Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
日本国
Nippon-koku
Знаме на Япония
Герб на Япония
(знаме) (герб)
Местоположение на Япония
География и население
Площ 377 835 km²
(на 61-во място)
Столица Токио
35°41′ с. ш. 139°46′ и. д. / 35.683333° с. ш. 139.766667° и. д.
Най-голям град Токио
Официален език японски
Население (пребр., 2007) 127 690 244
(на 10-то място)
Гъстота на нас. 348 д./km²
Управление
император Акихито
министър-председател Шиндзо Абе
История
Икономика
БВП (ППС, 2010) 5,390 трлн $
(на 3-то място)
БВП на човек (ППС) 42 325[1] $
Валута японска йена (JPY)
Други данни
Часова зона UTC+9
Интернет домейн jp
Телефонен код 81

Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

География[редактиране | edit source]

Планината Фуджи

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и около 6800 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически,109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн ha.

История[редактиране | edit source]

Древна история[редактиране | edit source]

Първите сведения за заселване на Японските острови са от палеолитна култура, съществувала през 30 хилядолетие пр.н.е. През периода Дзьомон след 14 хилядолетие пр.н.е. в страната съществуват мезолитни и неолитни култури на полууседнало население, може би предшественици на съвременната етническа група айни.[2] От този период са запазени украсени глинени съдове, едни от най-старите запазени образци на грънчарство в света.

Периодът Яйой, започнал през 5 век пр.н.е., поставя началото на отглеждането на ориз,[3] на нов стил при керамиката[4] и на появата на металургията.[5] Всички тези нововъведения са пренесени в Япония от преселници от континентална Азия - Корея и Китай. Японците се споменават за първи път в китайските хроники от 2 век.

Будизмът прониква в Япония първоначално от Корея, но по-късното му развитие става под пряко влияние от Китай.[6] Въпреки първоначалната съпротива, будизмът е възприет от управляващата класа и печели все по-голямо влияние през периода Асука (6-8 век).[7]

Централизирана държава (8-12 век)[редактиране | edit source]

Периодът Нара през 8 век се свързва с появата на силна централна власт, организирана около императорския двор в днешния град Нара. Освен с продължаващото налагане на китайския опит в администрацията, периодът Нара се характеризира и с възникването на писана литература — съставени са обемните хроники „Коджики“ (712) и „Нихоншоки“ (720).[8]

През 784 година император Каму премества столицата от Нара в Нагаокакио, а през 794 година — в днешния Киото, където тя остава в продължение на повече от хилядолетие.[9] С това се поставя началото на периода Хеян, свързван с появата на местна японска култура.

Ранни шогунати (12-16 век)[редактиране | edit source]

Епизод от войните с монголците, илюстрация от 13 век

С течение на времето централната императорска власт отслабва за сметка на влиянието на множество местни владетели. През 1185 година, след като побеждава съперническия клан Тайра, Минамото Йоритомо е назначен за шогун и установява центъра на властта си в Камакура. След неговата смърт кланът Ходжо започва да управлява от името на наследилите Йоритомо шогуни. През периода Камакура (1185-1333) в страната прониква от Китай дзен будизмът, който става популярен сред класата на самураите. Шогунатът Камакура успява да отблъсне нападенията на Монголската империя през 1274 и 1281 година, подпомогнат от силни бури, засегнали монголския флот.

През 1333 година шогунатът Камакура е премахнат от император Го Дайго, но през 1336 година той от своя страна претърпява поражение от Ашикага Такауджи.[10] Шогунатът Ашикага, просъществувал през периода Муромачи, не успява да установи контрол над местните владетели (даймио) и през 1467 година започва войната Онин, начало на продължилия столетие период Сенгоку.[11] по това време търговци и йезуитски мисионери от Португалия достигат за пръв път до Япония и поставят началото на търговския и културен обмен между Япония и Запада.

През втората половина на 16 век местният владетел Ода Нобунага подчинява много други даймио, използвайки европейска техника и огнестрелни оръжия, и до смъртта си през 1582 година почти успява да обедини отново цялата страна под своя власт. Той е наследен от своя военачалник Тойотоми Хидейоши, който завършва обединението през 1590 година. Той предприема два опита за завладяване на Корея, но след поредица поражения от корейски и китайски армии и смъртта на самия Тойотоми, през 1598 година японците се оттеглят от Корея.[12]

Шогунатът Токугава (1603-1867)[редактиране | edit source]

Един от корабите шюисен, с които се осъществява японската външна търговия по време на изолацията

След смъртта на Тойотоми Хидейоши оставеният от него за регент на сина му даймио Токугава Иеясу взема властта в свои ръце. След като побеждава съперниците си в битката при Секигахара (1600), през 1603 година той е назначен за шогун, установява столицата си в Едо (днес Токио) и поставя началото на Шогуната Токугава.[13] Новото правителство предприема решителни мерки и поставя под контрол полусамостоятелните даймио, стабилизирайки режима, който остава на власт до 1867 година.

През 1639 година Токугава поставят началото на изолационистката политика на „затворена страна“ (сакоку), която продължава над два века и силно ограничава контактите на Япония с външния свят. Връзките със Запада се осъществяват само чрез нидерландския търговски пост Деджима, разположен в залива на Нагасаки.

Самоналожената изолация на Япония е прекратена принудително през 1854 година, когато няколко кораба на Военноморския флот на Съединените щати, командвани от Матю Пери, принуждават правителството да подпише Договора от Канагава. Той е последван от подобни договори с Великобритания, Франция и Русия, които създават впечатлението за пълна капитулация на шогуната пред възприеманите като варвари чужденци. Последните години на Шогуната Токугава, периода Бакумацу, се характеризират с политическо напрежение, породено от тези настроения, което довежда до войната Бошин и отстраняването на шогуните Токугава.

Реставрация и модернизация (1867-1945)[редактиране | edit source]

Император Мейджи, 1888 година
Разрушенията в Хирошима след атомната бомбардировка, 1945 година

Проведената през 1867 година Реставрация Мейджи премахва шогуната, предава реалната власт на император Мейджи и поставя началото на продължителен период на модернизация. Окончателно е премахната самостоятелността на местните династии, създадени са политически, съдебни и военни институции по западен образец. През 1889 година е свикан първия парламент, създаден е министерски съвет, а през 1890 година е приета Конституцията Мейджи.

Успоредно с политическите реформи през периода Мейджи Япония бързо усвоява западните познания в областта на техниката и страната бързо се индустриализира. След победите си в Първата китайско-японска война (1894-1895) и Руско-японската война (1904-1905) Япония установява контрол над Тайван, Корея и южната част на Сахалин,[14] превръщайки се в регионална сила. Стопанският и военен напредък е съпроводен с нарастване на населението – от 1873 до 1935 година то се увеличава от 35 на 70 милиона души.[15]

Управлението на император Йошихито (1912-1926) е свързано с нарастване ролята на парламента и засилване на демократизацията на политическия живот. Япония участва в Първата световна война на страната на Антантата, засилва влиянието си в Китай и Океания и се утвърждава като световна Велика сила.

След Първата световна война Великобритания прекратява съюза си с Япония, под натиск от САЩ. По силата на Вашингтонското морско споразумение Япония има право на три бойни кораба от най-висок клас. По това време Япония има третият по сила военноморски флот в света. [16]

С идването на власт на император Хирохито през 1926 година в управлението все по-силни стават тенденциите към милитаризация и експанзионизъм. През 1931 година Япония окупира китайската област Манджурия, а в резултат на отрицателната международна реакция на този акт през 1933 година напуска Обществото на народите. През 1936 година сключва Антикоминтерновския пакт с Германия.[17]

През 1937 година Япония напада Китай, поставяйки началото на Втората китайско-японска война, продължила до 1945 година. През 1940 година страната сключа Тристранния пакт с Германия и Италия, към който впоследствие се присъединяват и други страни.[17] Японските войски се включват във Втората световна война като навлизат във Френски Индокитай, в резултат на което Съединените щати въвеждат петролно ембарго срещу Япония.[18] През 1941 година е подписан Съветско-японския пакт за неутралитет, който потвърждава Манджурия и Монголия като сфери на влияние, съответно на Япония и Съветския съюз. На 7 декември 1941 година Япония напада Съединените щати, въвличайки във войната последната Велика сила, която все още е неутрална.[19]

Япония овладява огромни територии в Източна и Югоизточна Азия, но трудно удържа натиска на американските войски, които с тежки боеве завземат стратегически позиции в Океания придвижвайки се към територията на самата Япония. След като през 1945 година Съветският съюз напада японските владения в Манджурия, а американците използват ядрено оръжие срещу градовете Хирошима и Нагасаки, на 15 август 1945 година Япония обявява безусловна капитулация.[20] Страната е окупирана от американски войски, но Съединените щати не допускат частична съветска окупация в Япония.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Центърът на столицата Токио, 2009 година

В резултат на Втората световна война Япония губи почти всички свои владения извън Японските острови, над 2,5 милиона жители са убити, а основната част от промишлеността и инфраструктурата в страната е унищожена. Над 6 милиона японци са прогонени от бившите японски владения в Азия и са принудени да се завърнат в Япония.[21] Държавите победителки създават Международен военен трибунал за Далечния Изток, който налага наказания за военни престъпления на някои японски лидери, но по политически съображения императорското семейство е освободено от преследване.

През 1947 година е приета нова конституция, с която страната става конституционна монархия със силно ограничени прерогативи на императора. Конституцията включва много пацифистки елементи, които ограничават размера на въоръжените сили и възможностите за тяхното използване извън границите на страната. През 1951 година е подписан Договора от Сан Франциско, който формално слага край на войната със Съюзниците (с изключение на Съветския съюз), както и на американската окупация.[22] През 1956 година е подписана японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война и Япония става член на Организацията на обединените нации.

През 1955 година е основана дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която управлява страната оттогава насам с няколко кратки прекъсвания, като начело на правителството се редуват различни нейни крила и лидери. През следващите десетилетия страната отбелязва забележителен стопански напредък при среден годишен ръст от около 10% в продължение на четири десетилетия. Краят на този продължителен растеж е достигнат в средата на 90-те години, когато страната изпада в няколкогодишна рецесия.[23]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, чиято власт е ограничена. В конституцията той се определя като „символ на държавата и единството на народа“. Настоящият император на Япония е Акихито.

Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент.

Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател. Той се назначава от императора, след като бъде избран от Диетата, сред членовете ѝ. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност министрите, повечето от които трябва да са членове на Диетата.

Административно деление[редактиране | edit source]

Япония е разделена на 47 префектури, всяка от които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 млн. души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата.

Префектурите се групират в 8 региона: Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кинки, Чугоку, Шикоку и Кюшу/Окинава. Тези региони обаче не представляват административни единици и в зависимост от случая, често се използват и алтернативни деления. В бъдеще се планира реорганизация на местната администрация и се очаква да се установят нови органи за самоуправление на ниво регион, но все още броят и границите на бъдещите региони не са решени и са предмет на активно обсъждане.

Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове.

В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 млн.), така и префектура Токио (население 12,6 млн.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 млн. души.

В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195.

Дипломатически мисии в България[редактиране | edit source]

Дипломатическите отношения с Япония са установени през 1959 г. Някои от досегашните посланици:

Население[редактиране | edit source]

Пешеходна пътека в квартала Шибуя, пример за гъсто населените улици в Токио.

Населението на Япония е приблизително 127,3 млн. жители[24] с гъстота 334,8 жители на km2. Японското общество е културно и етнически хомогенно с малко изключение заради работниците чужденци.[25] Сред малцинствата в Япония са корейци, китайци, филипинци, японски бразилци[26] и японски перуанци.[27] През 2003 г. общо регистрираните емигранти в Япония са 136 000 души.[28] Най-многобройната местна етническа група е Ямато, а най-разпространенно коренно малцинство е айну.[29]

Средната продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света 81,25 години през 2006 г.[30] Японското население масово застарява. Това е вследствие на високата раждаемост след Втората световна война, която е последвана от рязко намаляване на раждаемостта през късния 20 век. През 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г.[31]

Промените в демографската структура на японското общество създава редица социални проблеми като потенциално намаляване на работническата сила, възможността за социално осигуряване както и пенсионния план на страната. Много млади японци предпочитат да не се женят или да създават семейства. Очаква се ако демографската тенденция се запази, японското население ще намалее до 100 млн. през 2050 г. и до 64 млн. през 2100 г.

Япония страда от високо ниво на самоубийства.[32][33] През 2009 г. има регистрирани над 30 000 самоубийства в страната.[34] Това е водеща причина за смърт на хора под 30 г. в страната.[35]

Езици[редактиране | edit source]

Около 99% от населението говори японски като първи език.[24] В повечето държавни и частни училища учениците изучават японски и английски език. Писмената система използва Канджи (китайски йероглифи)

Икономика[редактиране | edit source]

БВП 3,95 трилиона щатски долара (2007): селско стопанство 2%, промишленост 35%, услуги63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио — Йокохама), Ханшин (ОсакаКобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендай, Сапоро и др. Ориз (40% от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km железопътни линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). През 1951 г. са създадени са японските аеролинии Japan Airlines.

Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кауасаки, Кобе, Нагоя, Осака, Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи.

Износ: 450 млрд. USD (2000) – моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) – горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).

Енергетиката на Япония включва 48 ядрени реактора, които са спряни след аварията на АЕЦ Фукушима I през март 2011 г. Преди аварията около 30% от енергията в страната е осигурявана от атомни електроцентрали. През ноември 2014 г. е одобрено рестартирането на два ядрени реактора. [36]

Култура и религия на Япония[редактиране | edit source]

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.

В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек най-често следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).

Книгите, мангата, списанията и вестниците са също част от японската култура. Въпреки че телевизията и другите забавления отнеха от времето за четене на книги, книжарниците са навсякъде и обществените библиотеки разполагат с богати хранилища от книги. Местните общински власти организират читателски сесии за съчинения като „Сказание за Генджи“ и поетически групи. Също така има специални магазини, в които се продават на по-ниски цени използвани книги, списания и музика. Кварталът Канда в централно Токио е известен с продажбата на книги „втора ръка“ вече над 80 години.

За много чужденци японската музика се свързва основно с масовата поп музика. Тя наистина е разпространена, но в страната се развиват и други стилове: има музиканти-новатори, които се изявяват във фолклорната и класическата музика (Сeйдзи Одзава), има и последователи на различни течения в жанровете рок, електронна музика, хип-хоп, пънк-рок, кънтри. Сред примерите за това са известната пънк-рок група Boredoms на Ейе Ямитака, нойз пионерите Masonna и Omoide Hatoba, дуото на японските кореняци Михо Натори и Юка Хонда Cibo Matto, популярни стари групи като Loudness, Yellow Magic Orchestra, The Alfee и Hound Dog, и бързо избухналото дуо Petty Booka, свирещи на хавайския инструмент укулеле.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/02/weodata/weorept.aspx?sy=2010&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=158&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC&grp=0&a=&pr.x=48&pr.y=16
  2. Travis .
  3. National Science Museum 2001.
  4. The Metropolitan Museum of Art 2010a.
  5. The Metropolitan Museum of Art 2010b.
  6. Brown 1993, с. 140-149.
  7. Beasley 1999, с. 42.
  8. Totman 2002, с. 64-79.
  9. Totman 2002, с. 79-87.
  10. Sansom 1961, с. 42.
  11. Sansom 1961, с. 217.
  12. Turnbull 2002, с. 227.
  13. Yonemoto 2010.
  14. Arnold .
  15. Shimizu 1999, с. 17.
  16. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 13.
  17. а б Ross .
  18. Worth 1995.
  19. 産経新聞社 2005.
  20. educationworld.net .
  21. Watt 2010.
  22. Coleman 2006.
  23. BBC News Online 2006.
  24. а б World Factbook; Japan—People. // CIA, June 2008. Посетен на 2010-08-02.
  25. "'Multicultural Japan' remains a pipe dream". Japan Times. March 27, 2007.
  26. "An Enclave of Brazilians Is Testing Insular Japan". The New York Times. November 1, 2008.
  27. 'Home' is where the heartbreak is for Japanese-Peruvians. Asia Times. October 16, 1999.
  28. Registered Foreigners in Japan by Nationality. Stat.go.jp.
  29. Fogarty, Philippa. Recognition at last for Japan's Ainu. // BBC News. BBC, 2008-06-06. Посетен на 2010-08-02.
  30. The World Factbook: Rank order—Life expectancy at birth. // CIA, 2006-12-19. Посетен на 2010-08-02.
  31. Statistical Handbook of Japan: Chapter 2—Population. // Japan Ministry of Internal Affairs and Communications. Посетен на 2010-08-02.
  32. Strom, Stephanie. In Japan, Mired in Recession, Suicides Soar. // Health. The New York Times, 15 July 1999. Посетен на 2010-08-02.
  33. Lewis, Leo. Japan gripped by suicide epidemic. // The Times (London), 19 June 2008. Посетен на 2010-08-02.
  34. Suicides in Japan top 30,000 for 12th straight year, may surpass 2008 numbers. // The Mainichi Daily News, Dec. 26, 2009.
  35. Ozawa-de Silva, Chikako. Too Lonely to Die Alone: Internet Suicide Pacts and Existential Suffering in Japan. // Cult Med Psychiatry 32 (4). December 2008. DOI:10.1007/s11013-008-9108-0. с. 516–551. p. 519
  36. Япония ще рестартира първата си ядрена централа след инцидента във Фукушима. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 7 ноември 2014. Посетен на 7 ноември 2014.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официални сайтове:

  • Kantei.go.jp – Официален сайт на министър-председателя и кабинета на Япония
  • Kunaicho.go.jp – Официален сайт на Управлението на Императорския двор на Япония
  • Министерство на външните работи (включва подробна информация за външната политика на Япония и начина на живот в нея)
  • Shugi-in.go.jp – Официален сайт на Камарата на представителите

Други