Финикийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Собствено финикийската територия (в зелено). Финикийците имали двадесетина града, сред които най-стария бил Библос, а най-важни: Сидон и "неговата дъщеря" - Тир.

Финикийците са морският народ на древността в и от Леванта.

Под финикийци обикновено се разбират древните жители на Финикия, а това е географски страната съвпадаща в общи линии с крайбрежието на днешните Сирия и Ливан. В древността, и по-специално след краха на минойската цивилизация, а и най-вече след бронзовия колапс, това крайбрежно и предимно семитско население създава уникална самобитност свързана с морето.

Финикийците са първите в историята които провеждат колонизация (презморска), макар по значение и размах финикийската да е далеч по-скромна от последвалата я Велика гръцка колонизация. Съвсем неслучайно, първият народ подозиран в контакти с Новия свят, са именно финикийците.[1]

Родина[редактиране | edit source]

Раковината Murex brandaris L.

Леванта обхваща приблизително териториите на Древна Сирия, Финикия и Палестина. Крайбрежните земи на тази територия, простираща се от предпланините на Тавър до средното течение на Ефрат се наричат Финикия, а вътрешността - Сирия на север и Палестина на юг. Южната част на Леванта, на юг от река Оронт, в древността носи названието Ханаан, което означава - "страна на пурпура". Името си "Ханаан" страната дължи на морският охлюв Murex brandaris от който местните жители извличали най-прославеното средство за боядисване в древният свят - пурпурната или царската боя.

Древните гърци наричали производителите на пурпур и майсторите на боядисването с него - финикийци, а страната им станала известна като Финикия - наименование, което идва от древноегипетското фенеху, което ще рече мургави и/или кафяви. На акадски език, Ханаан се нарича Марту (т.е. западна земя) или Амуру (аморейска земя).[2]

Етимология[редактиране | edit source]

(Ето, Човекът!). На картината на Михай Мункачи (1896), Пилат Понтийски показва на подучената тълпа от Йерусалим - Исус символично с багреница.

Древногръцкото им име Φοίνικες е микенско. Омир го свързва с φοίνιξ, прочутият "пурпур", откъдето идва и царският цвят и одежда - багреницата. От друга страна древногръцкото им име се свързва и с φοινός "кърваво червен", което от своя страна като φόνος/φονεῖν води на асоциация с "кръв" и "убийство".

Екзонимът ми с древногръцки произход няма нищо общо с ендонимът им - сидонци, което със сигурност идва от Сидон. Правото им е известно като сидонско. То е компилирана рецепция най-вече от старото аморейско вавилонско право.

Финикийските търговски и крайбрежно-морски маршрути в Средиземно море, по които се е осъществявала финикийската колонизация.

Римляните наричат картагенците - пуни, което идва от и по гръцкото име на финикийците. Финикийците колонизирали крайбрежието на Магреб били известни още и като западни финикийци или либофиникийци в разлика от собствено финикийците и онези на север от Ханаан известни и като сирофиникийци.

В древноегипетските източници, финикийците са споменати под името Фенху, което ги свързва със Северноегейските острови Тасос и Лемнос, където още от древността финикийците добивали сребро. На Тасос бил подигнат и храм на Мелкарт, а по-късно остров Лемнос бил известен с мистериите на Кабирите.

Древните египтяни имали финикийците за дърводелци, понеже били известни в Древен Египет като вносители на ливански кедър и търговци с дървен материал. По-късно, в християнската традиция е останала легендата за Йосиф дърводелецът от Галилея, като баща на Исус Христос.

Според древногръцката митология, произходът на финикийците се свързва с Фойник, който бил брат на Кадъм и Европа.

Библията, представяйки в Битие (Бит. 10.15) народите на света с техният произход, намира Сидон, т.е. сидонците или финикийците, за син на Ханаан и внук на Хам.

Битност и произход[редактиране | edit source]

Финикийка на саркофаг от Сус - днешен Палермо и световна столица на мафията.

Финикийците винаги живеели разпокъсано едни от други, но и сплотено свързани от единен общ произход, език, писменост, религия и съдба. Финикийските градове били независими един от друг, но на практика свързани от обща цивилизация в която се включва общ произход, език, религия, както и историческа съдба. Скромните размери на Финикия в повечето случаи помагат на финикийците по-скоро да убягнат, отколкото да се съпротивляват на големите империи в Близкият Изток - Асирийска империя; Нововавилонска империя; Персийска империя и Македонска империя (виж и четирите монархии).

Единственият изход, дори в библейският смисъл, за финикийците бил - на запад където неограничените морски ресурси превърнали финикийците в пионерите на морското дело и най-вещите моряци на античността. Този финикийски "изход" е засвидетелстван и от легендата за Хирам.

Финикийците несъмнено са семити и родственици на старозаветните евреи (което е отразено легендарно от добрите братски отношения които подържали Соломон и Хирам), но с много условности. [3] Първата и основна произтича от битието им на мореплаватели и търговци, което налагало многобройни контакти и смесване с други народи. Най-яркият и донякъде показатален пример е този с пунически Картаген - последната значима антична семитска цивилизация, своеобразен наследник още на първата акадска семитска цивилизация в Месопотамия на Саргон Велики. Резултатите от археологическите разкопки показват, че черепите от погребенията в Картаген са твърде разнородни и само в редки случаи носят характеристиките на чистата семитска раса. Обикновено те свидетелстват за смесени раси. Пуните често се женят за чужденци, а картагенците като цяло са далеч по-свързани помежду си от общата цивилизация, религия и от семитския си език, отколкото от етническия си характер.[4]

Съвременни трактовки и съседни цивилизационни влияния[редактиране | edit source]

Италианският историк Сабатино Москати приема, че във финикийския етногенезис за взели участие и индоевропейските морски народи, които обучили семитите в морското дело. За пример сочи филистимците които постепенно се претопили сред ханаанците. Като цяло тази теза е доста спорна, особено предвид на това, че произходът на морските народи все още не е напълно изяснен, а и морската археологическа находка в резултат от улубурунското корабокрушение много изменя центъра на тежестта на изток към приморската страна, а не на север (улубурунското корабокрушение е сравнително точно датирано като финикийско в периода 1316—1305 г., т.е. доста преди нашествието на морските народи и над век преди Троянската война). Отделно от това, за сриването на Угарит са се запазили текстове, които описват сриналите го като придошли от морето скакалци с примитивни дървени лодчици. Действително Угарит с прилежащото си пристанище Минет-ел-Бейда бил използван за външнополитически и търговски цели от Хетско царство след изтласкването на Митани от Сирофиникия, т.е. от 1360-те години насетне, но както е известно нито хуритите, нито хетите са развивали морското дело.

Окончателно след битката при Кадеш е зафиксирано разделението на две на финикийската територия със съответните външнополитически влияния - хетско на север от устието на река Оронт и египетско - на юг от него. През 14 век пр.н.е. ханаанските бегълци от селските общини формирали хабиру, създавайки царството Амуру. Това, приемано от някои за еврейско царство, е буферно образувание между хетите и египтяните. Азиру, вторият владетел на Амуру, предпочита хетската закрила понеже плащал на Хетското царство 2,5 кг. злато, а на египетските фараони трябвало да плаща много повече. Сидон със своя владетел минава на страната на хабиру и ги подкрепя, като на север се въздига Угарит под хетска опека.

Съвременни генетични маркери[редактиране | edit source]

Съвременно разпространение на генът на хаплогрупа J2

Счита се, че генетически финикийците се явяват носители на хаплогрупа J2, която е белег за автохтонен произход и родство с древното мезолитно население в Близкия Изток и Кавказ. Финикийския език е собствено семитски език и близкородствен на иврит, които езици спадат към ханаанските.

Библейски данни[редактиране | edit source]

Финикийците се упоменават и в Новият завет. Евенгалистът Марко говори за сирофиникийка (Марко 7:26), Матея за хананейка (Матея 15:22), която моли Исус да изцели дъщеря й. Другите жители на «приморските места Тирски и Сидонски» слушали проповедта на планината (Лука 6:17).

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Според сведенията на "бащата на историята" Херодот, което се потвърждава и от съвременната библейска археология, първоначално, т.е. в неолита, тези или по-точно тази хананейска група семити са населявали районите около Червено море. [5]

Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., описвайки събития развивали се северозападно от Арабският полуостров.[6]

Праисторически етногенезис според археологическите артефакти[редактиране | edit source]

В днешните свети земи е процъфтявала натуфийската култура, от която се въздига и първото градско поселище известно засега за историята - Йерихон. Причините за семитската миграция на север не са известни, но най-вероятно са комплексни. Вероятно още от 5-то хил. пр.н.е. до началото на 3-то хил. пр.н.е. по тези земи трайно се настаняват в резултат от керванната търговия т.нар. амореи, което ще рече буквално - «западни хора», т.е. западните семити в отличие от акадците. Акадския език бил първата семитска лингва франка, последван през 1-то хил. пр.н.е. от арамейския или езикът на Исус Христос.

Историко-лингвистични данни[редактиране | edit source]

Семитолозите-исторически лингвисти различават обособено три семитски езика в Древна Сирия и Ханаан (Палестина) през 3-2 хил. пр. Христа:

  1. древноханаански, от който произлизат ханаанските езици;
  2. угаритски език в Древна Сирия и
  3. аморейски език.

Ханаанците поради липса на своя писменост използват древноегипетски йероглифи или акадски клинопис. Амореите от сирийските степи се разпространяват отвъд Ефрат. Завземат като наемници шумерските Исин, Ешнуна и Ларса, след което са обединени под властта на Хамурапи във Вавилон. Хамурапи овладява цяла Месопотамия, след като изпепелява Мари на Зимрилим. По този начин завършва аморейската експанзия и обединение, но под комбинираните удари на хетите на Мурсили I и каситите, аморейската династия и държава се разпада (Вавилон е разрушен в 1595 г. пр.н.е.), а Вавилония преминава под каситска власт и управление. Вероятно от тогава можем да търсим и първата значима и най-вече култивирана семитска преселническа вълна на запад през т.нар. левантийски коридор - с цел създаване на нови поселища със съграждания и към Средиземноморието, т.е. към морето. Сриването на Вавилон от хетите и каситите в 1595 г. пр.н.е. е първият хронологически ориентир, въз основа на който може да се търси зараждането на финикийската култура в антропологически план.

Писмени данни за финикийските селища[редактиране | edit source]

Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.

Първите писмени исторически сведения за финикийски град са древноегипетски - за Библос - от 3-то хил. преди Христа. Бибъл бил благоустроено селище и голям градски център. Обграждала го крепостна стена. Разполагал с достатъчно широки улици за движението на коли и колесници. В Библос имало монументални постройки - храмове върху каменни основи. Бибъл се намирал под египетско влияние, а и предвид особената библоска писменост се отличавал от останалите и по-късни финикийски градове. В развалините му са намерени надписи на владетели с финикийски имена, но с египетски титли изписани с египетски йероглифи. През периода 20-18 век пр.н.е., т.е. на Средното царство, Библос е и формално (де факто) част от Древен Египет.

Възходът на Сидон и Тир е по-късен, и по всяка вероятност обусловен от север или от древносирийската семитска култура на Угарит, който бил единия от своеобразните приемници на сринатия аморейски Вавилон на аморейската династия на Хамурапи. Угарит се въздига на историческата сцена след последователни периоди на египетска власт и такава на хиксосите (отъждествявани от Йосиф Флавий като древните евреи). Предходно, в древносирийски регион има трайно утвърдено западносемитско културно присъствие още от 28 век пр.н.е. в Алалах и Ебла. През 18 век пр.н.е. друга група амореи, т.е. век преди края на аморейски Вавилон, основават политическото обединение Ямхад на територията на Древна Сирия, което си кореспондирало с царя на Мари и Вавилон на изток, а на север властта му се простирала до Каркемиш. През 17-16 век пр.н.е. ямхадците на север и хиксосите на юг са притиснати като в менгеме съответно от Митани и Новото царство. Древен Египет и Митани се споразумяват при фараонстването на Тутмос IV и Артадама І за разделянето на сфери на влияние на спорните земи. Това е първото сигурно историческо сведение за политическо разделяне на левантийското крайбрежие с прилежащите му физикогеографски земи - на древносирийско (сирофиникийско) и собствено финикийско на юг. Тово вътрешно поделяне на левантийското крайбрежие на собственофинийско (т.е. ханаанско) и древносирийско, т.е. сирофиникийско се е запазило и до сега.

Финикийска култура[редактиране | edit source]

Финикийците дотолкова доколкото имат свое лице и култура са еклектични. На практика финикийците са ханаанци, но морски хора.[7] Върху техният светоглед и култура оказват влияние минойската и микенска култура през морето от запад, вавилонската аморейска култура от изток, древноегипетската от юг и хетската - от север.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Собствено финикийците дават на света първият абджад - финикийската азбука, производството на стъкло, както и най-вече международната презморска търговия (амбулантна търговия). За последното финикийците са отлични майстори в корабостроенето, за чийто производствени нужди използват ливански кедър от планините Ливан и Антиливан.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Финикийците, респективно и пуните, са отлични занаятчии, като последните развиват в т.нар. картагенска хора интензивното земеделие. Пунически Картаген е първият град с павирани улици в света.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Финикийска конфедерация[редактиране | edit source]

Феникийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи.[8]

Създадена е през 30-те години на 6 век пр.н.е., след изменението на геополитическата ситуация в Близкия Изток, посредством края на Нововавилонското царство и освобождаването с декрет на Кир Велики от 537 г. пр.н.е. на евреите от т.нар. вавилонски плен.

Финикийските градове, които си били много напатили от Новоасирийската и Нововавилонската тирания, доброволно се подчинили на персите. Територията под финикийска власт се разширила на север до Иския залив, а на юг до Аскалон.

Тир, Сидон и Арвад обединили усилията си, образувайки общофиникийска Адира със седалище Триполи. По този начин Финикия станала икономически и военен морски център на Ахеменидите на Средиземноморието. Те се сдобили и с правото да секат своя сребърна монета, която след края на федерацията била заменена от картагенския шекел.[9]

Политическият съюз просъществувал почти през цялата Ахеменидска епоха.[10]

Оценки[редактиране | edit source]

За Теодор Момзен,

Финикийците са съвършено лишени от способността да цивилизоват и асимилират жадните за култура народи, с които влизат в съприкосновение - каквато способност притежават елините и дори италийците. На териториите завоювани от римляните, пред романската реч отстъпват и отмират иберийският и келтският език, докато берберите в Африка и днес говорят същия език като и по времето на Ханон и Баркидите. На финикийците, както и на всички семитски народи в пълна противоположност на индогерманите, не достигат стремеж към създаване на устойчива държава и гениалната мисъл за самоуправляваща се свобода.

Според най-видният представител на германската историческа школа, елинските градове биха могли да извоюват независимостта си с половината от финикийската сила, обаче предвидливите сидонски търговци предпочитали да плащат и най-тежкият данък навреме в Ниневия и Мемфис, за да не им се затварят керванните пътища на изток или египетските пристанища. Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.[11]

Известни финикийци[редактиране | edit source]

Пуни[редактиране | edit source]

Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който се е намирал храмът на Ешмун - последното огнище на съпротивата, според "Всеобщата история" на Полибий.
и

Основателите и експлоататорите на първият пунически Картаген били назовавани от римляните като пуни. Картаген оцелял в сблъсъка с елините в сицилийските войни, но копието на съдбата се обърнало срещу този последен античен проводник на древна източна култура на запад, в глобалният му цивилизационен сблъсък с Древен Рим в лицето на Римската република. В крайна сметка Картаген бил разрушен, а на негово място въз основа на Lex Rubria била издигната първата римска колония извън Италия. Върху руините на Картаген се въздигнал Рим като новата (и последна според християнството) световна сила:

Истина, истина ви казвам: ако житното

зърно, паднало в земята, не умре, остава

си само; ако ли умре, принася много плод.

Евангелие от Йоан (12:24)

В изкуството[редактиране | edit source]

Флобер в Саламбо изключително точно рисува бъдещият крах и финикийски край посредством речта на Хамилкар Барка пред съвета на Стоте в храма на Молох:

Искам да кажа, че трябва да бъдем или по-ловки, или по-страшни! Ако цяла Африка отхвърля вашия ярем, то е, защото сте били слаби господари и не сте съумели да го закрепите здраво на плещите й. Достатъчно е Агатокъл, Регул, Сципион, всички смели хора да стъпят тук, за да я завладеят, а когато либийците от изток се разберат с нумидийците от запад, и номадите пристигнат от юг, а римляните от север … Вие ще загубите вашите кораби, ниви, колесници, вашите висящи легла и робите, които ви търкат краката! В дворците ви ще спят чакали, плугът ще разоре вашите гробове. Не ще остане нищо друго освен крясъкът на орлите и купищата развалини. Ти ще загинеш Картаген!

В съвремието от финикийците е останал значимият спомен и лекият мирис на пъдпъдък от историята.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tellier, Luc-Normand. Urban World History: An Economic and Geographical Perspective. PUQ, 2009. с. 301.
  2. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 237 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  3. В Библията са наричани ханаанци, а патриарсите се възмущавали от тяхното идолопоклонничество. Старият завет ги описва като търговци и мореплаватели, които пътували до далечни страни в търсене на ценни руди. ((bg))  Изчезнали цивилизации, Картаген, стр. 153. // Рийдърс Дайджест, 2009, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..
  4. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава I: Географска и историческа локализация на Картаген, IV: Етнография, стр. 11-12. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  5. История (Херодот), 1 кн, 1:1
  6. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27-30. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.
  7. Според класическото виждане на Момзен. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  8. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 256 - Сирия, Финикия, Палестина. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  9. Във финансово отношение Картаген, откъдето и да се погледне, заема първо място сред страните на древността. По време на Пелопонеската война този финикийски град според сведенията на първия гръцки историк е превъзхождал всички гръцки държави и неговите доходи са сравними с тези на Великия цар. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 143. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  10. Семитското племе живее сред народите на класическия свят и в същото време е извън него. ... Както и да се променяли границите, както и да са се смесвали племената в резултат на войни и преселения, дълбоко осъзнати различия винаги са отделяли и досега отделят индогерманските народи /индоевропейците/ от сирийските /древносирийските/, израелските и арабските народи. Това важи и за финикийците - семитски народ проникнал на запад повече от всеки друг. ... От Ханаан произтича и единственото име, с което тази нация нарича себе си; даже във времето на християнството африканският селянин се смята за "ханаанец" ... ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..
  11. Момзен никак не цени финикийските качества и способности. ((bg)) Теодор Момзен. Теодор Момзен, Римска история, стр. 134-135. // Прозорец, 2005, първо издание. Посетен на 1 юли 2013 г..

Литература[редактиране | edit source]

Свързани статии[редактиране | edit source]