философията, който обхваща около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век. Когато се говори за антична философия, обикновено става дума за западно-християнската философска традиция, което не означава обаче, че източните философски школи не са съществували през Античността. Античната философия се счита за начало на философската наука въобще и затова се свързва най-вече със старогръцката философия.

Досократически период

Яркото различаване на досократиците (или предсократици) от философите от следващите поколения е отбелязано от Аристотел, който вижда хуманизма и етиката, развити от Сократ, като нова насока на философската мисъл. С термина се означават ранни гръцки философи, неповлияни от философската мисъл на Сократ. Някои от досократиците са живели по времето на Сократ или дори след това, но са причислени към периода поради характера на идеите им.

Досократическия период е предимно набор от различни космогонични и космологични теории, както и редица естествени философии (натурфилософии). Характерни за периода са опитите за описване на първоначалата и всеобщността, като оттук именно се заражда философската наука.

Не е останало нито едно напълно запазено съчинение от досократическия период. Възгледите на мислителите от епохата са възстановени на база запазени фрагменти, цитати в произведения на техни съвременници или автори от по-късни епохи, както и на база по-късна доксография.

Милетска школа

Милетската школа носи името на гръцкия полис Милет, разположен в областта Йония (днес се намира в западна Турция). Понякога школата бива наричана Йонийска. Тя е в началото на древногръцката философска школа, а характерен за философските търсения от епохата е опитът да се открие и опише първоначалото (архе, ἀρχή, archē).

• Талес
• Анаксимандър
• Анаксимен

Питагор и Питагорейска школа

Питагорейската школа се счита за първата организирана философска школа. Последователите на Питагор са спазвали строги предписания, свързани с начина на живот и поведение. Школата няма ярко изявени индивидуални представители, защото учениците на Питагор са изповядвали неговите виждания. Поради тази причина е невъзможно да говорим поотделно за вижданията на Питагор и неговите последователи питагорейците. Школата се занимава основно с проблемите на космологията, а хармонията е описана чрез математически приоми.

Елейска школа

Елейската школа носи името на йонийско-гръцката колония Елея в Южна Италия. Основните възгледи на елеатите са, че всичко съществуващо е едно, а множествеността и промяната са недействителни.

• Мелис
• Парменид
• Зенон
• Ксенофан

Софисти

• Протагор
• Горгий

Класически период

Класическият период, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация.

Елинистически период

През елинистическия период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността.

Неоплатонизъм

Неоплатонизмът, в лицето на Плотин, Порфирий и Ямблих, както и ранните християнски философи като Августин и Боеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.

Ползвана литература

The Cambridge Dictionary of Philosophy, Ed. 2, edited by Robert Audi "Антична философия - антология", съставител: Ради Радев