Динамит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Динамитът е взривно вещество, изобретено от Алфред Нобел, първоначално съдържащо нитроглицерин и аморфен силициев диоксид. Характерна особеност на динамита е, че за да се взриви не винаги е нужен детонатор. Съвременните динамити съдържат много други вещества, като те имат различни функции - пламегасители като натриевия хлорид или пък гориво - като нитроцелулозата. Също така в състава на съвременните динамити много често влиза и амониевият нитрат.

Създател на нитроглицерина е Ascanio Sobrero (1812-1888), професор по химия в Торино. През 1840 г. лицето му е обезобразено при експлозия с нитроглицерин. Негови са думите:

“Когато си мисля за всички убити при експлозии с нитроглицерин и ужасяващите разрушения, които ще донесе употребата му за в бъдеще, аз се срамувам, че съм негов създател!”

В онези времена властимащите се интересуват от свойствата на нитроглицерина като експлозив, но никой не е в състояние да овладее изключително нестабилната течност, която дори при лек допир и натиск се детонира до стабилни газове,като N2, CO, O2 и H2O. Шведският химик и индустриалец Алфред Нобел успява да “подчини” нитроглицерина, след като го смесва с глината кизелгур и му дава името – динамит. Той патентова своето откритие през 1867 г. Всъщност откритието на Нобел е по-скоро технологично решение, отколкото гениално откритие. В една от експерименталните лаборатории след нещастен инцидент умира брат му Емил.