Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).

Град

Москва
на руски: Москва

Флаг	Герб

Държава	Русия
Статус	столица
град	Москва
Координати	55°45′00″ с. ш. 37°37′00″ и. д. / 55.75° с. ш. 37.616667° и. д. ^(G)55.75, 37.616667
Кмет	Сергей Собянин
Основаване	1147 г.
Площ	1081 km²
Височина на центъра	150-253 m
Официален език	руски
Население	11 551 930 души (2011)
Плътност	10 380 д./km²
Агломерация	14 500 000 човека души
Национален състав	руснаци, украинци, татари арменци, азербайджанци, евреи
Конфесионален състав	православие, мюсюлмани, юдаизъм
Часова зона	UTC+3
Телефонен код	+7 495, +7 499
Пощенски кодове	101ххх-129ххх
Автомобилен код	77, 99, 97, 177, 199
Сайт	http://www.mos.ru/

Москва

Москва в Общомедия

Москва (на руски: Москва, [mɐˈskva]) е столицата на Русия, намира се на едноименната река Москва и е с площ 1097,12 km² (0,01% от Русия, 88-мо място в Руската федерация). Има следните географски координати: 55° 45' с.ш. и 37° 56' и.д. Градът е най-населеният в Европа с 10 472 629 жители преброени през 2006 (7,13% от цялото население на Русия, 1-во място в Руската федерация).

Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Московското княжество, на Руската империя и на Съветския съюз. В нейния център се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.

Съдържание

1 История
2 География
- 2.1 Разположение
- 2.2 Климат
3 Административно деление
4 Икономика
5 Култура
6 Транспорт
- 6.1 Метро
7 Туризъм
8 Спорт
9 Братски градове
10 Източници
11 Вижте още
12 Външни препратки

[редактиране] История

Население през 15-19 век, хиляди души

Население през 20-21 век, хиляди души

Изглед към Червената стена и катедралата „Христос Спасител“

Улица в Москва през 2003 година. На заден план се вижда статуя на Ленин.

[редактиране] Утвърждаване като политически център

Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.^[1] Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,^[2] заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и се превръща в столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползваки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва.^[3] Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни миждуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

[редактиране] Столица на Руската държава

През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.^[4]

В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 година в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.

Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици - Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 година, Стрелецкия бунт от 1682 година. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.^[5]

През 1703 година цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

[редактиране] В Руската империя

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.

[редактиране] Отново столица

След успеха на Октомврийската революция през 1917 нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

[редактиране] География

[редактиране] Разположение

Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

Територията на града през 2010 г. е 1081 km². ^[6] Основната част от тази площ - 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг - около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.^[7]

[редактиране] Климат

Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.

Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 година,^[8] а най-ниската - -42,2°C през януари 1940 година. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.

Москва (рекорди 1879 - 2009, норма 1971 - 2000)

Показатели	Ян	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	8,6	8,3	17,5	28,0	33,2	34,7	38,2	37,3	32,3	24,0	13,0	9,6	38,2
Средни максимални температури (°C)	−4,9	−3,5	2,2	10,8	18,2	22,1	23,2	21,3	15,1	8,1	0,6	−3,1	9,2
Средни температури (°C)	−7,5	−6,7	−1,4	6,3	12,8	17,1	18,4	16,4	10,8	5,0	−1,6	−5,4	5,4
Средни минимални температури (°C)	−10,3	−9,9	−4,7	2,1	7,4	12,0	13,8	12,0	7,0	2,0	−3,7	−7,9	1,7
Абсолютни минимални температури (°C)	−42,2	−38,2	−32,4	−21	−7,5	−2,3	1,3	−1,2	−8,5	−16,1	−32,8	−38,8	−42,2
Средни месечни валежи (мм)	46	36	32	38	52	84	90	80	67	66	60	53	705
Дъждовни дни	11	8	8	9	8	11	12	10	11	10	12	12	114
Източник: pogoda.ru.net и worldweather.org

[редактиране] Административно деление

Административно деление на Москва

Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 10 административни окръга, включвайки гр. Зеленоград като 10-ти окръг. Тези 10 окръга са разделени на общо 123 муниципални (градски) района.

[редактиране] Икономика

В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,^[9] като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.^[10] Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 година, сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 рубли (1070 евро), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (21 800 рубли, или 560 евро), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.^[11]

В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания — Газпром. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.^[11]^[12] Проблем продължават да са високите нива на престъпност и корупция.

Т.нар. Московско сити или официално Московски международен делови център — ММДЦ Москва Сити е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 км²) активно се провежда строителството на коплекс от небостъргачи с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружедсво „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 година. Амбициите на консорциума „Сити“ е ММДЦ „Москва Сити“ е да построи най-високите сгради в Европа, а комплекса да се превърне в най-големия търговски център в света.

[редактиране] Култура

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. В колекциите на Третяковската галерия и Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин" са събрани световни и руски шедьоври. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.

[редактиране] Транспорт

Уличната мрежа на Москва има радиална структура - радиални пътища, събиращи се в центъра на града край Кремъл, и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, Булварное Колцо, е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.^[3] Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „Христос Спасител“ и река Яуза. Вторият пръстен, Садовое Колцо, също следва разположението на крепостна стена от 16 век,^[3]

Трети транспортен пръстен е завършен през 2005 година като скоростна магистрала, а Четвърти транспортен пръстен, също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи и за граница на по-голямата част от града, е Московският околовръстен автомобилен път.

[редактиране] Метро

Основна статия: Московско метро

Радиално разположение имат и трасетата на Московското метро. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,^[13] и има обща дължина на линиите от почти 302 километра. Има 12 линии с общо 185 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия Л2 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.

Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Колцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станиции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.

Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.

[редактиране] Туризъм

Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от Русия и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от Германия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Турция, Италия, Израел, Япония и Испания. В началото на 2007 година на всеки 10 чужденци влизат Русия с туристическа цел, седем дойдоха в Москва.

[редактиране] Спорт

В Москва се намира най-големият стадион в Русия - Лужники. По-известните московски спортни отбори са:ЦСКА, Спартак, Локомотив, Динамо и Торпедо. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година ЦСКА Москва печели купата на УЕФА. "Армейците" имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия.