Поезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поезията (от гръцки: ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни стихотворения, или в съчетание с други изкуства, както в поетичната драма, песните или поезията в проза.

Поезията и теоретичните коментари за нея имат дълга история. Ранните опити за анализ на поезията, като трактата „Поетика“ на Аристотел, се концентрират върху използването на речта в реториката, драмата, песните и комедията.[1] По-късно се появяват изследвания на елементи като повторението, формата на стиха и римата, като се акцентира върху естетиката, която отличава поезията от по-обективно информативните прозаични форми. От средата на 20 век поезията понякога се дефинира по-широко като фундаментален творчески акт, използващ езика.[2]

В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като асонанс, алитерация, ономатопея и ритъм служат за постигане на музикален или заклинателен ефект. Използването на двусмислици, символизъм, ирония и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин метафората, сравнението и метонимията[3] създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.

Някои поетични форми са характерни за определени култури и жанрове или за определен език, с чиито особености са съобразени. Докато читателите, свикнали да идентифицират поезията с Данте, Гьоте, Мицкевич или Руми, я свързват със стихове, базирани на рима и версификация, съществуват и традиции, като библейската поезия, които използват други средства за постигане на ритъм и евфония.

История[редактиране | edit source]

Епос за Гилгамеш“, текст на акадски от 2 хилядолетие пр.н.е.

Поезията като форма на изкуство вероятно възниква преди появата на писмеността. Много от най-древните поетически текстове, от индийските „Веди“ (17-13 век пр.н.е.) и иранските „Гати“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „Одисея“ (8-7 век пр.н.е.), изглежда възникват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването.[4] При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели. От друга страна някои съвременни изследователи смятат, че не е задължително поезията да възниква преди писмеността.[5]

Най-старото запазено до днес поетично произведение е шумерската поема „Епос за Гилгамеш“ от 3 хилядолетие пр.н.е., записана с клинописно писмо на глинени таблички, а по-късно и на папирус.[6] Други древни епични поеми са гръцките „Илиада“ и „Одисея“, иранските „Гати“ и „Ясна“, римският национален епос „Енеида“ и индийските „Рамаяна“ и „Махабхарата“.

Някои древни общества създават канони от поетични текстове, които имат освен естетическо и ритуално значение. Пример за такъв канон е китайският „Шъ-дзин“, една от петте класики на конфуцианството.

Теория[редактиране | edit source]

Аристотел (384 пр.н.е. - 320 пр.н.е.)

Усилията на древните мислители да определят какво прави поезията различна от останалите литературни форми и да разграничат добрата поезия от лошата поставят началото на поетиката, теорията на поезията. И в наши дни изследователите в тази област продължават да търсят определение, което да обхване различия във формата, като тези между „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър и „Оку но хосомичи“ на Мацуо Башо, както и разнообразния контекст от религиозната поезия на Танах до рапа.

Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в епоса, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „Шах-наме“ на Фирдоуси, по необходимост е дълга и наративна, докато поезията, използвана за церемониални цели (химни, псалми, сури), обикновено има вдъхновяваща интонация, а елегията и трагедията се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове.

Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „Поетика“ на древногръцкия философ Аристотел, който дефинира три поетични жанра - епос, комедия и трагедия - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.[1] По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - епична поезия, лирична поезия и драматична поезия, като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия.

През Средновековието Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в Ислямския свят,[7][8] както и в Европа от епохата на Ренесанса.[9] По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на прозата, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.

Елементи[редактиране | edit source]

Прозодия[редактиране | edit source]

Прозодията е дял от поетиката, изследващ метриката, ритъма и интонацията на поетичните произведения. Ритъмът и метриката, макар и тясно свързани, трябва да бъдат разграничавани.[10] Метриката е дефинираща характеристика на даден стих (например ямбически пентаметър), докато ритъмът е свързан с реалните звуци при неговото произнасяне. Така метриката на един стих може да бъде описана като ямбическа, на пълното описание на ритъма би изисквало допълнителна нотация, отразяваща взаимодействието на метриката с други елементи на език, като например паузите и ускоренията при прочитането на стиха.

Ритъм[редактиране | edit source]

Метрика[редактиране | edit source]

Метрична схема[редактиране | edit source]

Рима, алитерация и асонанс[редактиране | edit source]

Форма[редактиране | edit source]

Дикция[редактиране | edit source]

Форми[редактиране | edit source]

Жанрове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Heath, Malcolm (ed.). Aristotle's Poetics. London, Penguin Books, 1997. ISBN 0-14-044636-2.
  2. ((en)) Thomas, Dylan. Quite Early One Morning. New York, New Direction Books, 1968. ISBN 0-8112-0208-9.
  3. ((en)) Strachan, John R и др. Poetry. Edinburgh University Press, 2000. с. 119.
  4. ((en)) Ahl, Frederick и др. The Odyssey Re-Formed. Ithaca, New York, Cornell University Press, 1996. ISBN 0-8014-8335-2. с. 1-26.
  5. ((en)) Goody, Jack. The Interface Between the Written and the Oral. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. ISBN 0-521-33794-1. с. 98.
  6. ((en)) Sanders, N.K. (trans.). The Epic of Gilgamesh. London, Penguin Books, 1972. с. 7-8.
  7. ((en)) Bogges, W. F. Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry. // Journal of the American Oriental Society 88. 1968. с. 657-670.
  8. ((en)) Burnett, Charles. Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch. // Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke. Brill Academic Publishers, 2001. ISBN 90-04-11964-7.
  9. ((en)) Grendler, Paul F. The Universities of the Italian Renaissance. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2004. ISBN 0-8018-8055-6. с. 239.
  10. ((en)) Pinsky, Robert. The Sounds of Poetry. New York, Farrar Straus and Giroux, 1998. ISBN 0-374-52617-6. с. 52.

Вижте още[редактиране | edit source]