Моисей
Вижте пояснителната страница за други значения на Мойсей.
Моисей (на иврит: מֹשֶׁה) е персонаж от Библията, религиозен водач, законодател и пророк, на когото еврейската традиция приписва авторството на Петокнижието. Моисей е най-важният пророк в юдаизма,[1] както и един от пророците в християнството, исляма, бахайството,[2] растафарианството и други религиозни течения.
Според библейската книга Изход, Моисей е роден по време, когато евреите пробивават в Египет и са подложени на преследвания. Моисей достига високо обществено положение в Египет, но оглавява евреите в усилията им да напуснат страната. По време на пътуването им на изток Моисей получава Десетте Божи заповеди. Въпреки че доживява до 120 години, той умира преди евреите да достигнат Обетованата земя.
Съдържание |
Библейският Моисей [редактиране]
Името Моисей или Моше (иврит: מֹשֶׁה, арабски موسى) вероятно означава "извлечен из вода".
Вероятно името му е дадено от неговата майка, а не от египетската принцеса, както подсказва играта на думи на еврейски: masa (евр.) означава "извлечен (изваден) от" (Изх.2:9-10) и е сходна с египетската дума за "дете".
Моисей е една от най-важните личности в еврейската история, а се смята също и за автор на така нареченото Петокнижие, първите пет книги от Библията. Същевременно книгите "Изход", "Левит" и "Числа" представляват своеобразна биография на Моисей.
Моисей е почитан, като пророк и от мюсюлманите, под името Муса.
Библията сочи Моисей като основна фигура в така наречения Изход - преселението на евреите от Египет в Ханаан, както и в консолидирането на еврейските племена около култа към Яхве. На него се приписва също и обявяването на Десетте Божи заповеди - основа на еврейското законодателство (които според библейското предание получил лично от Яхве, докато пребивавал в планината Хорив или - според друга версия - на планината Синай), както и на редица други правни, религиозни и житейски норми от еврейската традиция.
За Моисей се счита, че е израснал в египетския владетелски двор като осиновен син на една от фараоновите дъщери. Според някои учени той е египтянин по произход, или принадлежи на семейство, силно повлияно от египетската културна традиция, а Библията го представя като човек, успял да запази народностното си самосъзнание на евреин (за да опазят живота му, родителите му го изоставили, но впоследствие неговата майка му станала дойка).
Именно съзнанието, че не египтяните, а страдащите от техния гнет евреи са неговите сънародници, го подтиква да се сближи с тях, а също и да влезе в конфликт с египетските власти. Принуден да напусне двореца, той става овчар в Мадиам (край планината Хорив), където служи на местния жрец Йотор, за чиято дъщеря се жени. В Мадиам Моисей прекарва около 60 години, през които изчаква смъртта на фараона Рамзес II и възкачването на престола на Менептах, които скоро бил заменен от Аменмезес.
В Мадиам, според преданието, за първи път Моисей среща Яхве и получава от него заповед да освободи евреите, да ги изведе от Египет и да ги засели в Ханаан (Палестина).
След неуспешни опити да направи това по мирен път и възползвайки се от ефекта, който поредица бедствия имат върху египетските власти и население, както и имайки (заедно със своя брат и неговата жена) славата на пророк на Яхве и велик магьосник, Моисей повдига въстание на евреите, ограбва местните египтяни и увличайки след себе си значителни по брой множества, тръгва към Ханаан. След като успява да се изтръгне от преследващата го египетска конница, преминавайки през някакъв внезапно засушен район на Червено море (според общоприетото схващане, но по вероятно е това да се е случило в т.нар. Папурово море, намирало се някога в областта на днешния Суецки канал), той се отправил към Хорив (или към Синай), а след това - към Ханаан.
След дълги перипетии, когато Моисей почти достигнал с народа си до Ханаан, той си дал сметка, че евреите не са подготвени нито да изпълняват заповедите на Яхве, нито изобщо да запазят култа към него, а също и че имат твърде слаба военна подготовка; мнозина от тях всъщност не били изоставили почитанието към разни египетски божества и копнеели да се върнат в Египет и да продължат да робуват на тамошните владетели. Затова Моисей (според Библията - по внушение на Яхве) не въвел евреите в Ханаан, а ги принудил да странстват още около 40 години, така че да добият закалката и самочувствието на народ-завоевател и да свикнат с почитанието само на един бог.
Междувременно получил основните напътствия на Яхве - Десетте божи заповеди, въвел институцията на Съдии на Израил - по-късно главни водачи на народа му, а също и превърнал брат си Аарон и неговите потомци и роднини от мъжки пол (така наречените левити) в жреци на Яхве.
Опитите му обаче да превърне сънародниците си в послушни вярващи и поданици (разказва Библията) ги накарали не толкова да станат верни на неговия бог и съвестни членове на общината, колкото да се чувстват негови "роби", а него самия постепенно превърнали в жесток тиран, който с огън и меч потушавал недоволствата, изпитвал особена нетърпимост към общуването на евреите с други народи и към всеки чужд култ и безмилостно наказвал всяко неподчинение, независимо от това кой си го е позволил: това той правел според преданието по внушение на Яхве.
Постепенно Моисей се убедил, че те никога няма да бъдат това, което той желаел да бъдат, и дори и в края на този срок (40те години, прекарани в повторното пътуване към Ханаан) ги предупреждавал, че те и потомците им често пъти ще имат и други богове освен Яхве и че няма да следват заповедите му. Накрая разделил между 12те еврейски племена бъдещите им владения, заселил някои от тях откъм източните брегове на река Йордан и повел останалите към тяхното истинско местоназначение - към ,,Обетованата земя".
Малко преди евреите наистина да бъдат въведени в Ханаан, Моисей починал, като оставил за свой наследник в началството над евреите Исус Навин.
Религиозни възгледи за Моисей [редактиране]
В юдаизма [редактиране]
Моисей е централна фигура в ортодоксалния юдаизъм, често наричан „нашият водач“, „служител на Бога“ и „баща на всички пророци“.[3] Той е смятан за най-великият сред пророците,[4] получил от Бога Петокнижието и цялото скрито и разкрито познание.[3]
В еврейския фолклор, в апокрифната литература, както и в Мишна и Талмуд, се съдържат множество разкази, свързани с Моисей, които не са включени в основния текст на Библията.[3] Късноантични еврейски историци, като Евполем, приписват на Моисей създаването на финикийската писменост, а Артапан Александрийски направо го отъждествява с божествата Тот и Хермес, както и с Музей, когото нарича „учител на Орфей“.[5]
В християнството [редактиране]
В исляма [редактиране]
Академични възгледи за Моисей [редактиране]
Историография [редактиране]
Историческа психоанализа [редактиране]
Зигмунд Фройд описва в книгата си "Моисей и Монотеизма" (1939)[1] своята хипотеза за появата на юдейската религия. Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се "обрязват" и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен Бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало.
Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа - християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.
Бележки [редактиране]
- ↑ Maimonides, 13 principles of faith, 7th principle
- ↑ Juan R.I. Cole. Baha'u'llah on the Life of Jesus. // 7/10/98. Посетен на 2008-08-11.
- ↑ а б в Religious views of Moses. //
- ↑ Judaism 101: Moses, Aaron and Miriam. // Jewfaq.org. Посетен на 2010-03-02.
- ↑ Eusebius, l.c. ix. 27
