Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).

Москва
Москва
— град —
Знаме    Герб
Moscow Kremlin from Kamenny bridge.jpg
Русия
Red pog.png
Москва
Москва
Red pog.png
Москва
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Москва
Площ 2510[1] km²
Надм. височина 150-253 m
Население (2010) 11 503 501[2] души
Кмет Сергей Собянин
Основаване преди 1147 г.[3]
Пощенски код 101ххх-129ххх
Телефонен код +7 495, +7 499
МПС код 77, 99, 97, 177, 199, 197, 777
Часова зона UTC+4:00[4]
Официален сайт http://www.mos.ru/
Москва в Общомедия

Москва (на руски: Москва Москва, [mɐˈskva]) е столицата и най-големият град на Русия. С население, според преброяването от 2010 г., от 11 милиона души Москва е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.[2][5][6] С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 5 km², а населението — с 230 хиляди души.[7]

Москва е разположена на едноименната река в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. В своята история градът е столица на поредица държави — от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз. В центъра на Москва се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото обекти на световното наследство в града. КатедралатаСвети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Изглед към града от северозапад

Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

Територията на града през 2010 г. е 2510 km².[1] Основната част от тази площ - 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг — около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.[8]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.

Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г.,[9] а най-ниската - -42,2°C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.

Москва (рекорди 1879 - 2009, норма 1971 - 2000)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,6 8,3 17,5 28,0 33,2 34,7 38,2 37,3 32,3 24,0 13,0 9,6 38,2
Средни максимални температури (°C) −4,9 −3,5 2,2 10,8 18,2 22,1 23,2 21,3 15,1 8,1 0,6 −3,1 9,2
Средни температури (°C) −7,5 −6,7 −1,4 6,3 12,8 17,1 18,4 16,4 10,8 5,0 −1,6 −5,4 5,4
Средни минимални температури (°C) −10,3 −9,9 −4,7 2,1 7,4 12,0 13,8 12,0 7,0 2,0 −3,7 −7,9 1,7
Абсолютни минимални температури (°C) −42,2 −38,2 −32,4 −21 −7,5 −2,3 1,3 −1,2 −8,5 −16,1 −32,8 −38,8 −42,2
Средни месечни валежи (mm) 46 36 32 38 52 84 90 80 67 66 60 53 705
Дъждовни дни 11 8 8 9 8 11 12 10 11 10 12 12 114
Източник: pogoda.ru.net и worldweather.org

История[редактиране | edit source]

Население през 15-19 век, хиляди души

Население през 20-21 век, хиляди души

Изглед към Червената стена и катедралата „Христос Спасител“
Улица в Москва през 2003 г. На заден план се вижда статуя на Ленин.

Утвърждаване като политически център[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.[3] Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,[10] заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва.[11] Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

Столица на Руската държава[редактиране | edit source]

През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях.[12] Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.[13]

В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.

Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици - Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.[14]

През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

В Руската империя[редактиране | edit source]

Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.

Отново столица[редактиране | edit source]

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно деление на Москва

Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 12 административни окръга. Тези 12 окръга са разделени на общо 146 муниципални (градски) района.

  1. Централен административен окръг
  2. Северен административен окръг
  3. Североизточен административен окръг
  4. Източен административен окръг
  5. Югоизточен административен окръг
  6. Южен административен окръг
  7. Югозападен административен окръг
  8. Западен административен окръг
  9. Северозападен административен окръг
  10. Зеленоград
  11. Новомосковски административен окръг (от 2012 г.)
  12. Троицки административен окръг (от 2012 г.)

Икономика[редактиране | edit source]

В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,[15] като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.[16] Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 г., сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 рубли (1 320 долара), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (25 600 рубли, или 810 долара), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.[17]

В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания — Газпром. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.[18]

Т.нар. Московско сити или официално Московски международен делови център — ММДЦ Москва Сити е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 km²) активно се провежда строителството на комплекс от небостъргачи с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 г. Амбициите на консорциума „Сити“ е ММДЦ „Москва Сити“ е да построи най-високите сгради в Европа, а комплекса да се превърне в най-големия търговски център в света.

Култура[редактиране | edit source]

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. В колекциите на Третяковската галерия и Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин" са събрани световни и руски шедьоври. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г. е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.

Транспорт[редактиране | edit source]

Уличната мрежа на Москва има радиална структура — радиални пътища, събиращи се в центъра на града край Кремъл, и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, Булварное Колцо, е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.[11] Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „Христос Спасител“ и река Яуза. Вторият пръстен, Садовое Колцо, също следва разположението на крепостна стена от 16 век,[11]

Трети транспортен пръстен е завършен през 2005 г. като скоростна магистрала, а Четвърти транспортен пръстен, също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи и за граница на по-голямата част от града, е Московският околовръстен автомобилен път.

Метро[редактиране | edit source]

Радиално разположение имат и трасетата на Московското метро. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,[19] и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Има 12 линии с общо 188 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия Л1 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.

Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Колцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.

Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.

Туризъм[редактиране | edit source]

Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от Русия и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от Германия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Турция, Италия, Израел, Япония и Испания. В началото на 2007 година на всеки 10 чужденци влизат Русия с туристическа цел, седем дойдоха в Москва.

Спорт[редактиране | edit source]

В Москва се намира най-големият стадион в Русия - Лужники. По-известните московски спортни отбори са: ЦСКА, Спартак, Локомотив, Динамо и Торпедо. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година ЦСКА Москва печели купата на УЕФА. „Армейците“ имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б mos.ru 2011.
  2. а б Федеральная служба государственной статистики 2013.
  3. а б Comins-Richmond 2006.
  4. КонсультантПлюс 2013.
  5. ((en)) Young, Andy. Moscow Population 2011. // siberianlight.net. siberianlight.net, 2011. Посетен на 2012-10-31.
  6. ((en))  Most Populous Cities In Europe. // blatantworld.com. Blatant Independent Media!, 2012. Посетен на 2012-10-31.
  7. ((en))  Expansion of Moscow borders to help it develop harmonically: mayor. // itar-tass.com. ITAR-TASS, 2012. Посетен на 2012-10-31.
  8. ((ru))  Памятник природы "Высшая точка Москвы - 255 м над уровнем моря (Теплый Стан)". // www.darwin.museum.ru. Посетен на 29 април 2009.
  9. ((en))  Climate monitoring. // Посетен на 5 септември 2010.
  10. The New York Public Library 2006.
  11. а б в ((en))  Along the Moscow Golden Ring (PDF). // Moscow, Russia Tourist Information center. Архив на оригинала от 2012-01-17. Посетен на 5 юли 2006.
  12. Vogel 2002.
  13. ((en)) Richards, John F. The Unending Frontier: An Environmental History of the Early Modern World]. University of California Press, 2006. ISBN 0520246780. с. 260.
  14. ((en)) Alexander, John T. Bubonic plague in early modern Russia: public health and urban disaster. Oxford University Press US, 2002. ISBN 0195158180. с. 17.
  15. Medvedev Fires Moscow Mayor Luzhkov After Conflict - Bloomberg
  16. Russia GDP and PPP conversion rate. // IMF Russia Economy, 2010-03-11. Посетен на 2010-03-11.
  17. BOFIT Weekly 42/2010. // Bank of Finland’s Institute for Economies in Transition, 2010-10-22. Архив на оригинала от 2010-10-27.
  18. Average salary in Russia from Russia's Federal Statistics Service. //
  19. Moscow Subway System Second Only to Tokyo in Usage. // VOA. 2010-03-29. Посетен на 2010-04-01.
Цитирани източници

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]