Жанр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Жанр (от френски genre, „род“) е разновидността, към която спада опрeделен текст, музикално произведение, филм или друго (употребява се и в много общ смисъл) по силата на своите характерни черти. Всеки жанр се отличава с такива и по тях между спадащите към него конкретни изяви на литературата, журналистиката, киното и други.

Като терминология жанр', въпреки етимологическото значение род, най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил , смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в лиетратурата, журналистиката, публичната и научна реч и писменост).

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Трите основни рода в литературата са лирика, епос и драма. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които могат да се наричат жанрове.

В българския език, литературните произведения рядко се наричат жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или обхват творби най-често биват групирани в типове. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното литературознание. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.

Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът форма, като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 фирми - кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни - в музиката, или дълги и разширено описателни - в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като 'кратки жанрове' или 'пространни жанрове', вместо 'кратки форми' и 'пространни форми'.

Епос[редактиране | редактиране на кода]

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

Драма[редактиране | редактиране на кода]

В публичната реч, науката, философията[редактиране | редактиране на кода]

В Журналистиката[редактиране | редактиране на кода]

За журналистически жанр, в българското общуване се говори предимно, като професионален жаргон, а не като общопроета норма. Общоприетото е да се разискват различни видове журналистически теми, похвати, материали, начини на представяне на текстова, визуална (графична, фото, видео) и звукова (аудио, гласова) информация. Най-често те се групират така, че да следват най-разпространените похвати за ранжиране, съхраняване и използвани в съвременните комуникационни и аудиовизуални средства за обработка на информация (електронни носители на данни).

Според тематиката и обхвата на журналистическия подход най-познатите групирания са:

Обществена и информационна[редактиране | редактиране на кода]

  • Информационни и информационноаналитични: Могат да бъдат кратки и разширени, обзорни, серийни. систематични и др. Стремежът при тях е да бъдат максимално безпристрастни, или ако се демонстрира отношение към събитието /събитията/, то трябва да е максимално защитено с представяни факти - жаргоно е популярен като "новинарски жанр"
  • Описателни: Те могат да са аналитични, разследващи, критични, похвални. Описателните журналистически материали, почти винаги застъпват авторски възглед по общественозначима тема и са обект на съвременната публицистика, третирана като журналистически жанр.
  • Кратки съобщения: Това са информации, свързани с уточняване, корекции, покани за срещи и диспут и др.

Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, започва усилено създаване на специализирана 'преса', която изддава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като редакционна политика а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина - кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на рекламата и връките с обществеността /познато под ненужното безпреводно терминологизиране като паблик рилейпънс или отмиращия термин масови комуникации, въведен в соц-епохата./
От началото на деветдесете и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с 'пазарна информация' (Телевизионни пазари, интерактивни магазини /интернет, гласови поръчки/, терминологизирано като мърчандайзинг /създаване и разпространение на сувенири и рекламни материали/)
Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възпиеманата като жълта (несериозна, клюкарска) """журналистика""" и преход към по-обрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането й кати """Светска хроника, ""'Лайфстайл журналистика, """Развлекателна журналистика и други подобни

  • Светска (или лайфстайл) журналистика
    • Светска "хроника" (светски репортажи, информации, анонси и др.)
    • Модна журналистика (облекла, бижута, аксесоари, стайлинг /моден стил, тенденция, вкус/)
    • Лайфстайл журналистика (здраве, фитнес, хранене, диети, аутлук /опддържане на външен вид/, козметика)

Спортна журналистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Спортната журналистика се развива предимно в три направления
    • Спортни новини и информация
    • Спортни репортажи, коментари, анализи
    • Пряко отразяване (излъчване, коментиране и аудио/видеозаснемане) на спортни състезания

Заради близостта на спортните събития и връзката им с високо ниво на забавление, някои медийни анализатори, включват към спортните тематики и игри с неспортен и развлекателен характер, (дори хазартни игри, или т.нар. игри на щастието), но това по същество не е свързано с журналистически похвати или умения, дотолкова, доколкото отразяването на такива игри, или тяхното провеждане е по-скоро обективизирано от интереса към тях, с цел развлечение (ентъртеймънт), което е свързано с творчески похвати от драматургично, продуцентско и други артистични нива. Въпреки тази бележка, все по-често спортната журналистика се обединява с репортажи или преки излъчване на неспортни развлекателни забавления.

Метеорологическа и пътноинформационна (трафик) журналистика[редактиране | редактиране на кода]

Тази група на информационни отразявания, често се неглижира, тъй като е свързана с използване на журналистически похвати за представяне на специфична информация, но с високо ниво на интерес.

  • Метеорологичнa информация и трафик новини
    • Метеорологични прогнози и анализи
    • Информация за пътната обстановка, пътни инциденти, трафик
    • Информация за промени в закони и нормативи (правила), свързани с движението по пътищата, класове пътища, нива и начини за таксувания и др. пътна информация, несвързана с текуща пътна обстановка

В музиката[редактиране | редактиране на кода]

Жанр — вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.

и други

В киното[редактиране | редактиране на кода]

Игрално кино[редактиране | редактиране на кода]

Основните жанрове в игралното кино, следват класическите групирания на Драмата, като в съвремието ни е налоченo заместването на Трагедия, или трагизъм с по-обопщенаите (макар и неточни) драма и драматизъм.

Понякога, стилистичните похвати в киното, телевизията и музикалносценичните творби също биват наричани жанрове. Не особено коректен термин е и 'изразни форми', но най-характерно е употребата на жанр, за стилистиката, конкретизирана и с тематика:

Анимационно и Анимационноигрално кино[редактиране | редактиране на кода]

Жанровете в анимационното кино отчасти се приопокриват с игралното кино, като най-често са категоризирани като фантастика и фентъзи, тъй като преобладаващата анимационна продукция е предназначена за детската аудитория.

  • Детска анимация
  • Анимация за възрастни
  • Експерименмтална (новаторска) анимация

и др.

Детско и юношеско кино[редактиране | редактиране на кода]

Този жанр, най-често се разглежда, като част от семейното кино или семейните нино- и ТВ- филми. Няма ясна категорийност и различните школи поставят различни акценти за групиране по сюжет, тематика, като отчасти се приопокриват с някои ot жанровете в класическото игрално кино. Липсата на яснота се прави с цел, да не накърнява усещанията на децата, тъй като някои филми се третират със сериозно отношение от децата, макар като авторски замисъл и концепция да са комедии, или да пораждат усмивки у възрастните зрители.