Тир (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Тир.
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Триумфалната арка в Тир
|
|||||||
| Държава |  Ливан |
||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | 299 iii, vi | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Азия и Океания | ||||||
| Координати | |||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1984 (8ма сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Тир (на арабски: صور, Ṣūr; на финикийски: 
, Ṣur; на иврит: צוֹר, Tzor - צר , Ṣōr; на акадски: 𒋗𒊒 Ṣurru; на гръцки: Τύρος, Týros; на турски: Sur; на латински: Tyrus, от финикийски 𐤑𐤅𐤓 «Цор» — скалист остров) е древен град, своеобразна столица и прочут търговски град на Финикия, средоточие на финикийското богатство и мощ.
Съдържание |
Местоположение [редактиране]
Намирал се е на мястото на днешния Сур на приморието на Средиземно море, и според библейското разделение на земите от Исус Навин, той е влизал в пределите на Асировото наследие (респективно асирийското), но не бил подчинен, т.е. бил свободен град.
Основаване и древна история [редактиране]
Според преданието Тир бил "сидонска дъщеря", но почти веднага надминал по величие и мощ Сидон и останалите финикийски градове.
Херодот датира с голяма степен на вероятност основаването на Тир през 2750 г. пр.н.е., но легендата за Агенор измества неговото основаване в смисъл на укрепване и издигане като градски културен център около 2000 г. пр.н.е. предвид развитието на семитската цивилизация в земите на плодородния полумесец. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. влиянието на Древен Египет върху финикийските градове по Седиземноморието е преобладаващо в и за оформянето на техния цивилизационен облик. Около 1200 г. пр.н.е. след атаката на морските народи, съюзени с либийците, срещу Египет (последвала битката при Кадеш), Финикия се сдобива по стечение на историческите обстоятелства с независимост, а начело на страната, като своеобразна столица, бил Тир.
Антична история [редактиране]
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Мойсей и Омир не споменават Тир, но от Давидово време насам градът е често упоменаван в книгите на Стария Завет. Между Хирам (тирския цар) и Давид е сключен тесен съюз, който продължава и по време на царуването на Соломон, като помощта на съюзените и съседни тирани в кедър, дърводелци и зидари, най-много спомага за построяването на легендарния Соломонов храм. Женитбата на Израилския цар Ахаав с Езавел (тиранска принцеса), обаче навлича голямо престъпление и крайно злощастие на десетте израилеви племена, заради грубото идолопоклонничество на тираните към Ваал и Астарта, които били и ревностни поддръжници на езическите пороци.
От 1200 г. пр.н.е. Тир е господстващ град над Средиземноморието, оказвайки влияние и извличайки голямо богатство и сила от многобройните финикийски поселения по бреговете на всички краища на Средиземно море и по крайбрежието на Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове. Старият завет представя тираните като горделиви и сластолюбци, отдадени на всичките възможни грехове, които съпътстват всяко голямо богатство и успех. За идолопоклонничеството и нечестивостта им, пророците им произнасят присъди, а разрушението на града им от Навуходоносор се предсказва от Исая. След разрушаването на Тир, болшинството от жителите му се оттеглят в т.нар. "островен Тир", разположен на един остров срещу древния град, отстоящ на тридесет стадии от брега. Новият Тир бил един вид предградие на стария, но в последствие се замогнал докато след успешната обсада на Тир не е разрушен по заповед на Александър Велики. Тирските кораби след завръщането си от плаване заварили Тир превзет и "погълнат от огън", като в последствие през античността градът попада под властта на римляните, по чието време градът отново се замогва от търговия, но повдигането на Александрия и други морски градове, ускоряват последвалия упадък на античния Тир.
Средновековна и нова история [редактиране]
През средновековието Тир е превзет от кръстоносците, които го превръщат в силно укрепен град. През 1517 г. е превзет от османците на Селим I, при управлението на които Тир е незначителен и слабо укрепен със стени градец, именуван на арабски Сур, който няма повече от пет хиляди души население. Той обхваща източната част на така наречения някога остров, която е една миля на дължина и на разстояние половин миля от крайморието. Единственото му пристанище се е намирало на север, но то е твърде плитко и удобно за плаване само на ладии.
Днешното пристанище и северното прибрежие на тирския остров са покрити с каменни стълбове, на които големината и числото свидетелствуват за предишното великолепие на този прочут древен град.
Град-майка [редактиране]
Тир е град-майка на Картаген, като пуните никога не прекъсват връзките и отношенията си с покровителстващия ги древен финикийски град, своеобразна столица на Финикия.
