Евхаристия

Евхаристията (на гръцки: ευχαριστία, благодарност), известна също като Свето Причастие), наред с Кръщението, е главното тайнство в християнската Църква. Според традицията, то е установено от самия Иисус Христос по време на Тайната вечеря (Мат. 26:26-28), (Лук. 22:19), когато той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че това са Неговото тяло и Неговата кръв. „Богоизяждането“ присъства и в много други езически ритуали.

За християните причастяването е основен култов дълг и знак за съпричастност към Църквата.

Повечето християнски деноминации (православни, католици, древните източни църкви, англикани, лутерани и т. н.) вярват, че Христовото тяло и кръв реално присъстват в причастието. Някои протестантски конфесии (калвинисти, методисти, баптисти, адвентисти и др.) възприемат причастието само като символ.

Прототипи на евхаристията

От най-дълбока древност хлябът и виното се използват за култови цели от редица народи. От гледище на християнството най-важни са практиките на древните евреи, описани в Стария завет. Например Мелхиседек посреща старозаветния патриарх Авраам с хляб и вино (Бит. 14:18). Християнската религия освен това възприема юдейската Пасха като предобраз на причастието.

Теология и богослужение

Традиционните християнски изповедания вярват, че виното и хлябът се „преосъществяват” и стават истински тяло и кръв Христови. Преосъществените хляб и вино се наричат Свети дарове.

Възприема се обяснението на свети Йоан Дамаскин, прието от Седмия вселенски събор, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свърза с божествената същност на Иисус Христос. Това се случва по време на определен момент в богослужението (Литургия, Меса), който е и неговата кулминация. Първи се причастяват свещениците, извършващи тайнството, а след това останалите вярващи. При православието, римокатолицизма и в древните църкви, за да бъде прието причастието, вярващият трябва да е съблюдавал пост и да е преминал през тайнството Покаяние, свързано с изповед.

Особености при различните изповедания

При православието и римокатолицизма съществува учението за Христовата жертва, според което тя не е принесена еднократно, е постоянна във времето. Тази жертва видимо се повтаря всеки път по време на Литургията, чиито център е Евхаристията. Според почти всички протестантски възгледи, жертвата е еднократна, а причастието идва само за да напомни за нея (и да направи съпричастни вярващите към нея).

Православие

В православната църква тайнството може да бъде извършено само от епископ, а също от свещеник, с благословението (или по поръчение) на епископа. По време на Литургията, епископите или свещениците приготвят със специален ритуал Евхаристията върху олтара, причастяват се сами, след това причастяват вярващите, след което останалите Свети дарове трябва да бъдат приети от свещенослужителите.

Римокатолицизъм

Основната разлика между римокатолицизма и православието се състои в начина на причастяване. В Католическата църква само свещенослужителите се причестяват с хляб и вино, на миряните се дава само хляб. Друга формална разлика е тази, че хлябът за Причастието при католиците е безквасен (във връзка с традициите на юдейската пасха), докато в Православната църква той е квасен. Освен това Католическата църква въвежда понятията „първо причастие”, „последно причастие”, които отсъстват в Православието.

Протестантство

Протестантите смятат, че възгледът за Господнята вечеря като повторение на Христовата жертва е непознат в Новия завет. Няма нужда да се повтаря Христовата изкупителна жертва, тъй като тя "може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее за да ходатайства за тях (Евр. 7:25). "Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24). В Посланието към евреите се отбелязва, че Христос не трябва да принася "Себе си много пъти" (9:25), тъй като Той "беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина" (9:28)

Апостол Павел е разбирал Господнята вечеря като възвестяване, а не като повторение на Христовата смърт. "Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той" (1 Кор. 11:26). Глаголът "възвестявам" - katangellein, се използва в Новия завет за прогласяване на евангелието (1 Кор.9:14) и за разпространение на вярата (Римл.1:8). Според протестантите това подсказвало, че според Новия завет празнуването на Господнята вечеря е възвестяване на Евангелието на хората, а не повторение на Христовата жертва пред Бога.

Външни препратки

• Светата Евхаристия като събитие на Духа Свети, епископ Атанасий Йевтич
• Евхаристията като място на истината, Митрополит Йоан Зизиулас
• Евхаристията и единството на Църквата, Митрополит Серафим