Трети Рим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храмът Успенски събор (руски Успенский собор, строен от 1326 до 1327 година) е първият каменен храм в Москва.

Москва — Трети Рим е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство. Според нея Московската Рус е историческият наследник на Римската и Византийската империи, "които паднали, защото изгубили истинската вяра". Концепцията за Москва като Трети Рим се оформя в резултат на предишни политически процеси в Русия, отхврълянето на татарското господство, консолидирането и централизацията на руската държава, създаването на национално самосъзнание по време на обединението на руските територии. Тя изиграва важна роля при формирането на официалната идеология на Русия през през XV и XVI век, служи като основа за идеята за обединение на всички славянски народи през XVI и XVII, и като основание за намеса в съдбата на християните от Балканския полуостров при Руско-турските войни. На нея се опират и поддръжници на идеите за руския месианизъм и изключителност.[1]

Предистория[редактиране | edit source]

Иван Грозни е първият цар на Русия и на практика нейн основател във вида в който е държавотворена през 16 век. Първият руски цар е пряк потомък на византийските Палеолози и повечето от царските родове на Второто българско царство.

Концепцията за Москва като Трети Рим ляга върху наследството от идеи, оставено от Рим и Константинопол.

Рим[редактиране | edit source]

Римската империя е олицетворенние на метафизичната мечта за една "универсална империя", която е обединила различни народи и е прекратила безредните борби за надмощие между тях. В това се състои идеалната концепция на римляните за световен мир (т.нар латински Pax romana). Рим е бил не само столица на Римската империя, а и имперски център на западния цивилизован свят в периода около 4 век пр.н.е. до 4 век Рим е нещо повече от исторически и географски център – за него се е смятало, че е "най-великият град на всички времена", че е „родина на на всичко, което е било“ (Quod Roma est patria omnium fuitque (Forcella, VIII., 209.)). Поради тази причина римляните вярвали, че градът никога няма да изчезне.

Константинопол[редактиране | edit source]

В началото на IV век император Константин I(280- 337) основава втора столица на империята в град Византион, който през 330 година прекръстил на Константинопол. Римската империя се разделя на две части под бремето на огромната си територия и вътрешни политически проблеми. Част от теолозите на Византия тълкували своята история като продължение на историята на Римската империя. Това е т.нар. доктрина на translatio imperii (латински буквално - прехвърляне на империята), според която това е абсолютно същата империя. Алтернативната концепция, която е доминирала във Византия, е, че Константинопол е втори, но все пак нов Рим. Старият Рим е паднал и изчезнал, а новият е различен от него – млад, пълен с живот и способен да изпълни мисията на първия Рим. Константинопол е бил нещо повече от нов център на цивилизацията, той е бил и нов религиозен център (на православното християнство), особено след Схизмата от 1054 година. Константинопол е бил наричан „нов Йерусалим“ – т.е. възприятието за него е като за свят, теократичен град. [2]

През 1453 година Византийската империя бива превзета от Османската империя. Голяма част от духовния и интелектуален елит на Византия търси спасение в Италия и в руските земи. Москва се провъзгласява за културен наследник на Константинопол, защото докато цялата православна общност бива изолирана от ислямския свят, Руската православна църква остава единствената православна общност извън контрола на Османската имеприя. [notes 1]

Развитие на християнството в Русия[редактиране | edit source]

Първоначалните връзки на руските княжества със Западния свят са се основавали на търговски отношения, главно по реките Волга и Днепър. През IX век Киевското княжество се оформя като най-силнен и влиятелен център. То е и първото от руските княжества, което приема християнството като официална религия. Покръстване на Киевското княжество е разказано в "Повест за изминалите години" ("Повесть временых лет") от монаха-летописец Нестор. Според повестта през 986 г. при княз Владимир I в Киев пристигат мисионери от различни религии — българи, католици от Германия, византийци. Владимир изпраща пратеници и при трите църкви и след техните разкази остава впечатлен от величието на Костантинопол и Византийската църква. Княз Владимир помага на имепратор Василий II при отблъскването на военоначалника Варда Фока, който се опитва да узурпира визнатийския престол. Като награда княз Владимир пожелава да се ожени за сестрата на император Василий – Ана. Според легендата имепраторът се съгласил, като поставил единствено условие – киевският княз да приеме християнството. Така Владимир е покръстен пред 987-988 в град Хесон, а когато по-късно се врърнал в Киев, той унищожил езическите паметници и основал много християнски църкви, като по този начин насочил цяла Киевска Рус към християнството. Заради това в руската история той е запомнен като Владимир Велики, а в легендите е споменаван като „Красно Сольнешко“ (Красивото Слънце). Решението Владимир да приеме православното християнство вероятно е дълго обмислно, а причините – далеч по-дълбоки от описаните в повестта. Женитбата за сестрата на императора увеличава руския авторитет, задълбочава търговските, дипломатическите и културни връзки м-ду Русия и Византия, помага на Киевска Рус да затвърди властта си над славяно-варяжките територии, обединени от обща вярност към една църква, на която Владимир да бъде светски покровител. Той става духовен син на императора по силата на кръщението си и получава името Василий. След покръстването отношенията между Византия и Русия се осъществявали чрез руската колония в Константинопол, визнатисйките митрополити в Киев и техните сътрудници, както и чрез архитектите, художниците и търговците, които идвали в Русия от Византия. [3] [4] След Владимир няколко брака били сключени между управялващите фамилии на Византия и Русия, повечето от тях през XII век, когато империята се управлявала от династията на Комнините. През XV век московският княз Иван III (1462–1505) се жени за принциса Зоя Палеолог, племеницата на последния византийски император. По този начин Иван III придобива византийската титла „автократ“ и неформално също титлата император. [notes 2]

Русия духовно е обединена под юрисдикцията на Киевския митрополит. Митрополитът в повечето пъти е бил назначаван от патриарха в Константинопол, но след време патриархът започнал просто да одобрава избора за митрополит, направн от руснаците. С икономическото и военното изтощаване на Византия след Четвъртия кръстоносен поход, империята на Палеолозите губи позициите си на световна сила. Връзките с Византия се прекъсват след нашествието на монголските войски на хан Бату (внук на Чингис_хан), което завладява руските княжества около 1237 – 1240 година. Киев е превзет през 1240 г, а княжеството става политически зависимо от татарските ханове на Златната орда. От 1250 до 1480 година тези княжества живеят в един отдалечен от Византия свят на вътрешни борби и установяване на статукво с монголските си господари. В средата на XIV век князете на Москва започват политика пред Ордата, да съберат под своя егида руските княжества, и връзките с империята се подновяват. Постоянното седалище на руската църква се премества през 1325 г. в Москва. От 1454до 1589 година руската автокефална църква се управлява от московските митрополити, като през 1589 година получва статут на патриаршия. [5]

Зараждането на идеята за Трети Рим[редактиране | edit source]

Идеята в България и Сърбия[редактиране | edit source]

Първоначалната концепция е българска, като по времето на Иван Александър и Стефан Душан през XIV век се приема, че Търново е Вторият Рим (т.е. Вторият християнски православен Рим, в който се преселва ромейския патриарх след падането на Първия християнски православен Рим — Константинопол — под ударите на кръстоносците в 1204 г.) като общоправославен център, имайки се предвид и династичните родствени връзки на двамата царе с ромейските василевси.

Идеята в Русия[редактиране | edit source]

Панорамен изглед към белия Московски кремъл - 1800 г., малко повече от десетилетие преди Отечествената война

Похвално слово за княз Борис Александрович от Фома[редактиране | edit source]

През 1453 монахът Фома в „Инока Фомы Слово похвальное о благоверном великом князе Борисе Александровиче“ княз Борис Александрович е наречен нов Яков, втори Моисей, сравнен е с императорите Тиберий, Август, Юстиниян, Теодосий. Той е наречен император и автократ, а Твер е наречен "нов Израел".[2]

Легенда за новгородската бяла митра[редактиране | edit source]

През 1490 Дмитрий Герасимов от Новгород е написал Легенда за новгородската бяла митра - "Повесть о белом клобуке," където се разказва как император Константин дал на папата при предаването на Рим бяла епископска митра. След упадъка на Рим тя е била пренесена в Константинопол. Последният константинополски патриарх е получил видение, че градът ще падне и я изпратил на архиепископ Василий от Новгород. Там тя се е съхранявала в Катедрала „Св. София, като символ, че Новгород е станал център и пазител на християнското православие. Тук за първи път се употребява изразът Трети Рим. [2]

Писмата на Филотей до Василий III[редактиране | edit source]

Концепцията за Москва като трети Рим намира своите основи в писмата от началото на на XVI век на псковския монах Филотей до клисаря Михаил Григориевич Мисюрю-Мунехин и московския велик княз Василий III :

Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има.

Филотей сочи прякото правоприемство на московските князе, извеждайки го от Константин Велики: «Не преступай, царю, заповѣди, еже положиша твои прадѣды — великий Константинъ, и блаженный святый Владимиръ, и великий богоизбранный Ярославъ и прочии блаженнии святии, ихьж корень и до тебе»[6]. („ Не престъпвай, царю, заповедите, положени още от твоите прадеди — великият Константин, блаженият и свят Владимир, великият и богоизбран Ярослав и прочие блажени светии, чиито корени стигат до теб.“)

Собствено формулировката на идеята за Трети Рим се съдържа в думите:

Бих искал да кажа няколко думи за съществуващата православна империя на най-светлия, почитан владетел. Той е единственият цар на всички християни по цялата земя, владетелят на светия, божествен трон на светата, вселенска и велика, апостолическа църква, която замени църквите на Рим и Константинопол и се намира в Москва, пазена от Бога, в Успенската църква на най-чистата Божия майка. Знайте всички, които обичат Христос и които обичат Господ, че всички християнски империи ще загинат и ще отворят пътя за царството на нашия господар, както се твърди в пророческите книги, и това царство е Руското. Защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има. <...> да пребъде твоята държава, благочестиви царю, тъй като всяко едно царство на православната вяра ще се слее в твоето царство: единствен ти си победител сред всички християнски царе <...>{«Да вѣси, христолюбче и боголюбче, яко вся христианская царства приидоша в конецъ и снидошася во едино царство нашего государя, по пророческимъ книгамъ, то есть Ромеиское царство: два убо Рима падоша, а третий стоитъ, а четвертому не быти. <…> да вѣсть твоа держава, благочестивый царю, яко вся царства православныя христианьския вѣры снидошася въ твое едино царство: единъ ты во всей поднебесной христианом царь <…>» [7][8][6]

Превръщането на концепцията в официална идеология[редактиране | edit source]

Иван Грозни показва своите съкровища на посланника на английската кралица Елизабет I

Идеята се разпространява не само в литературата от този период, но също така прониква и в официалните текстове и става основа на официалната идеология на Московското княжество през XVI век. Първият официален текст, в който откриваме доказателства за концепцията е речта от коронацията на Иван IV Грозни - той е и първият владетел, който приема титлата цар в руската история. Този текст се превръща в основата, чрез която царят обосновава своите действия, а концепцията „Москва – трети Рим“ става водещата идеология както във вътрешната, така и във външната политиката на Иван IV. Той се чувствал като владетел, посочен и изпратен от Господ. Фактът, че останалите православни държави били под мюсюлманска власт, правел Московският цар единственият свободен православен владетел и защитник на православната вяра. Тази мисия на руската държава била въплатена директно във военните ѝ победи – в контекста на концепцията могат да бъдат разглеждани войните на Иван IV срещу Източните и западните му врагове, Казанския хаганат, кралствата на Полша, Литва и Швеция. Титлата на имепратор на третия Рим била полезна за Русия при мирните дипломатически вързки с европейските държави – Москва вече не била по-нискостояща от другите европейски сили.

Във връзка с вътрешните дела, Иван Грозни бил истински автократ, абсолютен владетел. Във вътрешнополитически план влиянието на доктрината за третия Рим не се ограничавала само до политическата активност на Московския владетел, но оказва влияние и в църковните дела. Според концепцията за трети Рим Руската църква получава специален висок статус и мисия. Вътре в самата църква Московкста митрополия има специална висока позиция, подобно на политическия статус на града Москва. Но истинският глава на църквата бил монархът. Иван Грозни виждал царството като божествена упълномощеност, а себе си – като представител на Бога на земята. По този начин, въпреки че религията е това, което упълномощава властта на царя, в руското царство властта е била в голяма степен теократична. [9] Това статукво е документирано в сборника „Стоглав“ – колекция от решенията на Руския църковен събор от 1551. В него има постулати относно религиозно-церковни и държавно-икономически въпроси; съдържат се разяснения относно нормите на държавната и съдебната власт, наказателното право и църковното право. Едни от основните решения се отнасят до унифицирането на църковния канон и норми, въвеждане на специално образование за духовенството. Този събор дава официална обосновка на възгледа, че гърците са се отклонили от истинската вяра и тя се е съхранила истинска само в Русия, като доказателството е разликата в църковните обреди. Това прави Руската църква по-велика от гръцката, богоизбрана.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Важна част от теорията за Москва като трети Рим е есхатологичният мит за Москва. По думите на Филофей „Третият (Рим) стои и четвърти няма да има“. Москва е последният религиозен и имперски център, центърът на света и на историята. Според Георги Флоровски тази идея се корени във вярването, че светът неближава своя край и произхожда още от Византийското теологично мислене. Светът ще съсщестува докато Москва съществува. И Москва съществува само докато е център на Православието.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Отхвърлянето на концепцията[редактиране | edit source]

Руският разкол[редактиране | edit source]

През 1652 година патриарх Никон (1605 – 1681; Патриарх на Руската православна църква от 1652 до 1658) въвел поредица от ритуали и ревизии на текстове, които целяли да постигнат единство между Руската и Гръцката православна църква. С въвеждането на тези ритуали, църквата анатемосала предишните литургични обреди и започнала преследване срещу тези, които не искали да приемат новият канон. Това довело до големия Разкол в Руската църква и появата на течението на Старообредците, които продължили да следват руските православни ритуали. На Московският събор през 1667 година руската православна църква трябвало да се подчини теологически и канонично на гръцката църква и да обяви, че литературните източнице на идета за Трети Рим са фабрикации. Били отхвърлени както сборникът „Стоглав“, така и „Легендата за новгородската бяла митра“.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Влияние[редактиране | edit source]

Карикатура на Лев Троцки от 1919 г., непосредствено след началото на Октомврийската революция

В серия от публикации, особено в книгата си „Извори и смисъл на руският комунизъм“, Бердяев твърди че руския месианизъм е фундаментален елемент в руската религиозна психология. [10]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. През XVII век Грузия е последната православна държава, която попада под османска власт.
  2. Според някои автори киевските руси са приели християнството от българите. Според тях както бабата на Владимир IОлга (за която се споменава и в „Повест за изминалите години“), така и Ана са били с български произход, а първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. За повече информация: Попов, Димитър Х., История на българските империи, изд. Огледало, стр. 504 до 510; Киндер, Херман, Хилгеман Вернер, Атлас – световна история, том 1, изд. Летера, 1999; Павлов Пламен – Забравени и незабравими – събития и личности от българското средновековие, изд. Сиела

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://encyclopedia2.thefreedictionary.com/Moscow+as+the+Third+Rome
  2. а б в http://www.ksk.edu.ee/wp-content/uploads/2011/03/KVUOA_Toimetised_12-Laats.pdf
  3. Византийската общност, Източна Европа 500-1453, Димитрий Оболенски, Унив изд. Св. К. О, 2000
  4. http://rt.com/news/prime-time/christianity-1020-years-of-russian-faith/
  5. http://rt.com/news/prime-time/moscow-becomes-third-rome/
  6. а б «Послание о злыхъ днехъ и часѣхъ» и «Послание к великому князю Василию, в немъже о исправлении крестнаго хнамения и о содомском блудѣ»
  7. Има се предвид Откровението на Йоан ()
  8. Послание Филофея, игумена Елизаровской пустыни, к Государю великому Василию Ивановичу всея Руси // БАН, собр. Ф. Плигина, № 57, 21.5.15, рук. XVII в. А. 121 об.
  9. http://www.geopolitica.ru/Articles/714/
  10. Nikolai A. Berdiaev, The Russian Revolution [1931] (Ann Arbor: University of Michigan Press, 1971), 41 (quote) and The Origin of Russian Communism [1937] (Ann Arbor: University of Michigan Press, 1960), 144., цитирана на http://myweb.uiowa.edu/mapoe/Publications/ThirdRome.pdf

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]