Ливан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Ливан
الجمهوريّة البنانيّة
Знаме на Ливан
Герб на Ливан
(знаме) (герб)
Местоположение на Ливан
География и население
Площ 10 452 km²
(на 160-то място)
Столица Бейрут
Най-голям град Бейрут
Официален език арабски
Население (пребр., 2003) 3 727 703
(на 123-то място)
Гъстота на нас. 358 д./km²
Управление
президент Мишел Сюлейман
министър-председател Наджиб Микати
История
Независимост
- обявена
от Франция
1943
Икономика
БВП (ППС, 2005) 37,040 млрд $
(на 104-то място)
БВП на човек (ППС) 9 479 $[1]
Валута ливанска лира (LL)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн lb
Телефонен код 961
Ливан
Сателитна снимка на Ливан


Ливан (на арабски: لبنان), официално Република Ливан (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия Изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.

История[редактиране | edit source]

В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХІІ в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море - по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през ІІІ в. пр. Хр. След смъртта на Александър, Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през І в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя - Византия - и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VІІ век арабите завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на Дамаския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий І. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Накрая османците го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

Триполитанското графство е рицарска държава, обхващаща териториите на днешен Ливан[2] между 1105 - 1290, където се установява династията на графовете Сен Жил. Графовете Сен Жил, това са графовете на Тулуза, най-големите сеньори в Южна Франция. В лицето на Раймон дьо Сен Жил тази династия е обвързана с Клюнийското движение, чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква. Тази династия, на Сен Жил, излъчва около 10 папи.

От началото на ХVІ в. до края на Първата световна война Ливан влиза в състава на Османската империя като през по-голямата част от периода е със специфичен статут (непряко османско управление). През есента на 1918 г. е окупиран от британски и френски войски. От 1920 г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На 26 май 1926 г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.

След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на 22 ноември 1943 г. Ливан официално е провъзгласен за независима република. През 1946 г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През 1948 г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от Палестина. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През 1967 г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу Израел.

След „черния септември“ от 1970 г. палестинският лидер Ясер Арафат намира убежище в Ливан. Към средата на 70-те години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество - докато мюсюлманите подържат палестинската кауза, то маронитите (основната част от християните) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето Организацията за освобождение на Палестина успява да създаде своебразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.

Процъфтяващата през 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода 19751990 г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.

География[редактиране | edit source]

Релефът на Ливан е предимно планински, освен тясната крайбрежна ивица и долината Бекаа, която играе основна роля в ливанското земеделие. В древни времена ливанците обитавали обширните ливански кедрови гори, които сега са изобразени на техния национален флаг. За съжаление вследствие на търговска дейност, изсичането им за построяване на лодки и немарливото отношение към засаждане на нови дървета е лишило Ливан от някога гъстите кедрови гори.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. В следствие на това в парламента, Министерски съвет и високите позиции в държавна администрация, религиозните общности се представляват с определени квоти. Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник-министърът – православен християнин, а председателят на парламента шиит мюсюлманин.

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Президентът се избира за шест годишен период от ливанския парламент без право на втори мандат. Въпреки че се смята , че може да бъде избран с просто мнозинство, в действителност това става с консенсус. Президентът, след консултации с представители на парламентарните групи, посочва министър-председателя. Избирането и подкрепата на кабинета от парламента е обвързващо. Президентът или министър-председателят свиква кабинета, който също отговаря на изискванията на конфесионализма.

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Парламентът е законодателният орган в Ливан. Той се избира за четиригодишен период. Неговите основни функции са да избира президент, да одобри правителството и да одобрява бюджета и законите.

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Ливанската правна система е базирана на наполеоновия кодекс. Съдебните процеси не се провеждат с жури. Ливанската правна система се състои от три нива: съд от първа инстанция, апелативен съд и касационен съд. Също така има система от религиозни съдилища, които имат юрисдикция върху семейния живот на поклонниците на съответната религия като брак, развод и наследство. В Ливан няма закон за гражданските бракове.

Административно деление[редактиране | edit source]

Мухафазите на Ливан

Ливан е разделена на 6 губернаторства (мухафази), който са подразделени на райони и общини. Мухафазите са:

Население[редактиране | edit source]

Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни - около 30%). По данните от последното преброяване 1932 г., при френския мандат, християнската общност е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източно-католически) църкви - маронитска (западно-сирийска), халдейско-католическа, гръко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години.

Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са шиитите (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината Бекаа, а в граничния с Израел Южен Ливан те са 80% от населението и в южната част на столицата Бейрут.

Останалата част от населението на Ливан са мюсюлмани -сунити и друзи.

Икономика[редактиране | edit source]

Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа“ по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави. Водещите отрасли в Ливанската икономика са търговията, банковия сектор и туризма. До средата на 70-те години Ливанската икономика е играла ролята на банков център в региона и търговски посредник между метрополитическите пазари и съседните арабски страни.

  • Земеделие

Ливан има много добро разположение по отношение на достъпност на вода и плодородна почва и притежава най-висок процент обработваема земя измежду арабските държави. Въпреки това страната няма добре развит селскостопански сектор. Земеделието привлича едва 12 % от работната ръка и е един от най-малко привлекателните икономически сектори. Неговият дял от БВП се изчислява на около 11,7% , което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори. Повечето от отглежданите култури са : ябълки, праскови, портокали и лимони.

  • Промишленост

Липсата на суровини и пълната зависимост на Ливан за внос на нефт от съседните държави прави трудни условията за развиване на индустриални дейности. В следствие на това, индустрията в Ливан е ограничена в малки фирми, предимно сглобяващи и пакетиращи внесени части. През 2004 индустрията се нарежда на втора позиция- 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%.

  • Услуги

Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочитат да работят в сферата на услугите, това са близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%.

Култура[редактиране | edit source]

Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейният облик като кръстопът на западните и източните държави. В литературата един от световно известните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „Пророкът”, преведена на повече от 20 езика. В изкуството са много известни Мостафа Фарук и Алфред Басбоус. Мостафа Фарук (1901-1957) бил един от най- прочутите ливански художници на 20 век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той имал многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут.

Други[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ливан на сайта на МВФ. //
  2. "История на тамплиерите", Барбер