Памет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за човешката памет. За електронното устройство вижте Компютърна памет

Паметта е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент. Първоначално паметта е обект на изследване в психологията, но физиологичните особености на нейните функции са предмет на неврологията. Памет: 1.Характеристика на процеса - паметта, това е запазване и актуализация на собствения опит на индивида (запазване на познавателните резултати на човека). Паметта пази образите и мислите натрупани за предметите, а заедно с това и емоционалните резултати - онези преживявания, които човек е реализирал. Запазването им има роля в регулирането на човека. В паметта се казват резултатите от волевите усилия при решаване на определени задачи, силата на тези усилия и тяхната продължителност. Това е и причината човек да може да прави прогнози. Паметта е хранилище на универсалния човешки опит. Тя има за задача да го пази непроменен доколкото е възможно и освен това да пази не само жизнения, но и наследствения опит. Без актуализирането на този опит индивидът е обречен на смърт след раждането си. Паметта е актът на съхраняване на онова, което е било придобито за по-късна употреба. С други думи, това е задържането на информацията отвъд настоящия момент. Терминът памет се отнася и до психичната система за съхранение, която позволява подобно задържане, независимо дали става дума за няколко момента или за много години. Разбира се, резултатът от ученето и паметта е някакво наблюдаемо поведение на човека - да речем бързото откриване на велосипеда или колата, след като излезете от занятия, или даването на интелигентен съвет на приятелка как да подобри паметта си. Представете си, че след седмица ще държите изпит върху съдържанието на тази статия. Оценката ви на изпита ще е мярка за степента на овладяване на материала или на това, колко сте “научили”. Оценката обаче отразява ученето ви само частично, защото зависи от резултата от три отчетливи процеса. Първо, новата информация наистина трябва да е научена или придобита, но (2) след това трябва да бъде съхранена до изпита (надяваме се да се съхрани и за по-дълго време) и накрая (3) информацията трябва да бъде извлечена от паметта, за да отговорите на изпитните въпроси. И трите процеса са необходими за доброто представяне на изпита и всеки от тях може да ви създава трудности. Например възможно е да учите повърхностно и всъщност да не съхранявате информацията. Може да забравите информацията преди изпита. Или - и това е кошмарът на всички учещи се - може наистина да знаете информацията, но да сте неспособни да я извлечете, преди да предадете теста си на преподавателя!

Видове памет[редактиране | edit source]

Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:

1. Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, например отличителните индивидуални белези на човешкото лице. В зависимост от сензорният орган, от който черпи информация, сензорната памет може да бъде : зрителна; слухова и активно-сензорна

2. Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др. за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.

3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен период от време, напр. години. За извикването ѝ могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и пространствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.

Подобряване на паметта[редактиране | edit source]

Основен метод за подобряване на паметта е четенето. Освен това физическите упражнения подпомагат доставянето на кръв до мозъка което също е от значение. Ученето и научаването на нови езици помага за развитието на мозъка и съответно на паметта. Подобряването на паметта става и с чести умствени тренировки, решаване на различни задачи и като цяло извършване на мисловни дейности от различни естества. Повишеното ниво на кръвна захар също указва положително влияние на паметта.


Влошаване на паметта[редактиране | edit source]

Паметта се влияе много от самото състояние на мозъка. Ако човек работи редовно с монитори, гледа редовно телевизия или прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно, неговите способности се влошават.

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на памет
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.