Финикийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Собствено финикийската територия (в зелено). Финикийците имали двадесетина града, сред които най-стария бил Библос, а най-важни: Сидон и "неговата дъщеря" - Тир.

Финикийците са морският народ на древността в и от Леванта.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Родина[редактиране | редактиране на кода]

Раковината Murex brandaris L.

Древните гърци наричали производителите на пурпур и майсторите на боядисването с него - финикийци, а страната им станала известна като Финикия - наименование, което идва от древноегипетското фенеху, което ще рече мургави и/или кафяви. На акадски език, Ханаан се нарича Марту (т.е. западна земя) или Амуру (аморейска земя).[1]

Финикийските търговски и крайбрежно-морски маршрути в Средиземно море, по които се е осъществявала финикийската колонизация.

Битност и произход[редактиране | редактиране на кода]

Финикийка на саркофаг от Сус - днешен Палермо и световна столица на мафията.

Пуните често се женят за чужденци, а картагенците като цяло са далеч по-свързани помежду си от общата цивилизация, религия и от семитския си език, отколкото от етническия си характер.[2]

Библейски данни[редактиране | редактиране на кода]

Финикийците се упоменават и в Новият завет. Евенгалистът Марко говори за сирофиникийка (Марко 7:26), Матея за хананейка (Матея 15:22), която моли Исус да изцели дъщеря й. Другите жители на «приморските места Тирски и Сидонски» слушали проповедта на планината (Лука 6:17).

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море.[3]

Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., описвайки събития развивали се северозападно от Арабският полуостров.[4]

Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.

Финикийска култура[редактиране | редактиране на кода]

Финикийците дотолкова доколкото имат свое лице и култура са еклектични. На практика финикийците са ханаанци, но морски хора.[5]

Финикийска конфедерация[редактиране | редактиране на кода]

Феникийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи.[6]

Създадена е през 30-те години на 6 век пр.н.е., след изменението на геополитическата ситуация в Близкия Изток, посредством края на Нововавилонското царство и освобождаването с декрет на Кир Велики от 537 г. пр.н.е. на евреите от т.нар. вавилонски плен.

Финикийските градове, които си били много напатили от Новоасирийската и Нововавилонската тирания, доброволно се подчинили на персите. Територията под финикийска власт се разширила на север до Иския залив, а на юг до Аскалон.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Тир, Сидон и Арвад обединили усилията си, образувайки общофиникийска Адира със седалище Триполи. По този начин Финикия станала икономически и военен морски център на Ахеменидите на Средиземноморието.[източник? (Поискан преди 10 дни)] Те се сдобили и с правото да секат своя сребърна монета, която след края на федерацията била заменена от картагенския шекел.[7]

Политическият съюз просъществувал почти през цялата Ахеменидска епоха.[8]

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

За Теодор Момзен,

Финикийците са съвършено лишени от способността да цивилизоват и асимилират жадните за култура народи, с които влизат в съприкосновение - каквато способност притежават елините и дори италийците. На териториите завоювани от римляните, пред романската реч отстъпват и отмират иберийският и келтският език, докато берберите в Африка и днес говорят същия език като и по времето на Ханон и Баркидите. На финикийците, както и на всички семитски народи в пълна противоположност на индогерманите, не достигат стремеж към създаване на устойчива държава и гениалната мисъл за самоуправляваща се свобода.

Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.[9]

Известни финикийци[редактиране | редактиране на кода]

Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който се е намирал храмът на Ешмун - последното огнище на съпротивата, според "Всеобщата история" на Полибий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 237 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  2. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава I: Географска и историческа локализация на Картаген, IV: Етнография, стр. 11-12. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  3. История (Херодот), 1 кн, 1:1
  4. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27-30. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  5. Според класическото виждане на Момзен. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  6. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 256 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  7. Във финансово отношение Картаген, откъдето и да се погледне, заема първо място сред страните на древността. По време на Пелопонеската война този финикийски град според сведенията на първия гръцки историк е превъзхождал всички гръцки държави и неговите доходи са сравними с тези на Великия цар. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 143. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  8. Семитското племе живее сред народите на класическия свят и в същото време е извън него. ... Както и да се променяли границите, както и да са се смесвали племената в резултат на войни и преселения, дълбоко осъзнати различия винаги са отделяли и досега отделят индогерманските народи /индоевропейците/ от сирийските /древносирийските/, израелските и арабските народи. Това важи и за финикийците - семитски народ проникнал на запад повече от всеки друг. ... От Ханаан произтича и единственото име, с което тази нация нарича себе си; даже във времето на християнството африканският селянин се смята за "ханаанец" ... ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  9. Момзен никак не цени финикийските качества и способности. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Свързани статии[редактиране | редактиране на кода]