Папуа Нова Гвинея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Папуа - Нова Гвинея)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За политическата партия вижте Папуа Нова Гвинея (партия).

Независима държава
Папуа Нова Гвинея
Знаме на Папуа Нова Гвинея
(знаме) (герб)
Девиз: -Unity in diversity
(Единство в разнообразието!)
Местоположение на Папуа Нова Гвинея
География и население
Площ 462 840 km²
(на 53-то място)
Столица Порт Морсби
Най-голям град Порт Морсби
Официален език английски, пиджин и хири моту
Население (пребр., 2007) 6 331 268
(на 107-мо място)
Гъстота на нас. 11 д./km²
Управление
кралица Елизабет II
министър-председател Питър О'Нийл
История
Независимост
-призната
от Австралия
16 септември, 1975
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 6581 млн.
(на 125-то място)
БВП на човек (ППС) $ 991
Валута Кина (PGK)
Други данни
Часова зона UTC+10
Интернет домейн .pg
Телефонен код 675

Папуа Нова Гвинея (пълно наименование Независима държава Папуа Нова Гвинея), по-рано Папуа – Нова Гвинея, изписвана и като Папуа-Нова Гвинея, е островна държава в Океания, която включва източната половина от остров Нова Гвинея и множество острови в Тихия океан. Столицата на страната е гр. Порт Морсби.

История[редактиране | edit source]

Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци - през 16 век, а в края на 19 век на острова се появяват немски заселници.

През 1884 г. Германия завладява североизточната част (наричайки я Нова Гвинея), а Великобритания - югоизточната част, наречена Папуа. Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия).

През 1906 г. Великобритания предава на Австралия управлението над Папуа. Колонията Нова Гвинея през 1946 г. става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия. През 1949 г. Австралия обединява 2-те източни части на острова с името Папуа – Нова Гвинея. Територията е преименувана на Папуа Нова Гвинея през 1972 г.

На 6 септември 1975 г. e провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея. Движението за независимост на остров Бугенвил през 1975 и 1990 г., обявява отделянето на Република Северни Соломонови о-ви, но без успех. В сраженията загиват над 15 хил. души. От 1997 до 2001 се преговаря за автономия. От 2001 г. островът е с ограничена автономия.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Папуа Нова Гвинея е член на Британската общност. Глава на държавата е Кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Законодателен орган е еднопалатен Национален парламент от 109 депутати, избирани за 5 години. Изпълнителната власт е Национален изпълнителен съвет, начело с министър-председател.

География[редактиране | edit source]

Вулканът Тавурвур на о-в Нова Британия

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан и заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи острови Нова Британия - 37,8 хил. кв. км. и Нова Ирландия - 7,3 хил. кв. км.), северната част от архипелага Соломонови острови (островите Бугенвил и Бука), островите Д'Антрекасто и още над 600 малки острова.

Общата площ е 462,84 хил. кв. км. Граничи с Индонезия - 840 км, и има брегова линия 7 260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм - 4509 м. Южните части са заети от обширна низина. Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини.

Климатът е екваториален и субекваториален. Средна годишна температура - 26°С, в планините над 2500 м – до 10°С. Валежи: в планините – над 4000 мм. Реки (пълноводни) - Сепик, Флай и др. Растителността е представена от влажни тропически гори, а на юг – от савана.

Столицата на страната е Порт Морсби (220 хил. души). Други по-големи градове са Лае (73 хил. ж.), Арава (40 хил. ж., на о. Бугенвил), Маунт Хаген (39 хил. ж.), Попондета (38 хил. ж.), Менди (37 хил. ж.), Кокопо (32 хил. ж.), Маданг (27 хил. ж.), Веванг (17 хил. ж.), Дару (17 хил. ж.), Кавиенг (17 хил. ж.), Рабаул (9 хил. ж., на о. Нова Британия).

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно-териториално отношение Папуа Нова Гвинея е разделена на 19 провинции и 1 столичен окръг.

  1. Централна
  2. Симбу
  3. Източни височини
  4. Източна Нова Британия
  5. Източен Сеплик
  6. Енга
  7. Гълф
  8. Маданг
  9. Манус
  10. Милн Бей
  1. Моробе
  2. Нова Ирландия
  3. Оро (провинция)
  4. Северни Соломони
  5. Южни височини
  6. Западна провинция
  7. Западни височини
  8. Западна Нова Британия
  9. Западен Сеплик (Сандаун)
  10. Столичен окръг
Provinces of Papua New Guinea

Население[редактиране | edit source]

Местен абориген

Населението на Папуа Нова Гвинея е силно разнородно. Съществуват стотици местни етнически групи, като най-голямата е тази на папуасите, чиито предшественици са пристигнали на острова преди хиляди години. Голяма част от жителите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Много племена са откъснати от външния свят и са съхранили своите ритуали и езици. В Папуа Нова Гвинея се говорят около 820 местни езика. В страната има най-много случаи на ХИВ и СПИН от Тихоокеанския регион.

Населението на страната е 6 331 268 души (2007 г.). Гъстота на населението – 13,6 жители на км2. Естествен прираст – 23. Средна продължителност на живота: мъже - 57 г., жени - 59 г. Градското население – 17%. Официални езицианглийски, хири-моту и меланезийски пиджин. Азбука – латиница.

Етнически състав[редактиране | edit source]

В Папуа Нова Гвинея има над 750 народи и племена, включително:

  • папуаски народности 84,0% (от тях народи от Източното плато - 48,9 %, сепик-раму - 10,6 %, други папуаски народи - 40,5 %),
  • меланезийци 15,1 % (от тях толаи - 21,0 %),
  • англо-австралийци 0,9 %.

Религия[редактиране | edit source]

Папуа Нова Гвинея е предимно християнска страна: 92,7% от населението са християни (от тях протестанти - 68,6%, католици - 31,4%). Около 7,3% от населението изповядва местни традиционни вярвания и култове.

Икономика[редактиране | edit source]

Изглед от столицата Порт Морсби

Папуа Нова Гвинея е слабо развита, предимно аграрна страна. В селското стопанство са заети 72% от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5% от общата територия. Главни земеделски култури са кокосова палма (над 110 хил. т копра годишно), кафе, какао, чай, ориз и др.

Страната е богата на полезни изкопаеми - злато, медни руди (о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Шосета 19 хил. км, няма жп линии. основни морски пристанища – Порт Морсби и Рабаул.

Туризмът е другият отрасъл на стопанството, който се развива заедно с инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 59 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия.

Паричната единица в страната е кина, която се развнява на 100 тое.

Въоръжени сили – 64,6 хил. души.

Папуа Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Селското стопанство осигурява прехраната на 85% от населението. Богатството на полезни изкопаеми като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Състоянието на икономиката на страната се подобрява през последните години. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 31:35:34.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]