Цвят (оптика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цветът е субективно усещане, което се дължи на способността на ретината в човешкото око да наслагва три различно филтрирани изображения. Цветът е също и свойство на обектите да отразяват или излъчват видима светлина.

Съдържание 1 Характеристика 2 Възприемане от човека 3 Групи цветове 4 Външни препратки 5 Източници

[редактиране] Характеристика

Познатите цветове на дъгата в спектъра, (получил името си от Исак Нютон според латинската дума за привидение) принадлежат на видимата светлина и се наричат монохроматични цветове. Те представляват много малка част от целия електромагнитен спектър. Като всяка електромагнитна вълна, видимата светлина се характеризира с яркост, дължина на вълната и поляризация.

Основна роля за цвета играе диапазонът от дължини на вълните, който той обхваща, или цветният тон: червено, жълто, зелено, пурпурно и пр. Названието му се дава като се съобразяваме с приликата му с цветовете от спектъра. Изключение прави само пурпурният цвят, който отсъства от спектъра, но го има в природата. Различията в цвета на обектите се дължат на различната дължина на вълната на отразяваната или излъчваната от обекта светлина.

Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота - степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко е бялата светлина, толкова по-наситен е цветът. Комбинацията от цветния тон и наситеността се нарича хроматичност.

[редактиране] Възприемане от човека

Цветовете от видимата част на спектъра^[1]

цвят	дължина на вълната	честота
червен	~ 700–630 nm	~ 430–480 THz
оранжев	~ 630–590 nm	~ 480–510 THz
жълт	~ 590–560 nm	~ 510–540 THz
зелен	~ 560–490 nm	~ 540–610 THz
син	~ 490–450 nm	~ 610–670 THz
виолетов	~ 450–400 nm	~ 670–750 THz

Възприемането на цвета е различно не само между биологичните видове (например котките и кучетата виждат света в черно-бяло), но е и строго индивидуално и субективно усещане. Границата на видимите спектрални цветове за човека е от около 400 до около 700 нанометра (nm), като те се подреждат така по нарастваща големина на вълната:

• виолетов
• син
• синьо-зелен
• зелен
• жълт
• оранжев
• червен

[редактиране] Групи цветове

• Основни цветове: червено, жълто и синьо
• Основни вторични цветове: зелено, лилаво и оранжево
• Неутрални цветове: черно и бяло
• Други вторични цветове: кафяво и розово

[редактиране] Външни препратки

• Сайт на Xerox - илюстрация на технология Natural Language Color - математически алгоритъм, използващ описанието на цветовете в ежедневната реч

[редактиране] Източници

1. ↑ Craig F. Bohren (2006). Fundamentals of Atmospheric Radiation: An Introduction with 400 Problems. Wiley-VCH. ISBN 3527405038.