Източноправославна църква
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източноправославната църква е един от основните клонове на християнството. Тя включва група църкви, признаващи първите седем вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции. Исторически те произлизат от четири от първите пет патриаршии на християнската църква — Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Рим. Православните християни претендират за наличието на непрекъсната апостолска приемственост от времето на 12-те апостола чрез ритуала на ръкополагането. Така те базират своята църква директно върху учението на Христос, за разлика от повечето съвременни църкви, които са основани върху Библията. През 1054 г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. Формалният повод е добавката „и сина“ (“филиокве”, filioque) към символа на вярата.
През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост, и най-често я постигат, са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.
След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество остава в действие византийското църковно, гражданско и обичайно право, но от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен "милет", което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква като гарантира на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.
Около 1416 г. Търновската патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През 1766 г. е била ликвидирана и самостоятелността на Сръбска патриаршия, а през 1767 г. и Охридската архиепископия. През 19 век поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През 1945 г. Вселенската патриаршия признава “Св. Православна Автокефална Българска Църква”. Възстановявената през 1953 г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през 1961 г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през 1957 г. не е призната от никоя автокефална цъква и до сега.
В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са Кипърската, Гръцката, Албанската и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са Финландската и Японската. Предстоятел на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба патриарх, митрополит или архиепископ. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.
Съдържание |
[редактиране] Автокефални църкви
- oсновна статия:Автокефална църква
Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с патриарси и митрополити във Византия. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от Цариградската патриаршия се подреждат така:
Забелележка: автокефалността на Американската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия.
[редактиране] Автономни църкви
Съществуват също и автономни православни църкви, намиращи се в подчинение на някои от автокефалните църкви:
Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от Константинополската патриаршия, и автономността на Латвийската праовславна църква и на Естонската православна църква не е призната от Руската православна църква. Охридската православна църква е призната само от Сръбската.
Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосочените автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.
[редактиране] Непризнати православни църкви
Също така съществуват няколко наричащи себе си православни църкви, които се придържат към православния канон, но не са признати от каноничните православни църкви главно по политически причини:
| име | брой вярващи | богослужебен език | обряд | седалище | забележка |
|---|---|---|---|---|---|
| Македонска православна църква | 1 500 000[2] | македонски, църковнославянски | византийски | Скопие и Охрид, Република Македония | основана през 1967 г. |
| Украинска православна църква (втора) | ? | църковнославянски | византийски | Киев, Украйна | основана през 1989 г. |
| Украинска православна църква (трета) | ? | църковнославянски | византийски | Киев, Украйна | основана през 1921 г. |
| Черногорска православна църква | 50 000 | църковнославянски, сръбски | византийски | Цетине, Черна гора | основана през 1997 г., с помощта на алтернативния български синод |
| Беларуска православна църква | ? | църковнославянски | византийски | Ню Йорк, САЩ | основана през 1922 г. |
| Италианска православна църква | ? | италиански | византийски | Равена, Италия | основана през 1991 г., с помощта на старокалендарната гръцк църква и на алтернативния български синод |
| Турска православна църква | 500 | турски, гръцки | византийски | Истанбул, Турция | основана през 1924 г. |
| Истинска руска православна църква | ? | църковнославянски | византийски | Москва, Русия | основана през 1927 г. |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Цариградска патриаршия
- Александрийска патриаршия
- Антиохийска патриаршия
- Йерусалимска патриаршия
- Руска православна църква
- Грузинска православна църква
- Сръбска православна църква
- Румънска православна църква
- Кипърска архиепископия
- Гръцка архиепископия
- Албанска православна църква
- Полска православна църква
- Чехословашка православна църква
- Американска православна църква
- Финландска православна църква
- Задгранична Руска православна църква
- Украинска православна църква
- Западноевропейска православна църква
- Синайска православна църква
- Японска православна църква
- Китайска православна църква
- Естонска православна църква
- Латвийска православна църква
- Македонска православна църква
- Черногорска православна църква
- Италианска православна църква
- Истинска руска православна църква
- Украинска православна църква (втора)
- Украинска православна църква (трета)
- Бесарабска православна църква
- Православна охридска архиепископия
[редактиране] Забележки
автокефални църкви:
• Цариградска • Александрийска • Антиохийска • Йерусалимска •
• Руска • Грузинска • Сръбска • Румънска • Българска •
• Кипърска • Гръцка • Албанска • Полска • Чешка и Словашка • Американска •
автономни църкви:
• Синайска • Финландска • Японска • Китайска • Естонска • Украинска • Молдовска • Бесарабска •
• Латвийска • Западноевропейска • Задгранична Руска • Северноамериканска антиохийска • Oхридска •
непризнати църкви:
• Македонска • Украинска • Украинска • Черногорска • Беларуска • Италианска • Турска • "Истинска" руска •
• Българска старостилна • Румънска старостилна • Липованска • Руска старостилна • Гръцка старостилна •
• Поморска • Гръцка • Американска старостилна • Български алтертанитивен синод • Руска автономна •

