Финикийска писменост

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад, в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.

Възникване

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на територията на съвременните Ливан и Израел. Финикийците били търговски народ и изнамирането на позвукова писменост е улеснило комуникацията с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос поради външната прилика между буквите от финкийския абджад и знаци от писмеността, използвана в града преди това.

Разпространение

Впоследствие експанзията на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море, писмеността се е разпространила и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век от н.е. в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген.

Особености

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звукове от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсва каквото и да е отбелязване на гласните. Посоката на писане е отдясно наляво, с редовете изписвани отгоре надолу. Като повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са взаимствани от финикийската такава.

Буквите от финикийската писменост

Буква	Произношение	Наименование	Значение
	/ʔ/	'алеф	бик
	/b/	бет	къща, дом
	/g/	гимел	камила
	/d/	далет	врата
	/h/	хе	прозорец
	/w/	вав	кука
	/z/	заин	оръжие
	/h/	хет	стена
	/t/	тет	неизяснено
	/j/	йод	ръка
	/k/	каф	длан
	/l/	ламед	остен (гега)
	/m/	мем	вода
	/n/	нун	змия
	/s/	самек	опора, стълб
	/ʕ/	'айн	око
	/p/	пе	уста
	/s/	сан	папирус (растение)
	/q/	коф	ухо на игла
	/r/	реш	глава
	/s/	син	зъб
	/t/	тав	кръст, знак

Значение

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните "дъщерни" писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да бъде казано, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.

В Уникод е отделен интервалът от U+10900 до U+1091F за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.

Библиография

• (английски) Omniglot, Phoenician [1]
• (английски) Phoenicia.org, Phoenician Alphabet [2]
• (английски) Уникод (2009), Phoenician [3]