Финикийска писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад, в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.

Възникване[редактиране | edit source]

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на територията на съвременните Ливан и Израел. Финикийците били търговски народ и изнамирането на позвукова писменост е улеснило комуникацията с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос поради външната прилика между буквите от финкийския абджад и знаци от писмеността, използвана в града преди това.

Разпространение[редактиране | edit source]

Впоследствие експанзията на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море, писмеността се е разпространила и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век от н.е. в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).

Особености[редактиране | edit source]

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звукове от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсва каквото и да е отбелязване на гласните. Посоката на писане е отдясно наляво, с редовете изписвани отгоре надолу. Като повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са взаимствани от финикийската такава.


Буквите от финикийската писменост
Буква Произношение Наименование Значение
Phoenician aleph.svg /ʔ/ 'алеф бик
Phoenician beth.svg /b/ бет къща, дом
Phoenician gimel.svg /g/ гимел камила
Phoenician daleth.svg /d/ далет врата
Phoenician he.svg /h/ хе прозорец
Phoenician waw.svg /w/ вав кука
Phoenician zayin.svg /z/ заин оръжие
Phoenician heth.svg /h/ хет стена
Phoenician teth.svg /t/ тет неизяснено
Phoenician yodh.svg /j/ йод ръка
Phoenician kaph.svg /k/ каф длан
Phoenician lamedh.svg /l/ ламед остен (гега)
Phoenician mem.svg /m/ мем вода
Phoenician nun.svg /n/ нун змия
Phoenician samekh.svg /s/ самек опора, стълб
Phoenician ayin.svg /ʕ/ 'айн око
Phoenician pe.svg /p/ пе уста
Phoenician sade.svg /s/ сан папирус (растение)
Phoenician qoph.svg /q/ коф ухо на игла
Phoenician res.svg /r/ реш глава
Phoenician sin.svg /s/ син зъб
Phoenician taw.svg /t/ тав кръст, знак

Значение[редактиране | edit source]

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните "дъщерни" писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да бъде казано, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.

В Уникод е отделен интервалът от U+10900 до U+1091F за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.


Библиография[редактиране | edit source]

  • (английски) Omniglot, Phoenician [1]
  • (английски) Phoenicia.org, Phoenician Alphabet [2]
  • (английски) Уникод (2009), Phoenician [3]