Знание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Знанието е това което се знае, което е известно, което е установено в резултат на познавателна дейност. В по-общ смисъл това е науката изобщо [1]. В Оксфордския английски речник знанието е дефинирано като: (а) факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло; (б) осведоменост или запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация[2].

Философските дебати започват с формулировката на Платон за знанието като „обоснована истинска вяра“. Разбира се днес няма категорична дефиниция за знанието, нито изглед да има такава и все още съществуват редица конкурентни теории.

Процес на придобиване на знание[редактиране | edit source]

Придобиването на знание включва комплекс от когнитивни процеси: възприятие, учене, комуникация, асоциация и разсъждение. Терминът знание също се използва за да обозначи сигурното разбиране на субекта със способността да го използва за специфични цели, ако е подходящо.

Житейски опит[редактиране | edit source]

Човек придобива по-голямата част от знанията като усвоява повече или по-малко системно натрупания от обществото опит с обективната действителност. Разглежда се както опитът от ежедневието, така и резултатите от научни познания. Неръководеното, спонтанно добиване на опит, каквото първоначално получават децата, не може да бъде противопоставено на усвояването на общественото знание; то се вмества в многообразните обществени отношения.

Качество на знанието[редактиране | edit source]

Качеството на знания за конкретен индивид се определя само в процес на умствена дейност при дадени вътрешни и външни условия, например при възпроизвеждането като отговор на различни изисквания и въздействия, при решаване на даден проблем и др. Качеството на знание е в неделима връзка и взаимодействие със способностите, нагласите, мотивацията и други свойства на личността, които въздействат върху протичането на определена умствена дейност.

Йоахим Ломпшер (на немски: Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed.), немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:

  • Правилност — степента на покритие между твърденията и съответните действия, от една страна, и обществените знания, от друга. При учениците се съпоставя учебното съдържание в дадена област с обективната действителност.
  • Обобщеност — установява се от степента на покритие между общото, особеното и единичното в твърденията (теориите, законите, правилата, фактите) и съответните действия по отношение на определена система от знания или нейна част.
  • Конкретност и нагледност — степента на покритие между конкретното и абстрактното. Зависи от наличието и относителната действеност на сетивно-конкретните и абстрактно вербалните елементи в системата от знания и чрез наличието на взаимовръзки между тях.
  • Системност — проявява се в изграждането на единна повече или по-малко структурирана и обширна система от знания. Проявява се в степента на подреденост и обвързаност на знанията за дадена област и във връзките между знанията за различни области.
  • Трайност — степента на затвърденост на съдържанието на умствената дейност. Основава се на:
    • обема от възпроизведеното;
    • вида и съставните части на възпроизведената област от знания;
    • качествените изменения в знанията в сравнение с възпроизвеждането непосредствено след първото усвояване;
    • времето, изминало от първото усвояване до възпроизвеждането.
  • Разполагаемост — степента на приложимост и преносимост на знанията.
  • Смисленост — степента на субективната значимост на знанията.

Проверка на знанията[редактиране | edit source]

Символът на знанието - Разтворена книга върху свода на училище.

Прилагат се тестове за знания. Те са тестове в по-широкия смисъл на думата - методи, които установяват обема, системността, трайността, приложимостта на знанията.

Пример за организирана национална проверка на знанията на учениците, завършващи средно образование, са зрелостните изпити. По време на обучението си от втори до дванадесети клас в българското училище се извършва текущо оценяване на знанията и уменията им по различните учебни предмети.

Символ[редактиране | edit source]

По времето на ренесанса в Италия, скрижалите се изобразяват като разтворена книга, символ на знанието.[3]

Определено знание (философия)[редактиране | edit source]

Робърт Райд, Knowledge (1896). Сградата на Томас Джеферсън, Вашингтон

Определението за знание е въпрос на растящи дебати сред философите в полето на епистемологията. Класическата дефиниция е описана, но в крайна сметка не е подкрепена от Платон[4], е че, за да има знание трябва да са изпълнени поне три критерия; за да се брои като знание, изказването трябва да бъде оправдано, истинно и убеждение. Някои претендират, че тези условия не са достатъчни като с демонстрираните примери със случая на Гетиер. Има редица предложени алтернативи, включително аргументите на Робърт Нозик за изискването, че знанието проследява истината и допълнителното изискване на Симон Блекбърн, че не искаме да кажем, че този, който среща някое от тези условия „чрез дефект, пропуск или провал“ има знание.

Видове знание според Ломпшер (1975)[редактиране | edit source]

Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:

  • Знание за факти — съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например представи, така и абстрактно-словесни, например понятия от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.
  • Знание за методи — отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и умствени действия, напр. граматически разбор на изречение, решаване на задача по математика, както и техники на умствената дейност, правила за по-ефективно учене и др. Преподаването на знания на ученици налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално внимание. На основа знанията за методи се развиват уменията и способностите.
  • Знание за норми — насочени предимно към човешките взаимоотношения и поведението спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, морал и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
  • Знание за ценности — съдържа знания за политическите, мирогледните, моралните и естетическите стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.

Управление на знанията[редактиране | edit source]

Управлението на знанието е административен подход за боравене с практическите знания на дадена организация. Този подход се занимава със съществуващите знания, изграждането на нови знания, а също и с начините за съхранение на данни. Съществуващите знания както и новите знания допринесат за засилване на ефективното използване на фирмените ресурси и следователно за по-доброто функциониране на бизнес организацията. Ето защо непрекъснато се търсят начини за управление на знанията.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Знание в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954020156Х. с. 280.
  2. Oxford Dictionaries, посетено на 28.12.2012
  3. University of San Carlos, The University Motto and Seal
  4. In Plato's Theaetetus: Сократ и Theaetetus дискутират трите определения на знанието: знанието като нищо друго освен възприятие, знанието като истинско съждение, и накрая знанието като истинско съждение с описание. Всяка от тези дефиниции е показана като незадоволителна.
  • Льове, Ханс (автор на статията „Знания“). Речник по психология, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1989, превод от четвъртото немско издание, Wörterbuch der Psychologie, Leipzig, 1981.
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.