Камбоджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
KingdomofCambodia.svg
Знаме на Камбоджа
Герб на Камбоджа
(знаме) (герб)
Девиз: CambodiaMotto.svg (Нация, Религия, Крал!)
Местоположение на Камбоджа
География и население
Площ 181 040 km²
(на 87-мо място)
Столица Пном Пен
Най-голям град Пном Пен
Официален език кхмерски
Население (пребр., 2007) 14 241 069
(на 64-то място)
Гъстота на нас. 74 д./km²
Управление
министър-председател Хун Сен
История
Независимост 9 ноември 1953
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 11,453 млрд
(на 118-то място)
БВП на човек (ППС) 805 $[1]
Валута Камбоджански риел (KHR)
Други данни
Часова зона +7
Интернет домейн .kh
Телефонен код 885

Кралство Камбоджа (на кхмерски: ព្រះរាជាណាចក្រកម្ពុជា) е държава в Югоизточна Азия с население над 14 милиона души.[2] Столица на кралството е Пном Пен. Тя граничи на юг с Тайландския залив (известен още като Сиамски залив), на запад с Тайланд, на север с Лаос, и на изток с Виетнам.

Земеделието от дълго време е основният икономически отрасъл в Камбоджа, в който са заети 59% от населението (основно се отглежда ориз). Важни за икономиката са също така и текстилната промишленост, туризмът и строителството. Посетителите на Ангкор за 2007 г. са повече от 4 млн.[3] През 2005 г. са открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води, като се очаква извличането им да започне към 2011, което ще окаже благоприятен ефект върху слабата икономика на кралството.[4]

История[редактиране | edit source]

Френска колония[редактиране | edit source]

В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа.

Независимост и Виетнамска война[редактиране | edit source]

След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявяват своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“.

Кхмерска република под диктовката на САЩ[редактиране | edit source]

По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. Жертвите са около 600 хил. души. През 1970 г. под „диригентството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“.

Режим на Червените кхмери[редактиране | edit source]

След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.н. “аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г.. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанския народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити.

Виетнамско присъствие[редактиране | edit source]

През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“.

Преход към демокрация[редактиране | edit source]

На 23 октомври 1991 г. в Париж, под натиска на ООН, е подписан мирен договор, който обявява примирие и дава мандат за организиране на демократични избори. Договорът е подписан между ръководителите на трите политически групировки - Червените кхмери, военните формирования на бившия премиер Сон Сан и привържениците на Нородом Сианук.

През май 1993 г. за първи път в историята на Камбоджа се провеждат многопартийни избори, спонсорирани от ООН - избори, които помагат да се възстанови донякъде редът при управлението на коалиционно правителство. Създадено е правителство с двама министър-председатели – дългогодишният ръководител на провиетнамското правителство Хун Сен, генерален секретар на Кампучийската народна партия (КНП), и принц Нородом Ранарид, един от синовете на краля, ръководител на Монархическия обединен национален фронт за независима, неутрална, миролюбива и дружелюбна Камбоджа (FUNCIPEC).

Конституцията от 24 септември 1993 г. провъзгласява страната за конституционна монархия. Кралят се назначава от Тронен съвет и има ограничени права. Той назначава министър-председателя, но съставът на правителството се определя от парламента.

Мирът, осигурен с участието на ООН, се оказва крехък, а управляващата коалиция, поради силни политически противоречия, работи твърде неефективно. Принц Нородом Ранарид се стреми да наложи еднолично управление и да отстрани основния си политически съперник - Хун Сен. Фракционни борби между хората на краля и на Хун Сен през 1997 г. водят до свалянето от власт първото коалиционно правителство, принц Нородом Ранарид напуска пределите на страната.

Военните сблъсъци продължават до март 1998 г., когато принц Ранарид се съгласява да прекрати въоръжената борба. Главната причина за това съгласие е обявеният от Япония план за помирение чрез нови парламентарни избори. На 27 юли 1998 г. КНП печели 64 мандата, FUNCIPEC-43, партията на Сам Ранси( един от бившите ръководители на FUNCIPEC) - 15. Наблюдателите на ООН признават изборите за открити и честни.

През ноември 1998 г. КНП влиза в коалиция с FUNCIPEC. Хун Сен става министър-председател, а Нородом Ранарид - председател на Националното събрание. От 29 министерски кресла, КНП получава 15, FUNCIPEC - 14. Партията на Сам Рамси не получава нито един министерски пост и обявява резултатите за фалшифицирани. Новото правителството приема мащабна програма за развитие на страната, състояща се от политическа, икономическа и социална част, и започва изпълнението й. Предвиден е 5-годишен период за завършване на процеса на национално обединение, нормализиране на обстановката в граничните райони, укрепване на вписването в международната общност, изграждане на основите на социалното и икономическо развитие на страната.

В началото на 1999 г. останалите все още „елементи“ на червените кхмери се предават, някои от оцелелите ръководители очакват присъди от съвременен трибунал на ООН и Камбоджа, подкрепен от международната общност.

На 27 юли 2003 г. се отново се провеждат избори,които са относително мирни, но преговорите за ново коалиционно правителство продължават почти една година. КНП печели 73 места, FUNCIPEC - 26, партията на Сам Ранси - 24. Въпреки че КНП печели най-много места, не успява да събере 2/3 от мнозинството, за да може да управлява сама. Хун Сен полага усилия за сформиране на коалиция, но партията на Сам Ранси и роялистката FUNCIPEC отхвърлят неговите предложения. Ответният опит на опозиционните партии за трипартийно правителство, но без Хун Сен като лидер, също пропада. След продължителни преговори лидерите на основните политически партии в Камбоджа се споразумяват за създаване на коалиция между три партии и съставяне на три партийно правителство. Предложението за разпределение на постовете идва от крал Нородом Сианук. За премиер е избран Хун Сен, за председател на Националното събрание - Сам Ранси.

През март 2004 г. Хун Сен и Нородом Ранарид започват преговори за извеждането на страната от политическата безизходица. Постигнато е споразумение за двупартийно правителство, без да се създават нови министерства. Нородом Ранарид става председател на Националното събрание, а Хун Сен премиер-министър. В новото правителство в средата на август 2004 г. с решение на Националното събрание на Камбоджа Хун Сен, лидер на КНП, е преизбран за министър-председател, а за председател на Националното събрание е преизбран принц Нородом Ранарид, председател на FUNCIPEC.

На 7 октомври 2004 г. с писмо, прочетено пред Националното събрание, крал Нородом Сианук абдикира поради здравословни причини. Формираният според Законите на монархията 9-членен Тронен съвет избира за нов крал 51-годишния син на Нородом Сианук принц Нородом Сиамони, посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. Коронован е на 29 октомври 2004 г.

През март 2006 г. по време на отсъствие от страната Нородом Ранарид е отстранен от длъжност ,а в последствие и от поста председател на FUNCIPEC. За нов председател на Националното събрание е избран Хенг Самрин, а за председател на FUNCIPEC Кео Расмет. Нородом Рамарид създава собствена партия „Нородом Рамарид“. Опозиционната партия на Сам Рамси остава извън правителството, като нейни представители не са включени в работническите комисии на парламента. В последствие депутатския имунитет на Рамси и двама депутати от неговата партия е свален.

На 1 април 2007 г. в Камбоджа се провеждат местни избори. За участие са регистрирани 12 политически партии,само 3 са представени в парламента. По предварителни данни участие са взели около 5 млн.души от регистрираните 7 799 371 избиратели в 1621 общини в 24-те провинции на страната,или 64%. КНП печели 98,3% от гласовете и ръководи позиции в 98,6% от общините. Партията на Сам Рамси печели победа в 26 общини, партията на Ранарид печели в 3 общини, а FUNCIPEC, все още формален коалиционен партньор на КНП, печели в 2 общини. Партията на принц Томико (Sangkum Jatiniym Front Party) получава общо 10 валидни гласа. Изборите се оценяват като провал за трите роялистки партии.

На 27 юли 2008 г. в относително мирна обстановка са проведени поредните парламентарни избори в страната. Отново правителството е оглавено от Хун Сен. Пред Камбоджа стоят за решаване два много важни въпроса-национално помирение и изграждане на гражданско общество с участието на цялото активно население на страната,след смъртта на Пол Пот през 1998 г. правителството приема решение за привличане под съдебна отговорност на „червените кхмери“,обвинени в геноцид срещу населението на Камбоджа. Същевременно с помощта на международното общност страната се бори срещу тероризма и корупцията,а също така се стреми към спазване на правата на човека.управлението представлява многопартийна демокрация и конституционна монархия.Следващите парламентарни избори ще се проведат през 2013 г.

Днес, въпреки че кралят има големи правомощия, той е „заложник в собствения си дворец“, обграден е от приближени на премиера и почти не излиза сред народа. Хун Сен държи цялата власт в ръцете си. Той и хората му забогатяват за сметка на правителството. Крал Нородом Сиамони приема да стане крал под натиска на родителите си с цел да се запази монархията през 2004 г. Камбоджанците изпитват симпатии към него и го описват като „тъжен, самотен и изоставен“. Монархът прекарва по-голямата част от дните си в подписване на документи, посрещане на гости и други рутинни дейности. За разлика от баща си,който се жени 6 пъти, Сиамони е заклет ерген и надали ще остави наследник за престола. Хората на Хун Сен твърдят, че той „участва“ във властта и не е „заложник в двореца“.

Сиамони е бивш балетист и посланик на Камбоджа в ЮНЕСКО. 25 години живее във Франция и Чехословакия. Нарича Чехия „моята втора родина“. Казва, че времето в Прага е „един от най-щастливите периоди в живота ми“. Говори отлично чешки, чете рецензии за чешки театър и гледа записи на чешки балетни и оперни изпълнения. На 22 г. завършва Академията за музикални изкуства в Прага, после се връща в Камбоджа, където родителите му са държани под домашен арест от „червените кхмери“, които са на власт. Работи в градините на двореца и чисти тронната зала. Във Франция Сиамони преподава, танцува и създава хореографиите за класически камбоджански танци, както и за западен балет. Отказва се от живота, който обича, за да стане крал през 2004 г. Личният съветник на краля Сон Суберт, който е свързан с една от двете опозиционни партии, казва, че правителството блокира прокарването на две конституционни промени: създаване на потенциално силен Върховен съвет за национална отбрана, оглавяван от краля, както и на годишен Национален конгрес, който да е продължител на традицията хората да се обръщат пряко към монарха.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Камбоджа е конституционна монархия. Глава на държавата е кралят, а начело на правителството стои министър-председател. Законодателен орган е Националната асамблея, а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство. Двукамарен парламент, състоящ се от Национална асамблея (122 депутати, избирани за 5години, избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат (61 депутати, 57 избрани, 2 назначени от краля и двама от Нац. асамблея). Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло. След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.

Административно деление[редактиране | edit source]

Няколко са основните административни единици на Камбоджа. Страната се дели на 20 провинции (кхает), 4 общини със статут на провинция (кронг). Провинциите се делят на 171 окръга (срок), те от своя страна се делят на комуни (кхум), съставени от села (пхум). Общините се делят на градски окръзи (кхан), които се делят на квартали (сангкат), а те от своя страна на групи (кром). Всяка една от провинциите има и главен административен център, който в повечето случаи носи същото име като провинцията.

Номерирани провинции
  1. Бантеай Меантей )
  2. Батамбанг
  3. Кампонг Тям
  4. Кампонг Чнанг
  5. Кампонг Спъ
  6. Кампонг Тхом
  7. Кампот
  8. Кандал
  9. Кох Конг
  10. Кеп
  11. Кратех
  12. Мондул Кири
  1. Одар Меантей (ឧត្តរមានជ័យ)
  2. Пайлин (ប៉ៃលិន)
  3. Пном Пен (ភ្នំពេញ)
  4. Преах Сианук (ក្រុងព្រះសីហនុ)
  5. Преах Вихеа (ព្រះវិហារ)
  6. Поусат (ពោធ៌សាត់)
  7. Прей Венг (ព្រៃវែង)
  8. Ратана Кири (រតនគីរី)
  9. Сием Реап (សៀមរាប)
  10. Стънг Тренг (ស្ទឹងត្រែង)
  11. Свай Риенг (ស្វាយរៀង)
  12. Такео (តាកែវ)

Природа[редактиране | edit source]

Лодка на реката
Сезонът на мусоните

Камбоджа заема около 181 040 км2, като границата с Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток — 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км.

Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2 590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500–1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд.

Температурите варират от 10° до 38°. През страната минават тропични мусони: югозападният мусон духа към вътрешността в североизточна посока и носи със себе си влажен въздух от Тайландския залив/Индийския океан от май до октомври, като през периода септември-октомври вали особено много. Североизточният мусон, духащ в югозападна посока към брега, предизвестява сухия сезон, ноември — март, като през януари-февруари валежите са минимални.

Икономика[редактиране | edit source]

Камбоджа е една от най-слабо развитите страни в света, като в селскостопанския сектор са заети над 59% от населението на кралството. Отглеждат се ориз, царевица, захарна тръстика, памук, тютюн и други. Друг отрасъл е животновъдството, като най-много се отглежда едър рогат добитък. Природните ресурси в Камбоджа са слабо изучени - боксит, желязна руда, манган, злато, фосфат. През 2005 г. бяха открити залежи на нефт и природен газ в камбоджански териториални води. Други отрасли на камбоджанската икономика са текстилната промишленост, туризмът и строителството.

От 2004 г. до 2007. икономиката на Камбоджа нараства с около 10%, главно поради успехите на следните сектори: конфекция, строителство, селско стопанство и туризъм. През 2008 г. икономическият ръст спада до 7% в резултат на световната икономическа криза. През 2005 г. изтече договорът между Камбоджа и СТО по текстила и дрехите, това принуди камбоджанските производители да се конкурират директно със страни с ниски цени като Китай, Индия, Виетнам и Бангладеш. Производството на дрехи ангажира над 320 000 души и дава над 85% от износа на Камбоджа.

През 2006 г. е подписано двустранно Рамково споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и Камбоджа, последвано от преговори, започнали през 2007 г. Друг важен отрасъл за икономиката е добивът на каучук, въпреки че износът му спадна с 15% през 2008 г. Туризмът е друг важен отрасъл на камбоджанската икономика-през 2008 и 2009 г. броят на чуждестранните туристи достигна 2 млн., но този ръст отново спадна през 2009 г. вследствие на световната икономическа криза.

Камбоджа изнася предимно дрехи, дървесина, риба, ориз, тютюн. Основните пазари за износ са САЩ, Германия, Канада, Великобритания и Виетнам. През 2009 г. износът е бил на стойност 3,58 млрд.щ.д. Внасят се предимно индустриални стоки и енергийни суровини, петрол, злато. Главни вносители през 2008 и 2009 г. са Тайланд, Виетнам, Китай, Хонконг, Сингапур, Тайван. През 2009 г. вносът се равнява на 5,37 млрд.щ.д.

През следващите десетилетия предизвикателствата пред икономиката на Камбоджа ще са структурирането на икономическата среда по начин, който да позволи на частния сектор да разкрива достатъчно работни места, за да може да се отговори на сериозния демографски дисбаланс - над 50 % от населението е на възраст под 21 години. Народът е необразован и неквалифициран, провинциите са много бедни при липса на каквато и да е инфраструктура. Повече от 35% от 14 млн. население на Камбоджа живее под прага на бедността, а неграмотността е 32 %. През 2005 г. инфлацията е 25 %, а към 31.12.2009 г. външният дълг е 4,16 млрд.щ.д. През 2009 г. БВП е бил 27,92 млрд.щ.д. или по 1900 щ.д. на глава от населението, годишните резерви през същата година са били 2,95 млрд.щ.д. В периода между 1992 и 1996 г. държавите - членки на Клуба на донорите са инвестирали 1.4 млрд.щ.д. - на първо място е Япония, следвана от Франция, САЩ, Австралия, Германия, Великобритания, Китай и Канада. През 2005 г. помощите от страна на донорите са достигнали 500 млн.щ.д.

Според доклад на МВФ Камбоджа губи от 300 до 500 млн.щ.д. годишно от вливащите се капитали в страната поради високата корупция. Камбоджа също така е обвинена в незаконна търговия, пране на пари, разпространение на хероин в т.нар. “Златен триъгълник“, корупция по високите нива не само на правителството, а също и на полицията и военните. Един от важните производители на канабис за световния пазар.

Население[редактиране | edit source]

Мюсюлмани Чам в Камбоджа.

Населението на страната е около 14 млн. души.

Камбоджа има еднороден етнически състав, като повече от 90% от населението са кхмери. Чам, ислямски народ, представляват най-значителното малцинство. Различни племена живеят в планинските и горски местности в страната. Има и виетнамски и китайски малцинства.

В Камбоджа се говори на кхмерски — език, член на Мон-Кхмер (подсемейство на австроазиатското езиково семейство).

Теравадинският будизъм, потиснат от червените кхмери, но сега възстановен, е главната религия (95%). Християнството (2%) и ислямът (3%) също са представени.[5]

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=522&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=105&pr.y=20
  2. General Population Census of Cambodia 2008 - Provisional population totals (PDF). // National Institute of Statistics, Ministry of Planning, September 3, 2008. Посетен на 2009-10-22.
  3. Elizabeth Sanchez-Lacson. San Miguel eyes projects in Laos, Cambodia, Myanmar. // Philippine Daily Inquirer, May 30, 2008. Посетен на 2009-10-22.
  4. Ek Madra. Cambodia hopes to start oil production in 2009. // Reuters, January 19, 2007. Посетен на 2009-10-22.
  5. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labour of the US Department of State. International Religious Freedom Report 2005.. Посетен 22 октомври 2009 г..

Външни препратки[редактиране | edit source]