Хартия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хартия

Хартията е много тънък, плосък материал, лист, използван за писане, рисуване, пакетиране, почистване. Получен е чрез пресоването на влажни растителни влакна, съдържащи целулоза, които впоследствие изсъхват и остават слепени без допълнително свързващо средство, благодарение до голяма степен на водородни връзки и донякъде на това, че са преплетени. За добиването на целулозата най-често използваният материал е дървесна маса от подходящи дървесни видове - с мека дървесина като например смърч, ела, бор, но могат да се използват и други растителни влакна - от памук, лен, коноп и ориз. За производството на хартия се използват видовете дървесина от култивирани гори, които са по-точно отпадъчен дървен материал и трудно могат да бъдат употребени за друга цел. Така тази непотребначаст от дървения материал се явява суровина за хартиената промишленост. Втората, важна суровина за производството на хартия е рециклиран или вторичен влакнест материал, който е получен от отпадъчна хартия и използван картон.

Хартията и процесът на производство от целулоза е открит в Китай в началото на 2-ри век по време но династията Хан от възрастния евнух Цаи Лун, макар че по ранни археологически фрагменти от хартия са откривани от около 2 в.пр.н.е.[1]

История[редактиране | edit source]

Стара хартиена книга

Преди изобретението на хартията хората използват най-различни материали - кожи, папирус, бамбук.

Най-старите познати археологически фрагменти, които представляват непосредствен предшественик на съвременните хартия са от 2-ри в.пр.н.е. от Китай. Производството на хартия се смята за едно от четирите велики изобретения на Китай.[1] През 105 г. възрастен евнух на име Цай Лун, който служи в двора на династията Хан, изобретява хартията като използва износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и парцали. Тези суровини са евтини и се намират в изобилие. Той ги смесва с вода, прави каша, която после суши и пресова. Според легендата, той наблюдава как птиците правят гнезда и взима идеята оттам. Лун представя изобретението си в двора и то много се харесва. Производството се пази в дълбока тайна дълго време.

Евтините материали позволяват производството на голямо количество хартия. Широката ѝ употреба започва през III век, a през VI век китайците изобретяват тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички. По време на династия Сун (960 - 1279 г.) китайците започват да правят хартиени печатни пари. За производството на хартия са използвали лико от липа, дървесна кора, влакна от тропически растения, слама.[2]

Технологията на производство на хартия напуска Китай и преминавайки през ислямския свят достига до пределите на средновековна Европа през 13 век. Тук а изградени и първите фабрики за хартия, задвижвани с вода.[3] Първата машина за производство на непрекъсната хартия е изобретена и патентована от Никола Луи Робер през 1798 г. През 19-ти век, промишлено производство значително намалява разноските като позволява по-високо и евтино производство на хартия. Така обменът на информация написан на хартия допринася за значими културни промени. През 1844 г. независимо един от друг канадския изобретател Чарлз Фенърти и немския Ф.Г. Келер откриват възможност запроизводство на хартия от дървесни влакна.

Свойства на хартията[редактиране | edit source]

Код, показващ, че хартията може да бъде рециклирана

Хартията не се разтваря във вода, но при влага, поради своята хигроскопичност нерядко губи формата си и става чуплива. Тя е лесно запалим материал.

Хартията може да бъде с различна дебелина (маса на един квадратен метър). Материал с маса от 40 до 250 g/m2 се смята за хартия, а над тези стойности за картон.

Около 20% от добивите на дървен материал в света служат за производство на хартия, което е свързано с високо потребление на вода и химикали. Ето защо се обръща все повече внимание на възможностите за вторичната ѝ обработка. В наши дни рециклираната хартия е най-важната суровина за повечето опаковъчни и вестникарски видове, защото спомага за опазване на горите и природата като цяло.

Видове хартия[редактиране | edit source]

Самозалепваща хартия
Крафтова хартия
Картон

Дали произведената хартия ще бъде класифицирана като такава или като картон зависи от масата ̀и на 1 m² площ и от предназначението  и. Ориентировъчните стойности за класификацията са следните:

  • хартия - теглото е по-малко от 150 g/m², понякога достига и до 400 g/m²;
  • картон - теглото е между 150 – 600 g/m²;
  • тежък картон - теглото е над 600 g/m²;

Хартията бива:

  • Непромазана. Това е вид хартия с различно качество и свойства, която се използва в листовия печат или печат на формуляри. Съществува разнообразие на непромазана хартия:
    • Офсетова хартия
    • Хартия, при чието производство е използвана макулатура
    • Тънка пощенска хартия (пилюр)
    • Хартия с воден знак
    • Хартия за печат на документи
    • Прозрачна хартия
    • Хартия за струен печат (за струйни принтери)
    • Хартия за електрофотографията
  • Промазана хартия. Представлява голямо разнообразие от хартии с хромово покритие различни по качество. Тя от своя страна бива:
    • Двустранно промазана хартия. Хартията е с хромово покритие и се използва за пресъздаване на висококачествени изображения. Използва се за печат с високо качество и контрастност. Съдържа химически стабилизатори, които я правят устойчива на стареене.
    • Хартия без съдържание на дървесна маса. Подходяща е за висококачествен печат, при който се получават изображения с висок контраст.
    • Хартия със съдържание на дървесна маса. Подходяща е за печат на изображения с гланцово покритие и висока степен на белота.
  • Специална хартия.
    • Самозалепваща хартия.
    • Каландрирана хартия без съдържание на дървесна маса. Притежава добра печатаемост с всички конвенционални печатащи системи.
    • Промазана хартия с нисък гланц. Подходяща е многоцветен печат, изискващ висока степен на контраст и детайлност.
    • Химизирана хартия. Представлява хартия със специално покритие, което подложено на механичен натиск, създава повече от едно копие, без употребата на индиго. Основният слой обикновено е офсетна хартия с тегло 48 - 55 g/m². Първият лист, в долната си част притежава покритие, което съдържа микрокапсули, които се пукат и освобождават мастилото в тях върху долните листове. Вторият лист е двустранно покрит. Той едновремено приема мастилото и го предава на следващия лист. Третият лист превръща безцветното мастило в отчетлив образ.
  • Картон. Отнася се към групите хартии, които имат по-голяма дебелина и маса. Притежават многослойна структура, която увеличава допълнително дебелина и твърдостта на картона. Струкурно картонът има няколко слоя - покривен слой, горен слой, вътрешен слой и гръб
  • Крафтова хартия. Представлява различни видове хартии, които съдържат минимум 90% сулфатна целулоза. Използват най-вече за производство на амбалажна хартия, опаковъчни торби и опаковки със специално покритие. Отличават се с трайност и здравина. Крафтовата хартия бива:
    • Избелена крафтова хартиа. Получава се от избелена целулоза с високи оптически качества;
    • Неизбелена крафтова хартия. Получава се от неизбелена целулоза с висока здравина;
    • Полуразтеглива хартия. Притежава голяма здравина и висока степен на разтегливост;
    • Структурна хартия;
    • Екструдирана хартия. Използва се за изработване на опаковки на храни прилагани в процеса на производство и търговия. Хартията притежава полиетиленово покритие, което придава устойчивост от външно въздействие и осигурява оптимални условия за опакования продукт за по-дълго време.
    • Специализирани видове крафтова хартия - водоустойчиви, маслоустойчиви, корозоустойчиви и хартии за цветя;
  • Микровелпапе. За разлика от плътния картон при еднакво специфично тегло за единица площ микровелпапето има значително по-добра стабилност и по-голямо съпротивление срещу пробиване. Дебелината му се получава от височината на профила и дебелината на хартията на използвания материал.
  • Мукава. Това е продукт, получен от рециклирана маса с различна дебелина (0,83 - 3,2 mm), която зависи от приложение и. Поради това, че в процеса на производство не се прилага избелване цветът на мукавата е сив. Отвън тя може да бъде покрита с различнен вид материал.

Приложения[редактиране | edit source]

Цветна хартия

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Tsien 1985, с. 38
  2. Материалознание, Производство на хартия и картон (Достъп от 10.12.2011)
  3. Burns 1996, с. 417f.

Литература[редактиране | edit source]

  • Burns, Robert I. (1996). "Paper comes to the West, 800−1400". In Lindgren, Uta. Europäische Technik im Mittelalter. 800 bis 1400. Tradition und Innovation (4th ed.). Berlin: Gebr. Mann Verlag. pp. 413–422. ISBN 3-7861-1748-9
  • Tsien, Tsuen-Hsuin (1985). Paper and Printing. Joseph Needham, Science and Civilisation in China, Chemistry and Chemical Technology. Vol. 5 part 1. Cambridge University Press

Външни препратки[редактиране | edit source]