Ливан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| الجمهوريّة البنانيّة | |||||
|
|||||
| Девиз: ' | |||||
 |
|||||
| Официален език | арабски | ||||
| Столица | Бейрут |
||||
| Най-голям град | Бейрут | ||||
| президент | Мишел Сюлейман | ||||
| министър-председател | Саад Харири | ||||
| Площ - oбщо |
на 160-то място 10 452 км2 |
||||
| Население - oбщо (2003) - гъстота |
на 123-то място 3 727 703 358 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 104-то място 21,9 млрд $ 8 876 $ |
||||
| Валута | ливанска лира (LL) | ||||
| Часова зона - Лятно часово време |
EET (UTC+2) - EEST (UTC+3) |
||||
| Независимост - обявена |
от Франция 1943 |
||||
| Национален химн | Koullouna Lilouataan Lil Oula Lil Alam | ||||
| Интернет домейн | lb | ||||
| Телефонен код | +961 |
||||
Ливан (на арабски: لبنان), официално Република Ливан (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия Изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.
Съдържание |
[редактиране] История
От началото на 16 век до края на Първата световна война Ливан влиза в състава на Османската империя. През есента на 1918 г. е окупиран от британски и френски войски. От 1920 г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На 26 май 1926 г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.
След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на 22 ноември 1943 г. Ливан официално е провъзгласен за независима република. През 1946 г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През 1948 г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от Палестина. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През 1967 г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските анти-окупационни действия срещу Израел.
След „черния септември“ от 1970 г. палестинският лидер Ясер Арафат намира убежище в Ливан. Към средата на 70-те години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество - докато мюсюлманите подържат палестинската кауза, то маронитите (основната част от християните) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето Организацията за освобождение на Палестина успява да създаде своебразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.
Процъфтяващата през 60-те и началото на 70-те години на 20 век страна става арена на кървава гражданска война в периода 1975–1990 г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.
[редактиране] География
Релефът на Ливан е предимно планински, освен тясната крайбрежна ивица и долината Бека, която играе основна роля в ливанското земеделие. В древни времена ливанците обитавали обширните ливански кедърови гори, които сега са изобразени на техния национален флаг. За съжаление в следствие на търговка дейност, изсичането им за построяване на лодки и немърливото отношение към засаждане на нови дървета е лишило Ливан от някога гъстите кедрови гори.
[редактиране] Държавно устройство
Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. В следствие на това високите позиции в првителството са резервирани за членове на определени религиозни групи. Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник министърът – православен християнин, а говорителят на парламента шиит мюсюлманин.
Изпълнителна власт
Президентът се избира за шест годишен период от ливанския парламент. Въпреки че се смята , че може да бъде избран с просто мнозинство, в действителност той се избира с консенсус. Президентът посочва министър председателя при назначаването му от парламента (което обикновено е обвързващо). След консултации с парламента и президента, министър председателят свиква кабинет, който също отговаря на изискванията на конфесионализма.
Законодателна власт
Парламентът е законодателният орган в Ливан. Той се избира за четири годишен период. Неговите основни функции са да избира президент, да одобри правителството и да одобрява закони и разходи.
Съдебна власт
Ливанската правна система е базирана на наполеоновият кодекс. Съдебните процеси не се провеждат с жури. Ливанската правна система се състои от три нива: съд от първа инстанция, апелативен съд и касационен съд. Също така има система от религиозни съдилища, които имат юрисдикция върху личния живот на поклонниците на съответната религия като брак, развод и наследство. В Ливан няма закон за гражданските бракове.
[редактиране] Административно деление
Ливан е разделена на 6 губернаторства (мухафази), който са подразделени на райони и общини. Мухафазите са:
- 1. Бейрут
- 2. Планина Ливан
- 3. Северен Ливан
- 4. Бекаа
- 5. Набатия
- 6. Южен Ливан
[редактиране] Население
Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни - около 30%), а в 1920-та г., при френския мандат, тя е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източно-католически) църкви - маронитска (западно-сирийска), халдейско-католическа, гръцко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години.
Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са шиитите (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината Бекаа, а в граничния с Израел Южен Ливан те са 80% от населението.
Останалата част от населението на Ливан са мюсюлмани-сунити и други.
[редактиране] Икономика
Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа” по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави.
Земеделие
Ливан има много добро разположение по отношение на достъпност на вода и плодородна почва и притежава най-висок процент обработваема земя измежду арабските държави. Въпреки това страната няма добре развит селскостопански сектор. Земеделието привлича едва 12 % от работната ръка и е един от най-малко привлекателните икономически сектори. Неговият дял от БВП се изчислява на около 11,7% , което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори. Повечето от отглежданите култури са : ябълки, праскови, портокали и лимони.
Промишленост
Липсата на суровини и пълната зависимост на Ливан за внос на нефт от съседните държави прави трудни условията за развиване на индустриални дейности. В следствие на това, индустрията в Ливан е ограничена в малки фирми, предимно сглобяващи и пакетиращи внесени части. През 2004 индустрията се нарежда на втора позиция- 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%.
Услуги
Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочитат да работят в сферата на услугите, това са близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%.
[редактиране] Култура
Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейният облик като кръстопът на западните и източните държави.
Литература
В литературата един от световно известните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „Пророкът”, преведена на повече от 20 езика.
Изкуство
В изкуството са много известни Мостафа Фарук и Алфред Басбоус. Мостафа Фарук (1901-1957) бил един от най- прочутите ливански художници на 20 век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той имал многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут.
[редактиране] Други
- Комуникации в Ливан
- Транспорт в Ливан
- Армия на Ливан
- Външна политика на Ливан
- Израелско-ливанска криза (2006)
[редактиране] Вижте също
- Ливан - статия в Православна енциклопедия "Двери" за едноименната смола за тамян
|
|||||||||||||||||
