Палау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Палау.

Република Палау
Знаме на Палау
Герб на Палау
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Палау
География и население
Площ   459 km²
(на 179-то място)
Столица Мелекеок (1)
7°21′N, 134°28′E
Най-голям град Корор
Официален език английски, палауански
Население (пребр., 2007)  20 842
(на 220-то място)
Гъстота на нас. 43 д./km²
Управление
президент Томи Ремендесау
История
Независимост
- обявена
1 октомври 1994
Икономика
БВП (ППС, 2004) $  174 млн
(на 189-то място)
Валута американски долар (USD)
Други данни
Часова зона CET (UTC+9)
Интернет домейн .pw
Телефонен код 680
(1):На 7 октомври 2006 година столицата е официално преместена от Корор в Мелекеок

Република Палау включва 241 острова, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно население, 70% от което живее на остров Бабелтуап и остров Корор. По-голяма част от населението изповядва християнството, а около 1/3 изповядват местната религия модекнгей.

История[редактиране | edit source]

През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране.

Първите контакти между островитяните и европейците се осъществяват едва през 1783 г., когато в крайбрежните рифове се натъква корабът "Антилопа" на английския капитан Хенри Уилсън. Върховният вожд на остров Корор се разпорежда да се окаже помощ при ремонта на кораба и отправя своя син на учение в Англия, който скоро след пристигането си в Лондон умира. Впоследствие нови европейски търговски кораби посещават островите. Великобритания става важен търговски партньор на Палау и остава такъв до завоюването на островите от Испания.

През 1885 г. папа Лъв XIII официално признава правата на Испания над целите Каролински острови, включително Палау. В този период са построени две църкви на островите и мисионерите, изпратени там, прекратяват враждите между отделните села и разпространяват испанската писменост.

През 1899 г., след Испано-американската война и загубата на Филипините, Испания продава Каролинските о-ви на Германия, която започва активно да усвоява островите и да експлоатира природните и човешките им ресурси. Във връзка с това, че жителите на Палау не са имали имунитет към болестите, донесени от чужденците, започва масово измиране на местното население. Жителите на Палау страдат не само от привнесените болести, но и от намесата на европейците в техните бит, традиции и религия.

В края на 1914, след началото на Първата световна война, Япония окупира островите и през 1920 г. получава от лигата на Нациите мандат за тяхното управление.

По време на Втората световна война островите са освободени от американските войски и от 1947 г. Палау е в състава на подопечната територия Микронезия под управлението на САЩ.

През ноември 1993 се провежда референдум, който одобрява статута на Палау като "държава, свободно асоциирана със САЩ". На 1 октомври 1994 е провъзгласена независимостта на Република Палау.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Република Палау

Островите имат вулканичен произход, с най-висока точка 224 м.

Най-заселените острови на Палау са Ангаур, Бабелдаоб, Корор и Пелелиу. Последните три лежат заедно в един бариерен риф, докато Ангаур е океански остров на няколко километра южно. Около две трети от населението живее на остров Корор. Остров Кайангел се намира на север от останалите, докато незаселените Скалисти острови (около 200 на брой) са разположени на запад от основната група острови. Отдалечена група от шест острова, познати като Югозападните острови, на около 600 км от основната група, също са част от държавата и съставят щатите Хатохобей и Сонсорол.

Климат[редактиране | edit source]

Палау се радва на тропически климат през цялата година със средна годишна температура от 27 °C (82 °F). Валежи се случват през цялата година със средно годишно ниво от 3 800 мм. Средната влажност през годината е 82% и въпреки че дъждовете са често срещани, най-вече между юли и октомври, има и много слънчева светлина. Тайфуните са рядкост, защото Палау е извън основната тайфунна зона.

Околна среда[редактиране | edit source]

Докато по-голямата част от природата на Палау не намалява, има няколко притеснителни сфери, включително нелегален риболов, при който се използва динамит, и недостатъчни устройства за изхвърляне на твърд отпадък в Корор. Както и за други тихоокеански нации, потенциална опасност се явява глобалното затопляне и свързаното с него повишаване на нивото на океана. Водата при ниските места заплашва бреговата растителност, земеделието и чистотата на водата, която населението пие. Палау също има проблем с недостатъчен запас от чиста вода и ограничена площ за земеделие, което трябва да расте заедно с населението. Островите са също уязвими и на земетресения, вулканична активност и тропически бурии. Канализацията е още един проблем, заедно с правилното изхвърляне на токсични отпадъци.

Административно деление[редактиране | edit source]

Палау се състои от 16 щата:


СПИСЪК на по-големите ОСТРОВИ и АТОЛИ в о-вите ПАЛАУ
Название на остров или атол (алтернативно название) Площ км2 Население (2007 г.) Координати Откривател (година на откриване)
остров Ангаур (Нгаур) (Angaur, Ngaur) 8,00 190 6°54′ с. ш. 134°08′ и. д. / 6.9° с. ш. 134.133333° и. д. Франсиско Падиля (декември 1710)
остров Бабелдаоб (Бабелтуап) (Babeldaob, Babelthuap) 331,00 5 500 7°32′ с. ш. 134°34′ и. д. / 7.533333° с. ш. 134.566667° и. д. Франсиско Падиля (11 декември 1710)
атол Кайангел (Kayangel) 1,39 140 8°04′ с. ш. 134°42′ и. д. / 8.066667° с. ш. 134.7° и. д. Франсиско Падиля (декември 1710)
остров Корор (Ореор) (Koror, Oreor) 9,30 13 500 7°21′ с. ш. 134°29′ и. д. / 7.35° с. ш. 134.483333° и. д. Франсиско Падиля (декември 1710)
остров Мерир (Merir) 0,90 5 4°19′ с. ш. 132°19′ и. д. / 4.316667° с. ш. 132.316667° и. д. Нортън Хътчинсън, Джеймс Дюар и Томас Бадисън (1761)
атол Нгаруангел (Ngaruangel) 0,02 необитаем 8°10′ с. ш. 134°38′ и. д. / 8.166667° с. ш. 134.633333° и. д. Франсиско Падиля (декември 1710)
остров Пелелиу (Белилиоу) (Peleliu, Beliliou) 13,00 800 7°05′ с. ш. 134°16′ и. д. / 7.083333° с. ш. 134.266667° и. д. Франсиско Падиля (декември 1710)
остров Пуло Ана (Pulo Anna) 0,50 10 4°39′ с. ш. 131°57′ и. д. / 4.65° с. ш. 131.95° и. д. Нортън Хътчинсън, Джеймс Дюар и Томас Бадисън (1761)
остров Сонсорол (Сан Андреас) (Sonsorol, San Andreas) 1,36 50 5°20′ с. ш. 132°13′ и. д. / 5.333333° с. ш. 132.216667° и. д. Гонсало Гомес Еспиноса (май или юни 1522),
Франсиско Падиля (декември 1710, вторично)
остров Тоби (Tobi) 0,85 30 3°00′ с. ш. 131°07′ и. д. / 3° с. ш. 131.116667° и. д. Филип Картерет (октомври 1767)
остров Фана (Fanna) 0,54 необитаем 5°21′ с. ш. 132°14′ и. д. / 5.35° с. ш. 132.233333° и. д. Стоил Жеков (31 януари 2012г)
атол Хелен (Helen) 0,03 необитаем 3°00′ с. ш. 131°11′ и. д. / 3° с. ш. 131.183333° и. д. Фелипе Томпсън (1773)

Население[редактиране | edit source]

Населението на Палау е приблизително 20 700 души, 90% от които са етнически палауци, които са смесица от дедите на малазийци, микронезианци и малайци. Филипинците образуват втората по големина етническа група. Други азиатци и европейци се считат към малките групи.

Религия[редактиране | edit source]

92,6% от населението са християни (основно католици – 84,3% и протестанти – 15,7%), докато Мадекнгей (комбинация от християнство, традиционната религия на Палау и предсказване на бъдещето) и традиционната религия на островите са по-рядко срещани. Според преброяване от 2005 8,7% изповядват Мадекнгей.

Език[редактиране | edit source]

Официалните езици на Палау са палауански и английски освен в два щата – Сансорол и Хатохобей, където местният език, заедно с палауски, е официален. Японски също се говори широко сред по-старите палауци и има официален статус в щата Ангаур. Дори се говори, че президентът на страната за периода 1993-2001, Кунило Накамура, е от японски корени. Тагалог не е официален в Палау, но е четвъртият най-широко използван език.

Култура[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Република Палау е една от най-слабо развитите страни в света, но все пак има висок жизнен стандарт в сравнение с другите тихоокеански страни. основа на икономиката е селското стопанство, отглеждат се кокосова палма, хлебно дърво, таро, захарна тръстика. Промишлеността е представена главно с добива на фосфати и рибна промишленост. Съотношението между селско стопанство, промишленост и обслужване е 6:12:82. Туризмът е най-бързо развиващият се отрасъл – тук се намират едни от най-живописните места за гмуркане в света. Годишно Палау се посещава от около 95 хил. туристи.

Транспорт[редактиране | edit source]

Международното летище в Палау по график осигурява директни полети до Гуам и Манила. Допълнително щатите Ангаур и Пелелиу имат редовно действащи летища.

Товарни и пътнически кораби акостират на пристанище Малакал, което се намира на остров Малакал, извън Корор.

Страната няма железопътен транспорт и почти половината от пътищата не са покрити (от 61 км магистрали само 36 са покрити с настилка от асфалт или друг материал). В Корор има таксита. Те не използват устройства за измерване на разстоянието, а цената е по договаряне. Само в Корор се поддържат автобусни линии. Транспортът между островите се извършва най-вече с частни лодки.

Спорт[редактиране | edit source]

На Световното първенство по Лека атлетика 2005 в Хелзинки папауският спринтьор Николас Мангам завършва 56-ти в спринта на 200 метра с време от 24,39 секунди.

Външна политика[редактиране | edit source]

На базата на подписано споразумение със САЩ срещу помощ и търговия по островите на Палау са разположени американски военни бази.