Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).

Град Москва на руски: Москва Флаг Герб Държава Русия Статус столица Град с федерално значение Москва Координати 55°45′00″ с. ш. 37°37′00″ и. д. / 55.75° с. ш. 37.616667° и. д. (G)55.75, 37.616667 Кмет Юрий Лужков Основаване 1147 г. Площ 1081 km² Височина на центъра 150-253 m Официален език руски Население 10 470 318 човека (2008) Плътност 10 380 чов./km² Агломерация 15 000 000 човека Национален състав руснаци, украинци, татари арменци, азербайджанци, евреи Конфесионален състав православие, мюсюлмани, юдаизъм Часова зона UTC+3 Телефонен код +7 495, +7 499 Пощенски кодове 101ххх-129ххх Автомобилен код 77, 99, 97, 177, 199 Сайт http://www.mos.ru/ Москва в Общомедия

Москва (на руски:  Москва, произнася се Масквá) е столицата на Русия, намира се на едноименната река Москва и е с площ 1097,12 km² (0,01% от Русия, 88-мо място в Руската федерация). Има следните географски координати: 55° 45' с.ш. и 37° 56' и.д. Градът е най-населеният в Европа с 10 472 629 жители преброени през 2006 (7,13% от цялото население на Русия, 1-во място в Руската федерация).

Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Московското княжество, на Руската империя и на Съветския съюз. В нейния център се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва.Москва е най-скъпият град в света.

Патриархът на Москва е едновременно и глава на Руската православна църква.

[редактиране] География

Градът се намира в центъра на европейската част на Русия между реките Ока и Волга. Общата площ (към 2005 г.) е 17 075.4 кв.км.² при средна надморска височина 180 м.

Разположен е на двата бряга на река Москва. Освен нея през града протичат няколко десетки нейни притоци. Най-големият приток е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

[редактиране] История

Изглед към Червената стена и катедралата "Христос Спасител"

Първото споменаване на Москва датира от 1147, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Дългоръки и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 великият княз Юрий Дългоръки построява около града дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и се превръща в столица на независимо княжество.

През 1300 година Москва е била управлявана от Даниил Александрович, син на Александър Невски и член на Династията Рюрикови.

Изгодното положение на водите на река Волга допринася за устойчивото разширение. Москва е стабилна и благополучна много години и e привлекателна за голям брой заселници от цяла Русия. През 1304 Юрий Московски спори с Михаил Тверски за трона на Владимирско-Суздалското княжество. Иван Калита накрая разбива войските на Твер и се превръща в глава на Владимирското княжество и единствен събирач на данъци за монголските владетели. Заради високата събираемост на данъците Иван печели важни отстъпки от монголския хан. За разлика от другите владения Москва не е била разделена между неговите синове, а е преминала непокътната в ръцете на най-големия му син.

Макар че ханът на Златната орда първоначално опитва да ограничи влиянието на Москва, растежът на Великото литовско княжество започва да заплашва цяла Русия. Затова ханът подкрепя княжеството, за да уравновеси Литва, позволявайки ѝ на Москва да се превърне в най-силния град в Русия. През 1480 г. Иван III отхвърля продължителната зависимост от монголите (вижте Стоене на Угра) и Москва се превръща в столица на империя, която накрая обхваща цяла Русия заедно със Сибир.

Тиранията на по-късните руски царе, като Иван Грозни, води до западане на държавността, въпреки разширението на империята. През 1571 татарите от Кримското ханство превземат и изпепеляват Москва. От 1610 до 1612 г войски на Жечпосполита окупират Москва и крал Сигизмунд III прави опит да узурпира руския трон. През 1612 г. Нижни Новгород и други руски градове се вдигат на бунт срещу полските завоеватели, войските им обсаждат Кремъл и го превземат. През 1613 имперското събрание избира Михаил Романов за цар, който основава династията Романови.

Модерна Москва; Логото на Sanyo се извисява над статуята на Ленин, едва видима над билборда

Московски държавен университет

Москва престава да бъде столица, когато през 1703 г Петър Велики построява за столица град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне.

През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва. След успеха на Октомврийската революция през 1917 нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

[редактиране] Население през историята

[редактиране] Виж още

• Московити
• История на Русия

[редактиране] Административно деление

Административно деление на Москва

Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 10 административни окръга, включвайки гр. Зеленоград като 10-ти окръг. Тези 10 окръга са разделени на общо 123 муниципални (градски) района.

1. Централен административен окръг
2. Северен административен окръг
3. Североизточен административен окръг
4. Източен административен окръг
5. Югоизточен административен окръг
6. Южен административен окръг
7. Югозападен административен окръг
8. Западен административен окръг
9. Северозападен административен окръг
10. Зеленоградски административен окръг

В момента кмет е Юрий Лужков.

[редактиране] Култура

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. В колекциите на Третяковската галерия и Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин" са събрани световни и руски шедьоври. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.

[редактиране] Транспорт

• Московский метрополитен

[редактиране] Братски градове

Москва има много побратимени градове:

[редактиране] Вижте още

Москва

• Третия Рим
• Личности, свързани с Москва

[редактиране] Външни препратки

• Телефонен указател на Москва

• Карта на Москва и Московска област (Яндекс.ру — Карта Москвы и Московской области)

• Карта на Московското метро (www.moscowmap.ru)

[редактиране] Литература

• Москва: Альбом. Авторы текста Т. И. Гейдор, П. С. Павлинов; Вступ. ст. А. Г. Раскина. СПб.: Изд-во „Иван Федоров“, 2004, 256 с.
• Православные святыни Московского Кремля в истории и культуре России: Альбом. М., Индрик, 2006, 384 с.
• Валерий Воскобойников. Летопись Москвы. История города в датах. М., ОГИ, 2007, 304 с.
• Имена московских улиц. Авт. Р. А. Агеева, Г. П. Бондарук, Е. М. Поспелов, Т. П. Соколова, А. Л. Шилов. М., ОГИ, 2007, 608 с.
• Москва златоглавая. Монастыри, храмы, святыни. Путеводитель. М., Духовное преображение, 2007, 312 с.

[редактиране] Източници

1. ↑ ^ Twinning Cities: International Relations. Municipality of Tirana. www.tirana.gov.al. Retrieved on 2008-01-25.

п • б • р 50-те най-големи града в Русия по население Москва • Санкт Петербург • Новосибирск • Нижни Новгород • Екатеринбург • Самара • Омск • Казан  • Челябинск • Ростов на Дон • Уфа • Волгоград • Перм • Красноярск • Саратов • Воронеж • Толиати • Краснодар • Барнаул • Ижевск • Уляновск • Ярославъл • Владивосток • Иркутск • Хабаровск • Новокузнецк • Тюмен • Оренбург • Кемерово • Рязан • Пенза • Тула • Набережние Челни • Липецк • Астрахан • Томск • Махачкала • Киров • Чебоксари • Калининград • Брянск • Иваново • Магнитогорск • Твер • Курск • Нижни Тагил • Ставропол • Архангелск • Улан Уде • Белгород

п • б • р Субекти на Руската федерация републики: Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Република Карелия • Коми • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия краеве: Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области: Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска градове от федерално значение: Москва • Санкт Петербург Автономна област: Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен

п • б • р Градове герои в бившия СССР Керч | Киев | Ленинград | Минск | Мурманск | Москва | Новоросийск | Одеса Севастопол | Смоленск | Сталинград | Тула | Брестка крепост (крепост герой)