Ливан

	الجمهوريّة البنانيّة
(знаме)	(герб)
Официален език	арабски
Столица	Бейрут
Най-голям град	Бейрут
президент	Мишел Сюлейман
министър-председател	Наджиб Микати
Площ	на 160-то място
- oбщо	10 452 km²
Население	на 123-то място
- oбщо	3 727 703
- гъстота	358 д/km2
БВП; - oбщо; - на човек	на 104-то място; 37,040 млрд $; 9 479 $
Валута	ливанска лира (LL)
Часова зона; - Лятно часово време	EET (UTC+2); - EEST (UTC+3)
Независимост - обявена	от Франция; 1943
Национален химн	Koullouna Lilouataan Lil Oula Lil Alam
Интернет домейн	lb
Телефонен код	961

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Ливан

Сателитна снимка на Ливан

Ливан (на арабски: لبنان), официално Република Ливан (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия Изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.

[редактиране] История

В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХІІ в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море - по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на остров Кипър. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през ІІІ в. пр. Хр. След смъртта на Александър, Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през І в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя - Византия - и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VІІ век арабите завлават територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий І. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

От началото на ХVІ в. до края на Първата световна война Ливан влиза в състава на Османската империя като през по-голямата част от периода е със специфичен статут (непряко османско управление). През есента на 1918 г. е окупиран от британски и френски войски. От 1920 г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На 26 май 1926 г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.

След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на 22 ноември 1943 г. Ливан официално е провъзгласен за независима република. През 1946 г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През 1948 г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от Палестина. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През 1967 г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу Израел.

След „черния септември“ от 1970 г. палестинският лидер Ясер Арафат намира убежище в Ливан. Към средата на 70-те години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество - докато мюсюлманите подържат палестинската кауза, то маронитите (основната част от християните) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето Организацията за освобождение на Палестина успява да създаде своебразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.

Процъфтяващата през 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода 1975–1990 г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.

[редактиране] География

Основна статия: География на Ливан

Релефът на Ливан е предимно планински, освен тясната крайбрежна ивица и долината Бека, която играе основна роля в ливанското земеделие. В древни времена ливанците обитавали обширните ливански кедърови гори, които сега са изобразени на техния национален флаг. За съжаление вследствие на търговска дейност, изсичането им за построяване на лодки и немарливото отношение към засаждане на нови дървета е лишило Ливан от някога гъстите кедрови гори.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Ливан

Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. В следствие на това в парламента, Министерски съвет и високите позиции в държавна администрация, религиозните общности се представляват с определени квоти. Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник-министърът – православен християнин, а председателят на парламента шиит мюсюлманин.

[редактиране] Изпълнителна власт

Президентът се избира за шест годишен период от ливанския парламент без право на втори мандат. Въпреки че се смята , че може да бъде избран с просто мнозинство, в действителност това става с консенсус. Президентът, след консултации с представители на парламентарните групи, посочва министър-председателя. Избирането и подкрепата на кабинета от парламента е обвързващо. Президентът или министър-председателят свиква кабинета, който също отговаря на изискванията на конфесионализма.

[редактиране] Законодателна власт

Парламентът е законодателният орган в Ливан. Той се избира за четиригодишен период. Неговите основни функции са да избира президент, да одобри правителството и да одобрява бюджета и законите.

[редактиране] Съдебна власт

Ливанската правна система е базирана на наполеоновия кодекс. Съдебните процеси не се провеждат с жури. Ливанската правна система се състои от три нива: съд от първа инстанция, апелативен съд и касационен съд. Също така има система от религиозни съдилища, които имат юрисдикция върху семейния живот на поклонниците на съответната религия като брак, развод и наследство. В Ливан няма закон за гражданските бракове.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Ливан

Мухафазите на Ливан

Ливан е разделена на 6 губернаторства (мухафази), който са подразделени на райони и общини. Мухафазите са:

[редактиране] Население

Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни - около 30%). По данните от последното преброяване 1936 г., при френския мандат, християнската общност е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източно-католически) църкви - маронитска (западно-сирийска), халдейско-католическа, гръко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години.

Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са шиитите (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината Бекаа, а в граничния с Израел Южен Ливан те са 80% от населението.

Останалата част от населението на Ливан са мюсюлмани-сунити и други.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Ливан

Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа” по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави. Водещите отрасли в Ливанската икономика са търговията, банковия сектор и туризма. До средата на 70-те години Ливанската икономика е играла ролята на банков център в региона и търговски посредник между метрополитическите пазари и съседните арабски страни.

Земеделие

Ливан има много добро разположение по отношение на достъпност на вода и плодородна почва и притежава най-висок процент обработваема земя измежду арабските държави. Въпреки това страната няма добре развит селскостопански сектор. Земеделието привлича едва 12 % от работната ръка и е един от най-малко привлекателните икономически сектори. Неговият дял от БВП се изчислява на около 11,7% , което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори. Повечето от отглежданите култури са : ябълки, праскови, портокали и лимони.

Промишленост

Липсата на суровини и пълната зависимост на Ливан за внос на нефт от съседните държави прави трудни условията за развиване на индустриални дейности. В следствие на това, индустрията в Ливан е ограничена в малки фирми, предимно сглобяващи и пакетиращи внесени части. През 2004 индустрията се нарежда на втора позиция- 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%.

Услуги

Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочитат да работят в сферата на услугите, това са близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Ливан

Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейният облик като кръстопът на западните и източните държави.

Литература

В литературата един от световно известните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „Пророкът”, преведена на повече от 20 езика.

Изкуство

В изкуството са много известни Мостафа Фарук и Алфред Басбоус. Мостафа Фарук (1901-1957) бил един от най- прочутите ливански художници на 20 век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той имал многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут.