Римокатолическа църква

Римокатолическата църква е едно от основните християнско вероизповедание, което включва църквите, признаващи върховенството на римския папа. Като повечето християнски църкви тя се обявява за продължител на първоначалната църква, основана от дванадесетте апостоли след смъртта и възкресението на Исус Христос. Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от западните отци на Църквата, с течение на вековете налагат постепенно едно виждане за първенството primus inter pares (първи сред равни) на епископа на Рим - римския папа (основано на една легенда че св. апостол Петър е загинал мъченически в Рим и е бил пръв папа, защото нему Иисус казва "Ти си Петър/камък-гр./ и на този камък ще съградя Църквата си"), според други версии Петър изобщо не е стъпвал в Рим, а починал във Вавилония), докато на Изток, в бившата Източна Римска Империя патриарсите се титолуват като "Пръв между Равни" и всяка област има различен патриарх, който е равнопоставен на останалите... заради несъгласието на Източната Църква с върховенството на Папата, се стига и до Схизмата 16 юли 1054 г.

История

Възникване на Християнската църква

Според нейната собствена доктрина, Римокатолическата църква е продължител на първоначалната християнска църква, основана от Исус Христос. Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело. Католиците смятат, че той е посочил Петър за водач на апостолите, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си... и ще ти дам ключовете на царството небесно“. Според тях явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата, а епископите са наследници на първите апостоли.

Според католическата традиция, апостол Петър отива в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник. Някои елементи от тази легенда се потвърждават от текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I, както и от някои археологически данни. Някои историци отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.

Ранно християнство

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Средновековие

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Реформация и Контрареформация

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Великите географски открития и Просвещението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Новото време

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Съвременност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Обреди

Основно тайнство в Римокатолическата църква (както и в Православната) е Светата литургия. Тя е пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Католическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното - точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е кулминацията на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. в грях, и не са се изповядали, не могат да се причестят. Ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация - помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред нямат право на брак и трябва да спазват строго целомъдрие целибат.

Докато Православната църква допуска трикратен развод, Римокатолическата църква не допуска развод в никакъв случай и по никакъв повод. Думите на Христос: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" се спазват стриктно в католическата доктрина. Само в изключителни случаи е възможен развод в католичеството, но след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени православни, а в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания. Не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки Светото Причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците. Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Римокатоличеството приема главенството на папата над цялата Църква и добавката „и Сина“ (“филиокве”, filioque) към символа на вярата - учение за произлизането на Светия Дух не само от Отца, но и от Сина Божи. Православната църква не приема тези учения като противоречащи на Библията.

По време на Светата литургия верните изповядат:

• Химн (Gloria)
• Верую (Credo)
• Отче наш (Pater Noster)

98 % от католиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2 % са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или униатски католически църкви.

Източници

• Матей. От Матея Свето Евангелие 16:18-19. // Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа. БПЦ. Посетен на 12 март 2010.
• Barry, John F. One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief. 2001. ISBN 0-8215-2207-8.
• Bokenkotter, Thomas. A Concise History of the Catholic Church. Doubleday, 2004. ISBN 0385505841.
• Duffy, Eamon. Saints and Sinners, a History of the Popes. Yale University Press, 1997. ISBN 0-3000-7332-1.
• Eberhardt, Newman C. A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History. B. Herder Book, 1961.
• Franzen, August и др. A History of the Church. Herder and Herder, 1969.
• Kelly, J. N. Oxford Dictionary of the Popes. Prentice Hall, 1986. ISBN 9780191909351.
• Kreeft, Peter. Catholic Christianity. Ignatius Press, 2001. ISBN ISBN 0-89870-798-6.
• Orlandis, Jose. A Short History of the Catholic Church. Scepter Publishers, 1993. ISBN 1851821252.
• Paul VI. Lumen Gentium. // Libreria Editrice Vaticana, 1964. Посетен на 19 ноември 2009.
• Vatican Council I. Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ. // EWTN, 1996. Посетен на 24 ноември 2009.

Литература

• Неделчев, Нено. Диалект на българите-католици. Велико Търново, Абагар, 1994. ISBN 978-954-8258-22-7.
• Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992.
• Чурешки, Стефан. Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история. Велико Търново, Праксис, 2001, 110 с.
• Стефанов, архим. Павел. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. - В: Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. д. ист. н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов. С., 2001, 343-352, 1 ил.
• Димитров, Божидар. България и папството. С., Български бестселър, 2002.
• Българи, италианци, Ватикана. Bulgari, italiani, Vaticano. Автори: Б. Димитров, Пл. Павлов и Асен Марчевски. С., 2002, 150 с.
• Янков, Ангел. Календарни празници и обичаи на българските католици (края на XIX – средата на ХХ век). С., 2003, 330 с.
• Grandhomme, J.-N., D. Rance. Catholiques de Bulgarie. Mareil-Marly, 2003, 328 p.
• Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те години на ХХ век). Шумен, УИ, 2005, 372 с.

Вижте още

• Католическа църква в България

Външни препратки

• Официален сайт на Ватикана
• Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ век
• Различия между католици и православни