Хайку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.

Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).

Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо. Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г.

През ХІХ век, Масаока Шики предлага израза "хайку", с цел да го отграничи като литературна форма. Хайку не е поезия, хайку е настроение!

Примери[редактиране | edit source]

Леден вятър.

През разскъсаните шоджи
зимата се вижда.

Ах, тази буря!

Открадна дъха на цветята
и бяга.