Източнокатолически църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Исус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Източнокатолическите църкви са онези части на католическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някои от източните обреди.

За източните католици важат църковни закони, различни от законите за западните католици. Според католическите догми папата е едновременно и епископ на Рим, примас на Италия и патриарх на Запада. Източнокатолическите църкви не са подчинени на папата в качеството му на патриарх на Запада, а само в качеството му на римски папа, тоест ръководител на цялата църква.

Около 2 % от католиците принадлежат към източно-католическите църкви. Повечето от тях се състоят от бивши православни и бивши миафизити. В миналото източнокатолическите църкви са наричани униатски, но този термин се възприема днес като оскърбителен, поради което повече не се използва.

История[редактиране | edit source]

Древната християнска църква се организира въз основа на апостолската традиция, но и съобразявайки се с местната традиция. По този начин оригиналната йерусалимска традиция се развива в няколко местни традиции: латинска, византийска, арменска, антиохийска (западно-сирийска) и халдейска (източно-сирийска). (По-късно тези 5 традиции са създали и свои местни версии.)

След няколкото нарушения на християнското единство, и особено след разкола през 1054 г. между православни и католици, римският папа неколкократно се опитва да възвърне християнското единство. Римският папа, разбира се, изхожда при това от презумпцията, че неговата църква е единствената Христова църква, а всички останали са еретици. Поради това, римският папа винаги е раглеждал християнското единство като обединение на всички християни под върховенството на Ватикана.

Първата стъпка в тази посока е Фераро-Флорентинската уния през 1439 г. Руската църква, Цариградската патриаршия, Сиро-яковитската църква, част от Арменската църква и част от несторианците се съгласяват, че римският папа ще е главата на християнството. Всъщност унията остава на хартия, никога не е приложена на практика поради съпротива от страна на голямото мнозинство от клира и вярващите от църквите, подписали унията.

След провала на Фераро-Флорентинската уния, римският папа се решава на различен подход. Изпратени са францискански и доминикански монаси по целия свят в териториите, където "еретиците" имат сериозно влияние. Първата такава мисия е францисканската мисия до Мосул (Ирак) по време на папа Юлий III (1549-1555). Мисионерите имат за задача спечелване на групи вътре в източните църкви с цел тяхното откъсване от църквите им и преминаването им към Ватикана. С цел по-ефективни резултати, латинският обред не е наложен, а тези групи са оставени да продължават да живеят според техните обреди. Единтвеното изискване е приемането на върховенството на римския папа. Понякога дори и приемането на католическите догми не е наложено веднага, а постепенно: в началото догматичните различия са просто обявени за "грешки в превода" или "недоразумения".

Източнокатолическите църкви по обред и статус[редактиране | edit source]

Александрийски обред
име уния с Рим от брой вярващи богослужебен език седалище произход статут
Етиопска католическа църква 1839 г. 6 800 000 амхара Адис Абеба, Етиопия бивши миафизити митрополия
Коптска католическа църква 1741 г. 253 000 коптски, арабски Александрия, Египет бивши миафизити патриаршия
Арменски обред
име уния с Рим от брой вярващи богослужебен език седалище произход статут
Арменска католическа църква 1742 г. 500 000 арменски Бейрут, Ливан бивши миафизити патриаршия
Византийски обред
име уния с Рим от брой вярващи богослужебен език седалище произход статут
Албанска византийска католическа църква 1626 г. 3 200 албански Тирана, Албания бивши православни "друг собствен статус"
Беларуска гръко-католическа църква 1646 г. 7 000 църковнославянски - бивши православни "друг собствен статус"
Българска гръко-католическа църква 1861 г. 43 811 църковнославянски София, България бивши православни "друг собствен статус"
Грузинска визнатийска католическа църква 1646 г. 1 600 църковнославянски Грузия бивши православни "друг собствен статус"
Гръцка византийска католическа църква 1829 г. 2 500 гръцки Гърция бивши православни "друг собствен статус"
Итало-албанска византийска католическа църква - 60 000 гръцки, албански Рим, Италия винаги са били към римския папа "друг собствен статус"
Македонска визнатийска католическа църква 1918 г. 11 000 църковнославянски Скопие, Република Македония бивши православни "друг собствен статус"
Мелкитска византийска католическа църква - 1 000 000 арабски, гръцки Дамаск, Сирия винаги са били към римския папа патриаршия
Румънска гръко-католическа църква 1697 г. 1 000 000 румънски Блаж, Румъния бивши православни архиепископия
Руска византийска католическа църква 1905 г.  ? църковнославянски Москва, Русия бивши православни "друг собствен статус"
Рутенска гръко-католическа църква 1596 г. 140 000 църковнославянски Питсбърг, САЩ бивши православни митрополия
Славонска гръко-католическа църкваа 1611 г. 50 000 църковнославянски Крижевци, Хърватско бивши православни "друг собствен статус"
Словашка гръко-католическа църква 1646 г. 225 000 църковнославянски Прешов, Словакия бивши православни "друг собствен статус"
Украинска гръко-католическа църква 1595 г. 5 500 000 църковнославянски Лвив, Украйна бивши православни архиепископия
Унгарска гръко-католическа църква 1646 г. 300 000 унгарски, гръцки, английски Хайдудорог, Унгария бивши православни "друг собствен статус"
Западносирийски обред
име уния с Рим от брой вярващи богослужебен език седалище произход статут
Маронитска католическа църква - 15 000 000 арабски, арамейски Бкрикри, Ливан винаги са били към римския папа патриаршия
Сирийска католическа църква 1781 г. 124 000 арабски Бейрут, Ливан бивши миафизити патриаршия
Сиро-маланкарска католическа църква 1930 г. 500 000 малаялам Керала, Индия бивши миафизити архиепископия
Източносирийски обред
име уния с Рим от брой вярващи богослужебен език седалище произход статут
Сиро-малабарска католическа църква 1498 г. 1 000 000 малаялам, хинди Ернакулам, Индия бивши несторианци архиепископия
Халдейска католическа църква 1445, 1553, 1778 г. 700 000 асирийски, арабски Багдад, Ирак бивши несторианци патриаршия

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]