Финикийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Собствено финикийската територия (в зелено). Финикийците имали двадесетина града, сред които най-стария бил Библос, а най-важни: Сидон и "неговата дъщеря" - Тир.

Финикийците са морският народ на древността в и от Леванта.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Под финикийци обикновено се разбират древните жители на Финикия, а това е географски страната съвпадаща в общи линии с крайбрежието на днешните Сирия и Ливан. В древността, и по-специално след краха на минойската цивилизация, а и най-вече след бронзовия колапс, това крайбрежно и предимно семитско население създава уникална самобитност свързана с морето.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Финикийците са първите в историята които провеждат колонизация (презморска), макар по значение и размах финикийската да е далеч по-скромна от последвалата я Велика гръцка колонизация.[източник? (Поискан преди 15 дни)] Съвсем неслучайно, първият народ подозиран в контакти с Новия свят, са именно финикийците.[1]

Родина[редактиране | edit source]

Раковината Murex brandaris L.

Древните гърци наричали производителите на пурпур и майсторите на боядисването с него - финикийци, а страната им станала известна като Финикия - наименование, което идва от древноегипетското фенеху, което ще рече мургави и/или кафяви. На акадски език, Ханаан се нарича Марту (т.е. западна земя) или Амуру (аморейска земя).[2]

Финикийските търговски и крайбрежно-морски маршрути в Средиземно море, по които се е осъществявала финикийската колонизация.

Битност и произход[редактиране | edit source]

Финикийка на саркофаг от Сус - днешен Палермо и световна столица на мафията.

Финикийците несъмнено са семити и родственици на старозаветните евреи (което е отразено легендарно от добрите братски отношения които подържали Соломон и Хирам), но с много условности. [3]Пуните често се женят за чужденци, а картагенците като цяло са далеч по-свързани помежду си от общата цивилизация, религия и от семитския си език, отколкото от етническия си характер.[4]

Библейски данни[редактиране | edit source]

Финикийците се упоменават и в Новият завет. Евенгалистът Марко говори за сирофиникийка (Марко 7:26), Матея за хананейка (Матея 15:22), която моли Исус да изцели дъщеря й. Другите жители на «приморските места Тирски и Сидонски» слушали проповедта на планината (Лука 6:17).

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Според сведенията на "бащата на историята" Херодот, което се потвърждава и от съвременната библейска археология, първоначално, т.е. в неолита, тези или по-точно тази хананейска група семити са населявали районите около Червено море. [5]

Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., описвайки събития развивали се северозападно от Арабският полуостров.[6]

Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.

Финикийска култура[редактиране | edit source]

Финикийците дотолкова доколкото имат свое лице и култура са еклектични. На практика финикийците са ханаанци, но морски хора.[7]

Финикийска конфедерация[редактиране | edit source]

Феникийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи.[8]

Създадена е през 30-те години на 6 век пр.н.е., след изменението на геополитическата ситуация в Близкия Изток, посредством края на Нововавилонското царство и освобождаването с декрет на Кир Велики от 537 г. пр.н.е. на евреите от т.нар. вавилонски плен.

Финикийските градове, които си били много напатили от Новоасирийската и Нововавилонската тирания, доброволно се подчинили на персите. Територията под финикийска власт се разширила на север до Иския залив, а на юг до Аскалон.

Тир, Сидон и Арвад обединили усилията си, образувайки общофиникийска Адира със седалище Триполи. По този начин Финикия станала икономически и военен морски център на Ахеменидите на Средиземноморието. Те се сдобили и с правото да секат своя сребърна монета, която след края на федерацията била заменена от картагенския шекел.[9]

Политическият съюз просъществувал почти през цялата Ахеменидска епоха.[10]

Оценки[редактиране | edit source]

За Теодор Момзен,

Финикийците са съвършено лишени от способността да цивилизоват и асимилират жадните за култура народи, с които влизат в съприкосновение - каквато способност притежават елините и дори италийците. На териториите завоювани от римляните, пред романската реч отстъпват и отмират иберийският и келтският език, докато берберите в Африка и днес говорят същия език като и по времето на Ханон и Баркидите. На финикийците, както и на всички семитски народи в пълна противоположност на индогерманите, не достигат стремеж към създаване на устойчива държава и гениалната мисъл за самоуправляваща се свобода.

Според най-видният представител на германската историческа школа, елинските градове биха могли да извоюват независимостта си с половината от финикийската сила, обаче предвидливите сидонски търговци предпочитали да плащат и най-тежкият данък навреме в Ниневия и Мемфис, за да не им се затварят керванните пътища на изток или египетските пристанища. Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.[11]

Известни финикийци[редактиране | edit source]

Пуни[редактиране | edit source]

Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който се е намирал храмът на Ешмун - последното огнище на съпротивата, според "Всеобщата история" на Полибий.
и

Основателите и експлоататорите на първият пунически Картаген били назовавани от римляните като пуни. Картаген оцелял в сблъсъка с елините в сицилийските войни, но копието на съдбата се обърнало срещу този последен античен проводник на древна източна култура на запад, в глобалният му цивилизационен сблъсък с Древен Рим в лицето на Римската република. В крайна сметка Картаген бил разрушен, а на негово място въз основа на Lex Rubria била издигната първата римска колония извън Италия. Върху руините на Картаген се въздигнал Рим като новата (и последна според християнството) световна сила:

Истина, истина ви казвам: ако житното

зърно, паднало в земята, не умре, остава

си само; ако ли умре, принася много плод.

Евангелие от Йоан (12:24)

В изкуството[редактиране | edit source]

Флобер в Саламбо изключително точно рисува бъдещият крах и финикийски край посредством речта на Хамилкар Барка пред съвета на Стоте в храма на Молох:

Искам да кажа, че трябва да бъдем или по-ловки, или по-страшни! Ако цяла Африка отхвърля вашия ярем, то е, защото сте били слаби господари и не сте съумели да го закрепите здраво на плещите й. Достатъчно е Агатокъл, Регул, Сципион, всички смели хора да стъпят тук, за да я завладеят, а когато либийците от изток се разберат с нумидийците от запад, и номадите пристигнат от юг, а римляните от север … Вие ще загубите вашите кораби, ниви, колесници, вашите висящи легла и робите, които ви търкат краката! В дворците ви ще спят чакали, плугът ще разоре вашите гробове. Не ще остане нищо друго освен крясъкът на орлите и купищата развалини. Ти ще загинеш Картаген!

В съвремието от финикийците е останал значимият спомен и лекият мирис на пъдпъдък от историята.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tellier, Luc-Normand. Urban World History: An Economic and Geographical Perspective. PUQ, 2009. с. 301.
  2. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 237 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  3. В Библията са наричани ханаанци, а патриарсите се възмущавали от тяхното идолопоклонничество. Старият завет ги описва като търговци и мореплаватели, които пътували до далечни страни в търсене на ценни руди. ((bg))  Изчезнали цивилизации, Картаген, стр. 153. // Рийдърс Дайджест, 2009, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  4. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава I: Географска и историческа локализация на Картаген, IV: Етнография, стр. 11-12. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  5. История (Херодот), 1 кн, 1:1
  6. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27-30. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  7. Според класическото виждане на Момзен. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  8. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 256 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  9. Във финансово отношение Картаген, откъдето и да се погледне, заема първо място сред страните на древността. По време на Пелопонеската война този финикийски град според сведенията на първия гръцки историк е превъзхождал всички гръцки държави и неговите доходи са сравними с тези на Великия цар. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 143. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  10. Семитското племе живее сред народите на класическия свят и в същото време е извън него. ... Както и да се променяли границите, както и да са се смесвали племената в резултат на войни и преселения, дълбоко осъзнати различия винаги са отделяли и досега отделят индогерманските народи /индоевропейците/ от сирийските /древносирийските/, израелските и арабските народи. Това важи и за финикийците - семитски народ проникнал на запад повече от всеки друг. ... От Ханаан произтича и единственото име, с което тази нация нарича себе си; даже във времето на християнството африканският селянин се смята за "ханаанец" ... ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  11. Момзен никак не цени финикийските качества и способности. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..

Литература[редактиране | edit source]

Свързани статии[редактиране | edit source]