Наука
| Част от серията статии за наука |
|
 |
|
| Природни науки | |
|---|---|
| Социални науки | |
| Приложни науки | |
| Формални науки | |
| Хуманитаристика | |
Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.[1][2] Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод.[3][4]
Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направление - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти.[5] Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.[6]
Формалните науки, най-важна сред които е математиката,[7][8] не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни постулати.[9] При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.
Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.
Способността на населението като цяло да разбира основните понятия, свързани с науката се нарича научна грамотност.
Съдържание |
[редактиране] Научният метод
Основна статия: Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат научен метод.[10] Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими свидетелства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение.[11] Научният метод се състои от събирането на данни чрез наблюдение и експерименти и формулирането и изпитването на хипотези.[12]
Въпреки че начините на работа в различните области на емпиричната наука се различават, някои добре различими характеристики разграничават научните изследвания от останалите методи за придобиване на знание. Учените предлагат хипотези, които обясняват определени явления, и провеждат експерименти, които да потвърдят или отхвърлят тези хипотези. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или за поставя групи хипотези в общ контекст.
Основна цел на научния метод е да направи изследванията възможно най-обективни и да намали тенденциозната интерпретация на резултатите. Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, давайки им възможност да проверят резултатите, опитвайки да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност.
[редактиране] Класификация
[редактиране] Природни науки
Природните науки, наричани също естествени науки, са науките, които изучават природните явления. Те имат за цел да установят законите, които действуват в природата, без да се има предвид човешката дейност. Друга причина за въвеждането на понятието природни науки е да бъдат разграничавани от хуманитарните и социалните науки.
За основа на природните науки трябва да се счита естествознанието (природознанието), а техен предшественик е натурфилософията.
[редактиране] Социални науки
- Антропология
- География (икономическа)
- Икономика
- Лингвистика (Езикознание)
- Педагогика
- Политология
- Психология
- Социология
[редактиране] Приложни науки
Приложните науки търсят приложение на резултатите на фундаменталните научни изследвания в практиката и често са тясно свързани с техниката и технологиите. Примери за приложни науки са:
- Агрономия
- Аеронавтика
- Балистика
- Бионика
- Биотехнология
- Геомеханика
- Електротехника
- Електроника
- Енергетика
- Информатика
- Картография
- Кибернетика
- Корабостроене
- Космонавтика
- Хранителни технологии и Кулинария
- Материалознание
- Машиностроене
- Механика
- Нанотехнология
- Радиотехника
- Робототехника
- Системотехника
- Строителство и Архитектура
- Топлотехника
- Трибология
- ТРИЗ
- Ядрена технология
[редактиране] Формални науки
[редактиране] Хуманитаристика
[редактиране] Философия на науката
Разделът от философията, изследващ основите, предпоставките и заключенията на науката, се нарича философия на науката. Той включва в себе си елементи на епистемологията и на онтологията. Философията на науката включва и философските аспекти на отделни науки, например философия на математиката, философия на историята, философия на физиката.
[редактиране] История на науката
[редактиране] Организация и финансиране
[редактиране] Научна общност
Научната общност се състои от всички учени, научните организации и начините на взаимодействие между тях. Обикновена са обособени под-общности според конкретната наука или научна област.
[редактиране] Научни области
Научните области са широко признати категории на специализирани знания и обикновено имат своя собствена терминология и номенклатура. Във всяка научна област се издават едно или повече научни списания, които публикуват рецензирани статии, представящи последните постижения в научните изследвания.
[редактиране] Научни институции
Организации за популяризиране на научната мисъл (т.нар. на английски: learned societies) съществуват от времето на Ренесанса.[13] Най-старата все още съществуваща институция е Академия деи Линчеи (на италиански: Accademia dei Lincei) в Италия.[14] В други европейски страни са основани национални Академии на науките, като най-старата сред тях са британското кралски научно дружество Royal Society от 1660[15] и Френската академия на науките на френски: Académie des sciences) от 1666.[16]. Българската академия на науките е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) през (1869) г.
В някои страни има създадени правителствени агенции с цел финансиране на научни изследвания: например Националният научен фонд на английски: National Science Foundation в САЩ, седемте Научни съвета (UK Research Councils) в Обединеното кралство и др. Научните изследвания в рамките на Европейския съюз се финансират по специални Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие (на английски: Framework programmes for research and technological development), които насърчават сътрудничеството между учени от различни страни[17].
Международните научни организации като Международният научен съвет (на английски: International Council for Science) спомага за сътрудничеството между учените от различни страни. Други големи международни организации като CERN и ОИЯИ обединяват усилията на учени от различни страни в конкретни научни области — физика на елементарните частици и ядрена физика, изискващи огромни финансови средства.
[редактиране] Научна литература
В света днес се публикуват огромен брой заглавия в областта на науката.[18] Исторически първите научни списания са Journal des Sçavans и Philosophical Transactions of the Royal Society, започнали да излизат през 1665 г. От тогава насам броят на периодичните научни издания постоянно расте. Към 1981 г. броят им (включително и техническите) се оценява на 11 500 [19], а към 2010 само в областта на медицинските науки има приблизително 40 000.[20]
Повечето научни списания обхващат само една научна област и публикуват научни изследвания от нея, оформени като научни статии. Науката така е проникнала във всички области на живота, че освен строго научни издания, се публикуват и такива, насочени към много по-широк кръг читатели: NewScientist, Science & Vie, Scientific American. В тях се съобщават на по-достъпен език най-забележителните научни постижения. Научните книги също представляват интерес за по-широк кръг от читатели. Подобен жанр, предаващ по своеобразен начин научните идеи, но не и научния метод, е научната фантастика.
[редактиране] Псевдонауки и алтернативни теории
Следните направления на изследване не се отнасят към науката.
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Aristotle. Nicomachean Ethics, bekker page 1139b. // Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 3 декември 2010.
- ↑ ((en)) Aristotle. Metaphysics, Book 1, section 981b. // Perseus Digital Library, 2010. Посетен на 3 декември 2010.
- ↑ Popper 2002, с. 3.
- ↑ ((en)) Wilson, Edward. Consilience: The Unity of Knowledge. New York, Vintage, 1999. ISBN 0-679-76867-X.
- ↑ Popper 2002, с. 20.
- ↑ ((en)) Scientific Method: Relationships among Scientific Paradigms. // Seed magazine, March 7, 2008. Посетен на 12 септември 2007.
- ↑ ((en)) Linguistics and the Formal Sciences. // Academic and Professional Books. Cambridge University Press, 2010. Посетен на 3 декември.
- ↑ ((en)) Löwe, Benedikt. The Formal Sciences: Their Scope, Their Foundations, and Their Unity. // JSTOR, 2002. Посетен на 3 декември 2010.
- ↑ Popper 2002, с. 10-11.
- ↑ ((en)) Goldhaber, Alfred Scharff и др. Photon and graviton mass limits. // Reviews of Modern Physics 82. American Physical Society, January–March 2010. DOI:10.1103/RevModPhys.82.939. с. 940.
- ↑ ((en)) Newton, Isaac. The Principia : Mathematical Principles of Natural Philosophy. University of California Press, 1999. ISBN 978-0520088177. с. 794-796.
- ↑ ((en)) scientific method. // Merriam-Webster Dictionary. Merriam-Webster, 2010. Посетен на 4 декември 2010.
- ↑ ((en)) Parrott, Jim. Chronicle for Societies Founded from 1323 to 1599. // Scholarly Societies Project, August 9, 2007. Посетен на 2007-09-11.
- ↑ Benvenuto nel sito dell'Accademia Nazionale dei Lincei. // Accademia Nazionale dei Lincei, 2006. Посетен на 2007-09-11.
- ↑ ((en)) Brief history of the Society. // The Royal Society. Посетен на 2007-09-11.
- ↑ ((en)) Meynell, G.G.. The French Academy of Sciences, 1666–91: A reassessment of the French Académie royale des sciences under Colbert (1666–83) and Louvois (1683–91). // Topics in Scientific & Medical History. Посетен на 2007-09-11.
- ↑ Уеб сайт на Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ към Европейската комисия
- ↑ ((en)) Ziman, Bhadriraju. The proliferation of scientific literature: a natural process. // Science 208 (4442). 1980. DOI:10.1126/science.7367863. с. 369–371.
- ↑ ((en))Subramanyam, Krishna и др. Scientific and Technical Information Resources. CRC Press, 1981. ISBN 0824782976. OCLC 232950234.
- ↑ ((en)) NIH.gov
- Цитирана литература
- ((en)) Popper, Karl. The Logic of Scientific Discovery. 2nd English. New York, NY, Routledge Classics, 2002, [1959]. ISBN 0-415-27844-9. OCLC 59377149. с. 3.
[редактиране] Вижте още
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Наука“ и страницата „Science“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |
