Рей Бредбъри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рей Бредбъри
Ray Bradbury
Ray Bradbury (1975) -cropped-.jpg
Бредбъри през 1975 г.
Роден Реймънд Дъглас Бредбъри
22 август 1920 г.(1920-08-22)
Уокиган, Илинойс, САЩ
Починал 5 юни 2012 г. (на 91 г.)
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Професия писател, поет
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1942—2012
Жанр фантастика, ужаси, фентъзи, мистерии, поезия
Направление Златен век на научната фантастика
Дебютни работи "Марсиански хроники" (1950)
Известни творби "451 градуса по Фаренхайт" (1953)
Вино от глухарчета“ (1957)
Награди Хюго
Ordre des Arts et des Lettres Commandeur ribbon.svg Медал от Националния литературен фонд
Повлиян Хауърд Лъвкрафт, Джордж Оруел, Едгар Алън По, Жул Верн, Хърбърт Уелс, Джон Уилямсън
Повлиял Лий Брекет[1], Нийл Геймън, Ким Харисън, Стивън Кинг[2], Дийн Кунц
Съпруга Маргерита Маклайър (1947 - 2003)
Деца 4 дъщери
Подпис Ray Bradbury Autograph.svg
Сайт http://www.raybradbury.com/
Рей Бредбъри в Общомедия

Рей Бредбъри (на английски: Ray Bradbury) е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказът "Pendulum" е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника "Марсиански хроники" (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.

За себе си той казва „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.

Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988.

Биография[редактиране | edit source]

Рей Дъглас Бредбъри (понякога погрешно се счита, че името му е Реймънд) е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката „Карнеги“ в Уокигън. Произведенията му „Вино от глухарчета“ и „Чувствувам, че идва нещо зло“ описват Уокигън под името „Зеления град“, и са полу-автобиографични. Семейство Бредбъри са живели в Тъксън, Аризона през 1926-1927 и 1932-1933 г, и в крайна сметка се установили в Лос Анджелис пред 1934 г, когато Рей е бил на тринадесет години.

Бредбъри завършва Лосанджелиската гимназия през 1938 г, но решава да не постъпи в колеж. Вместо това започва да продава вестници на ъгъла на Сют Нортън Авеню и Олимпик Булевард. Продължава да се самообразова в местната библиотека и, повлиян от научно-фантастични герои като Флаш Гордън и Бък Роджърс, започва да публикува научно-фантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието "Супер Сайънс Сториз" (Super Science Stories) през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Първата му книга, сборникът разкази „Мрачният карнавал“, е публикувана от Акръм Хаус през 1947 г. Оженва се за Маргерита Маклайър (1922-2003) през 1947 г. Имат четири дъщери.

Рей Бредбъри умира на 91-годишна възраст на 5 юни 2012 г.

Стил и особености[редактиране | edit source]

При Бредбъри често се наблюдава размиване между категориите, и категоризирането на някои негови произведения понякога е субективно. Например, той често пише няколко разказа за определен набор герои или пък тема, прави дребни редакции или добавя още материал, и нарича резултатите роман. Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.

„Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго.“ (английският оригинал - [1]).

Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е консултант на американския павилион в Ню-йоркския световен панаир през 1964 г, и на изложбата, показана в геосферата „Космически кораб Земя“ в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.

Награди[редактиране | edit source]

  • За приноса си към филмовата индустрия Бредбъри получава звезда на Холивудската пътека на славата, на булевард Холивуд 6644.
  • Астероид 9766 е кръстен на негово име - „Бредбъри“
  • Лунният кратер „Кратер на глухарчето“ („Dandelion Crater“) е кръстен на неговата повест „Вино от глухарчета“.
  • На 17 ноември 2004 г. Бредбъри получава Националния медал за изкуства, връчван от американския президент.
  • Носител е на наградата Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г.
  • Носител е на наградата Брам Стоукър за цялостно творчество
  • Носител е на наградата Мемориална награда "Гранд Мастър" за цялостно творчество през 1988 г.
  • Носител е на наградата Мемориална награда „Гандалф“ - „Гранд Мастър“ за 1980 г.
  • Носител е на наградата „SF Hall of Fame Living Inductee“.
  • Носител е на наградата „First Random Award“.
  • Носител е на наградата „Еми“ за работата си по телевизионната продукция „Дървото на вси светии“.
  • Два филма, по които е работил - „Икар Монголфие Райт“ и „Моби Дик“ - са номинирани за награда „Оскар“, но самият автор не е номиниран. (Понякога погрешно се твърди, че той има номинации за награда „Оскар“.)

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Въпреки всичките си романи за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори кола. Той го отдава на тежък инцидент с кола, докато е бил младеж.
  • За пръв път Бредбъри лети със самолет на 62-годишна възраст - с „Конкорд“ до Париж, където е работил за Дисни по френския Дисниленд. На 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на „Гудиър
  • Появявал се е в телевизионното шоу „Залагаш живота си“ („You Bet Your Life“).
  • През 2004 г. той е здравата ядосан от решението на режисьора Майкъл Мур да нарече своя документален филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш с името „9/11 по Фаренхайт“, явна алюзия с името на романа „451 градуса по Фаренхайт“. Бредбъри нарича Мур „ужасен човек“, но подчертава, че протестът му не е политически мотивиран. Заявява, че не желае никаква част от прихода на филма, и че не смята, че заслужава тези пари. Оказал е натиск върху Мур да смени името на филма, но безуспешно. Мур му се обажда две седмици преди пускането на филма на екран, за да му се извини, и казва, че маркетинговата кампания на филма е открита преди много време, и че вече е късно за смяна на името.

Произведения[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

Сборници[редактиране | edit source]

  • Мрачният карнавал (1947)
  • Илюстрираният човек (1951)
  • Златните ябълки на слънцето (1953)
  • Страната на Октомври (1955)
  • Лекарство за меланхолия (1959)
  • "Р" като "Ракета" (1962)
  • Машинариите на радостта (1964)
  • Чиста проба Бредбъри (1965)
  • "К" като "Космос" (1966)
  • Възпявам електрическото тяло (1969)
  • Късно след полунощ (1976)
  • Историите на Рей Бредбъри (1980)
  • Спомен за убийство (1984)
  • Конвекторът на Тойнби (1988)
  • По-бързо от погледа (1996)
  • Сляпо каране (1998)
  • Още един на пътя (2002)
  • Разкази на Бредбъри: 100 от най-известните му истории (2003)
  • Котешката пижама (2004)
  • "И гръмна гръм" и други разкази (2005)

Освен тези сборници, много от разказите му са публикувани в антологии. Отделно от това, над 50 разказа на Бредбъри никога не са били публикувани в сборник - само в периодични издания.

Филмови и телевизионни сценарии[редактиране | edit source]

  • То дойде от далечния космос (1953) (оригиналното произведение)
  • Моби Дик (1956)
  • Джейн Уимън представя театър "Файърсайд":
    • Номерът с куршума | Маркираният куршум
  • Алфред Хичкок представя
    • Да напазаруваш смърт (1956)
    • Рецепта за обичане (1958)
    • Специална доставка (1959)
    • Вярата на Аарон Менифи (по разказа на Стенли Илин) (1962)
  • Стив Каньон
    • Подаръкът (1959)
  • Отстранителите на проблеми:
    • Тунелът към вчера (1959)
  • Кралят на кралете (1961) (дикторски текст)
  • Зоната на здрача:
    • Възпявам електрическото тяло (1962)
  • Премиерата на Алкоа:
    • Затворът (1962)
  • Икар Монголфие Райт (1962)
  • Часът на Алфред Хичкок:
    • Трудът на живота на Хуан Диас (1964)
  • Лятото на Пикасо (1969)
  • Магазинчето с уникатите
    • Грунът (1971)
  • Гномове (1979)
  • Електрическата баба (1982)
  • Чувствувам, че идва нещо зло (1983)
  • Издирването (1983)
  • Театърът на Рей Бредбъри (1985-1992)
  • Сумрачна зона:
    • Елеваторът (1986)
  • Малкият Немо: Приключения в Слъмбърленд (1992)
  • Дървото на вси светии (1993)
  • Чудотворният сладоледен костюм (1998)

Този списък не включва адаптации на публикувани произведения на Рей Бредбъри, правени от други автори.

Радиопиеси[редактиране | edit source]

  • Уъркшоп за световна сигурност:
    • Ливадата (1947)
  • Съспенс:
    • Рябушинска (1947) (оригиналното произведение)
    • Лятна нощ (1948) (оригиналното произведение)
    • Пищящата жена (1948) (оригиналното произведение)
  • Левиатан'99 (1968)

Поезия[редактиране | edit source]

  • Когато в дворчето цъфнаха последните слонове (1975)
  • Където в град механичен роботи-хора и роботи-мишки тичаха в кръг (1977)
  • Компютърът с призраците и папата-андроид (1981)
  • Те не са виждали звездите: Събраните стихотворения на Рей Бредбъри (2002)

Пиеси[редактиране | edit source]

  • Ливадата (1948)
  • Химновите спринтьори и други антики (1963)
  • Денят, когато заваля завинаги (1966)
  • Пешеходецът (1966)
  • Чудотворният сладоледен костюм и други пиеси (1972)
  • Колона от огън и други пиеси (1975)
  • 451 градуса по Фаренхайт (1986)
  • Марсианските хроники (1986)
  • Вино от глухарчета (1988)
  • Падане нагоре (1988)
  • Бредбъри на сцената: Христоматия на пиесите му (1988)

Произведения за деца[редактиране | edit source]

  • Включете нощта (1955)
  • С котка за успокоител (1997)
  • Кучетата мислят, че всеки ден е Коледа (1997)

Приказки[редактиране | edit source]

  • Ахмед и машините на забравата (1998)

Публицистика[редактиране | edit source]

  • Зен в изкуството на писането (1990)
  • Вчерутре: Очевидни отговори на невъзможни бъдеща (1991)
  • Разговори с Рей Бредбъри (2004)
  • Бредбъри говори: Твърде скоро от пещерата, твърде далече от звездите (2005)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. The Rough Guide To Cult Fiction", Tom Bullough, et al., Penguin Books Ltd, London, 2005, p.35
  2. Stephen King: Stephen King's danse macabre (1981), Macdonald ISBN 0354046470 — "My first experience of real horror came at the hands of Ray Bradbury."

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за