Елеати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елеатска школа

Философска школа от досократовия период на древногръцката философия, възникнала през 6 в. пр. Хр. в елинските полиси в Южна Италия. Неин главен център е бил град Елея.

Представители[редактиране | edit source]

Най-важните представители на тази школа:

При съвременните изследователи има известно разминаване относно причисляването на Ксенофан Колофонски в тази група. Някои го смятат за основоположник на Елеатската школа, други – за неин предшественик, като аргументите се свеждат до правилната употреба на специфична философска терминология. Приемствеността на възгледите от Ксенофан към следващите представители на школата, почти неоспорваният вече факт, че е бил учител на Парменид и античната традиция (Аристотел го определя като „първия от елеатите цялостен ум”), дават пълно основание да се причисли към Елеатската школа, независимо каква роля в нея ще му бъде отредена.

Основни философски възгледи[редактиране | edit source]

Главен момент във философската мисъл на елеатите е възприемането на съществуващото (Бог, битие, вселена) като едно, единно, неразделно, непрекъснато, неделимо и безкрайно цяло. По думите на Парменид: „Едното е всичко и всичкото е едно”. Движението, изменчивостта и двойствеността се възприемат като сетивна заблуда на човешкото възпрятие, разбиране и познание. Елеатите остро се обявяват против антропоморфизма в древногръцката митология, в еднаква степен срещу натурфилософските възгледи или мистицизма на останалите философски системи.

Наследство[редактиране | edit source]

Елеатите дават едно ново начало в древногръцката философска мисъл. Много техни идеи са възприети от по-късни философи като Платон, Аристотел, неоплатониците, стоиците и т.н. Християнската догматика също използва термини, чиито произход възлиза към елеатите (например нюанса между неразделно и неделимо). Забележимо е и влиянието им върху европейската философия след средновековието. Много от използваните днес философски понятия са въведени в първоначалния си вид именно от тях – „непрекъснатост” и „битие”, днес продължават да се използват заложени от представителите на тази школа философски концепции.

Философските идеи на елеатите оказват влияние и във „външни” науки, особено силно е то в математиката, която от античността до днес се занимава обстойно с апориите (парадоксите) на Зенон Елейски. Това дава сериозен тласък за развитието на математиката, а оттам и на науките, пряко свързани с нея.

Външни препратки[редактиране | edit source]