Евхаристия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Исус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Евхаристията (на гръцки: ευχαριστία, благодарност), известна също като свето причастие, наред с кръщението, е главното тайнство в християнската Църква. Според традицията, то е установено от самия Иисус Христос по време на Тайната вечеря (Мат. 26:26-28), (Лук. 22:19), когато той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че това са Неговото тяло и Неговата кръв.

Евхаристията е основа на църковния и литургичен живот.

Повечето християнски деноминации (православни, католици, древните източни църкви, англикани, лутерани и т. н.) вярват, че Христовото тяло и кръв реално присъстват в причастието. Някои протестантски конфесии (калвинисти, методисти, баптисти, адвентисти и др.) възприемат причастието само като символ.

Прототипи на евхаристията[редактиране | edit source]

От най-дълбока древност хлябът и виното се използват за култови цели от редица народи. От гледище на християнството най-важни са практиките на древните евреи, описани в Стария завет. Например Мелхиседек посреща старозаветния патриарх Авраам с хляб и вино (Бит. 14:18). Християнската религия освен това възприема юдейската Пасха като предобраз на причастието.

Теология и богослужение[редактиране | edit source]

Традиционните християнски изповедания вярват, че виното и хлябът се „преосъществяват” и стават истински тяло и кръв Христови. Преосъществените хляб и вино се наричат Свети дарове.

Възприема се обяснението на свети Йоан Дамаскин, прието от Седмия вселенски събор, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свърза с божествената същност на Иисус Христос. Това се случва по време на определен момент в богослужението (Литургия, Меса), който е и неговата кулминация. Първи се причастяват свещениците, извършващи тайнството, а след това останалите вярващи. При православието, римокатолицизма и в древните църкви, за да бъде прието причастието, вярващият трябва да е съблюдавал пост и да е преминал през тайнството Покаяние, свързано с изповед.

Особености при различните изповедания[редактиране | edit source]

При православието и римокатолицизма съществува учението за Христовата жертва, според което тя не е принесена еднократно, е постоянна във времето. Тази жертва видимо се повтаря всеки път по време на Литургията, чиито център е Евхаристията. Според почти всички протестантски възгледи, жертвата е еднократна, а причастието идва само за да напомни за нея (и да направи съпричастни вярващите към нея).

Православие[редактиране | edit source]

В православната църква тайнството може да бъде извършено само от епископ, а също от свещеник, с благословението (или по поръчение) на епископа. По време на Литургията, епископите или свещениците приготвят със специален ритуал Евхаристията върху олтара, причастяват се сами, след това причастяват вярващите, след което останалите Свети дарове трябва да бъдат приети от свещенослужителите.

Римокатолицизъм[редактиране | edit source]

Основната разлика между римокатолицизма и православието се състои в начина на причастяване. В Католическата църква само свещенослужителите се причестяват с хляб и вино, на миряните се дава само хляб. Друга формална разлика е тази, че хлябът за Причастието при католиците е безквасен (във връзка с традициите на юдейската пасха), докато в Православната църква той е квасен. Освен това Католическата църква въвежда понятията „първо причастие”, „последно причастие”, които отсъстват в Православието.

Протестантство[редактиране | edit source]

Протестантите смятат, че възгледът за Господнята вечеря като повторение на Христовата жертва е непознат в Новия завет. Няма нужда да се повтаря Христовата изкупителна жертва, тъй като тя "може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее за да ходатайства за тях (Евр. 7:25). "Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24). В Посланието към евреите се отбелязва, че Христос не трябва да принася "Себе си много пъти" (9:25), тъй като Той "беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина" (9:28)

Апостол Павел е разбирал Господнята вечеря като възвестяване, а не като повторение на Христовата смърт. "Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той" (1 Кор. 11:26). Глаголът "възвестявам" - katangellein, се използва в Новия завет за прогласяване на евангелието (1 Кор.9:14) и за разпространение на вярата (Римл.1:8). Според протестантите това подсказвало, че според Новия завет празнуването на Господнята вечеря е възвестяване на Евангелието на хората, а не повторение на Христовата жертва пред Бога.

Външни препратки[редактиране | edit source]