Шогун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Този страница е за японския военен чин и историческа титла. За романа Шогун на Джеймс Клавел вижте Шогун (книга)
Картина на шогун - Токугава Иеясу

Шогун (на японски 将軍|shōgun) е военен чин и историческа титла в Средновековна Япония. Рангът е равен на генералисимус, най-високия чин в армията. Като титла е съкратено от „сей-и тайшогун“ (征夷大将軍|sei-i taishōgun). Първоначално е използвана от императорския двор в Киото за награждаване на водачи на военни походи, а по-късно титлата се е отнасяла за водачи на военни правителства в историята на Япония.

Шогун означава върховен военен диктатор. Само един от всички даймио може да притежава титлата и само императорът, в качеството си на божествен син на небето, може да му даде титлата. С назначаването си шогунът получава абсолютна власт: печата и правата на императора. Шогунът управлява от името на императора.

Управляващата военна система на шогуна се нарича шогунат, а управленската структура - бакуфу (幕府). Йеритомо Минамото е първият шогун от шогуната Камакура. Той се превръща в главния владетел на Япония и получава титлата шогун. Впоследствие водачи на още три шогуната получават същата титла. Използването ѝ продължава до периода на Реставрацията Мейджи.

Хейан[редактиране | edit source]

Първоначално титлата „сей тайшогун“ е давана на военачалници по време на ранния период Хейан (7941185 г.). Най-известен от тези шогуни е Саканоуе но Тамурамаро, който успява да завладее Айну в името на император Каму. Титлата спира да се използва в края на периода.

Феодален период в Япония[редактиране | edit source]

Шогунат Камакура[редактиране | edit source]

През 1100 г. войните между родовете на Минамото и Тайра, които завършват с поражение на рода Тайра през 1185 г. във войната Дженрей. Минамото но Йоритомо изземва властта от императора и установява феодална система на управление, разположена в Камакура. Самураите поемат политическата власт, докато императорът на Япония и аристокрацията в Киото остават само привидно владетели. През 1192 г. Йоритомо е възнаграден с титлата „сей тайшогун“ от императора. Политическата система, която изработва, става известна като шогунат. Шогунатът на Камакура властва в продължение на 150 години — от 1192 до 1333 г.

Реставрация Кемму[редактиране | edit source]

В края на периода Камакура Шогуната дойде, когато Камакура падна през 1333 г. и регентството на Hōjō е било унищожено. Две импературски семейства, Go-Saga старши и Go-Daigo младши са имали претенции към трона. Проблемът беше решен с застъпничеството на Камакура Шогуната, които имаха две алтернативи. Това продължило до 1331, когато семейството на Go-Daigo отказат да се редуват със семейството Go-Saga . В резултат Go-Daigo е бил заточен.Около 1334-1336 г. Ашикага Такауджи помогна на семейството Go-Daigo да си върне трона.

Борбата срещу Шогуната остави новия император с твърде много хора, които претендират за наличието на ограничени доставки в земите им . Ашикага Такауджи се обърна срещу императора, когато недоволството за разпределение на земята е нараснал достатъчно голям. През 1336 г. императорът е заточен отново, в полза на новия император.

По време на реставрацията на Кемму, след падението на Камакура Шогуната през на 1333 г., друг краткотраен шогунът стана. Принц Морийоши (също известен, като принц Моринага), син на император Go-Daigo, бе удостоен с титлата на Sei-Taishōgun. Въпреки това, принц Морийоши беше поставен под домашен арест, а през 1335 г., беше убит от Ашикага Тадайоши.

Шогунатите Муромачи и Едо[редактиране | edit source]

Ашикага Такауджи, произхождащ от принцовете Минамото, е награден с титлата „сей тайшогун“ и установява бакуфу. Шогунатът Ашикага продължава от 1338 г. до 1573 г. След това през 1600 г. Токугава Иеясу взема властта и се устоновява в Едо (сегашното Токио). През 1603 г. получава титлата шогун. Шогунатът Токугава продължава до 1868 г.

Реставрация Мейджи[редактиране | edit source]

Титлата sei-i taishōgun е премахната по време на реставрацията Мейджи през 1868 г., когато властта е върната на императора.


Изследвания[редактиране | edit source]

  • Мендрин, В. М. История сегуната в Японии (Нихон гайси). Т 1-2. М., Летний Сад, 1999, 480 +380 с. (Восточная коллекция).