Токио
Град
 Токио
|
Токио (на японски: 東京, произнесено [toːkjoː], романизирано по системата на Хепбърн: Tōkyō) е столицата на Япония, както и най-многолюдната агломерация в света. Градската му агломерация e 34 000 000 жители.
Градът е построен още през 1602 г. Старото му име е Йедо (или Едо, 江戸). В буквален превод името Токио означава „Източна столица“, от йероглифите 東 („то“, изток) и 京 („кьо“, столица). Въпреки звуковата прилика, името на старата столица Киото (京都) се изписва с друг йероглиф за „то“ (都 означава отново 'столица').
Токио също се счита и за една от префектурите на Япония.
Токио е толкова голям, че понякога разстоянието от предградията до центъра достига 60 километра.
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: 
Първоначално градът е бил малко рибарско селище с името Едо. През 1497 г. Ота Докан построява замъка Едо. През 1590 г. Токугава Иеясу прави Едо своя база, и когато през 1603 г. става шогун градът вече е център на неговото военно правителство. По време на последвалия период Едо, градът се разраства до един от най-големите градове по това време с население над 1 млн. души през 18 век.[1] Де факто той е столица на Япония.[2], въпреки че императорът живее в Киото, имперската столица на страната. До 1869 г. той се е наричал Едо, когато 17 годишният японски император Мейджи променя името му на Токио. По това време Токио вече е бил националния политически и културен център[3] и императорът го прави своя резиденция, като замъка Едо се превръща в имперския палат.
През 1923 година Токио става жертва на голямо земетресение, което почти го срива със земята.
На 16 февруари 1945 американски самолети започват масирани бомбардировки на града, в които, по различни оценки, загиват между 75 000 и 200 000 души.
[редактиране] География
Столичният окръг Токио е разположен на северозапад от Токийския залив. На изток той граничи с префектурата Чиба, на запад — с префектурата Яманаши, на юг с префектурата Канагава и на север — с префектурата Сайтама. В състава му влизат и острови в Тихия океан, разположени на юг от остров Хоншу.
Столичният окръг Токио и прилежащите към него префектури Канагава, Сайтама и Чиба образуват т. нар. Голямо Токио, на чиято територия живеят 34 997 млн. души (според отчета на ООН WUP2003) — около 26% от населението на Япония.
Най-високата планина в Токио е Кумотори, която е висока 2017 m. Сред останалите планини най-високите са: Такасу (1737 m), Одаке (1266 m), и Митаке (929 m). Най-голямото езеро в Токио е езерото Окутама, намиращо се близо до префектурата Яманаши.
Окръг Токио се състои от 23 специални района ( 特別区 токубецу ку), 26 града (市 ши), 5 села (町 мачи) и 8 селски общини (村 мура).
[редактиране] Сеизмология
Токио преживява няколко силни земетресения — през 1703, 1782, 1812, 1855 и 1923 години. При земетресението от 1923 г., което е с магнитуд 8,3 бала загиват 140 000 души. По-слаби земетресения — с магнитуд 1-2 бала — се случват почти всяка седмица.
[редактиране] Климат
Климатът на Токио е влажен субтропичен, с мека зима и влажно горещо лято. Средната максимална температура през август е 30,8°C, средната минимална температура през януари е 2,1°C. Годишното количество на валежите е 1467 mm с по-влажно лято и по-суха зима. Снеговалежите са спорадични, но почти всяка година. В Токио също често има тайфуни, макар че малцина от тях са силни.
[редактиране] Икономика
Токио е един от трите финансови центъра в света заедно с Ню Йорк и Лондон. Токио има най-голямата метрополисна икономика в света. Според проучване на PricewaterhouseCoopers градската територия на мегаполиса (население около 35,2 млн. души) има общо БВП от 1 191 мрлд. през 2005 г., което го прави най-голямото БВП на градска агломерация.[4] 50 от компаниите в списъка Global 500 имат седалища в Токио.
Токио е международен финансов център[5], в който се намират седалищата на някои от най-големите инвестиционни банки и застрахователни компании, освен това е център на транспортната, издателската и телевизионната индустрии. По време на централизацията на японската икономика през Втората световна война, много големи фирми преместват седалищата си от градове като Осака, в Токио за да са по-близо до правителството. Тази тенденция постепенно намалява с бързото нарастване на населението в града и заради скъпата цена на живота в Токио.
Градът е оценен като най-скъпият за живот според The Economist за 14 поредни години в края на 2006 г.[6]
Токийската фондова борса е най-голямата фондова борса в Япония и втора в света по пазарна капитализация и четвърта по оборот.
Токио притежава 8 460 хектара обработваеми земи през 2003 г. според министерството на земеделието, горите и рибовъдството[7], което поставя града на последно място сред префектурите. Обработваемите земи са съсредоточени в Западно Токио.
Туризмът в Токио също спомага икономиката.
[редактиране] Транспорт
[редактиране] Образование
[редактиране] Население
Според преброяването от 2005 г., населението на 23-те токийски района със специален статут е 8 489 653 души, на префектура Токио е 12 576 601 души, а на агломерацията Голямо Токио, включваща още префектурите Чиба, Канагава и Сайтама — 34 478 903 души.[8]
През деня населението се увеличава с около 2,5 млн. души, най-вече работници и ученици от близките райони.[9]
През 2005 г. най-многобройните групи от чужденци в Токио са китайци (123 661), корейци (106 697), филипинци (31 077), американци (18 848), британци (7 696), бразилци (5 300) и французи (3 000).[10]
[редактиране] Култура
В Токио се намира Националната парламентарна библиотека, най-голямата в страната и една от най-големите в Азия.
[редактиране] Личности
- Родени в Токио
- Кобо Абе (1924-1993), писател
- Инеджиро Асанума (1898-1960), политик
- Укио Катаяма (р. 1963), автомобилен състезател
- Кенджи Мидзогучи (1898-1956), режисьор
- Ичиро Мидзуки (р.1948), певец и актьор
- Агури Сузуки (р. 1960), автомобилен състезател
- Айя Уето (р. 1985), актриса и певица
- Моритеру Уешиба (р. 1951), айкидист
- Лив Улман (р. 1938), норвежка актриса
- Хирохито (1901-1989), император
- Починали в Токио
- Кобо Абе (1924-1993), писател
- Акио Морита (1921-1999), предприемач
- Гичин Фунакоши (1868-1957), каратист
-
- Хирохито (1901-1989), император
- Други личности, свързани с Токио
- Харуки Мураками (р. 1949), писател, живее в града от 1970-те
- Морихеи Уешиба (1883-1969), айкидист, живее в града през 1927–1942
[редактиране] Градски пейзаж
Архитектурата на Токио е оформена основно от историята на града. Два пъти в по-новата си история, Токио е оставен в руини: първо през 1923 г. след Голямото земетресение в Канто и втори път след бомбардировките над Токио по време на Втората световна война.[11] Поради това, сегашният градски пейзаж на Токио е с една от най-модерните и съвременни архитектури, докато старинните сгради са рядко срещани.[11]
В японската столица има множество паркове и градини.
[редактиране] Братски градове
Токио има единадесет побратимени града:[12]
Освен това Токио има споразумение за „партньорство“ с Лондон, Великобритания.[12]
[редактиране] Други
Освен агломерацията на столицата, към префектура Токио спадат още редица отдалечени острови в Тихия океан, включително и безлюдният о. Окинотори (沖ノ鳥島), който е най-южната точка на Япония (20°25'31" с.ш.).
[редактиране] Източници
- ↑ McClain, James. Edo and Paris: Urban Life and the State in the Early Modern Era. Cornell University Press, 1994. ISBN 080148183X. с. p. 13.
- ↑ Sorensen, Andre. The Making of Urban Japan: Cities and Planning from Edo to the Twenty First Century. RoutledgeCurzon, 2004. ISBN 0415354226. с. p. 16.
- ↑ History of Tokyo. // Tokyo Metropolitan Government. Посетен на 2007-10-17.
- ↑ PriceWaterhouseCoopers, "UK Economic Outlook, March 2007", page 5. "Table 1.2 – Top 30 urban agglomeration GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates)" (PDF). // Посетен на 2008-11-03.
- ↑ Financial Centres, All shapes and sizes. // The Economist. Посетен на 2008-11-03.
- ↑ Oslo is world's most expensive city: survey. // Reuters, January 31, 2006. Посетен на February 1. (inactive).
- ↑ Statistics on Cultivated Land Area. // July 15, 2003. Посетен на 2008-11-03.
- ↑ статистика (XLS). // Statistics Bureau, 2000. Посетен на 26 януари 2007.
- ↑ Population of Tokyo. // Tokyo Metropolitan Government. Посетен на 2008-11-02.
- ↑ Tokyo Statistical Yearbook 2005, Population. // Bureau of General Affairs, Tokyo Metropolitan Government. Посетен на 17 февруари 2010.
- ↑ а б Hidenobu Jinnai. Tokyo: A Spatial Anthropology. University of California Press (1995), p1-3. ISBN 0520071352.
- ↑ а б Sister Cities (States) of Tokyo — Tokyo Metropolitan Government. // Посетен на 2008-11-02.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Префектура Токио (на английски)
|
||||||||
