Източноправославна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Основи
Господ Иисус Христос
Светата Троица
(Бог Отец · Бог Син · Дух)
Библия · Християнска теология
Христология
Апостолите · Християнска църква
Царство · Евангелие
Нетринитарни възгледи
История на християнството
Християнството в дати

Библията
Стар завет · Нов завет
Десетословие (Декалог)
Проповедта на планината
Непорочно зачатие · Възкресение
Великото предписание
Боговдъхновение
Книги · Канон · Апокриф
Херменевтика · Септуагинта
Преводи на Библията

Християнска теология
История на Теологията · Апологетика
Сътворение · Първороден грях
Завет · Закон
Милост · Вяра · Правосъдие
Спасение · Опрощение · Освещение
Кръщение · Теозис
Християнско богопочитание
Църквата · Тайнства · Бъдещето

История и традиции
Икуменически съвети
Символ верую · Мисии
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията


Източно християнство
Източно православие
Древноизточни църкви
Сирийско християнство
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Западно християнство
Римокатолицизъм · Протестантство
Томизъм · Анабаптизъм
Лутеранство · Англиканизъм
Методизъм · Калвинизъм
Арминианизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Ресторационизъм
Либерализъм · Фундаментализъм
Адвентизъм · Петдесятници


Деноминации · Движения
Икуменизъм · Проповедничество
Молитва · Музика
Литургия · Календар
Символика · Изкуство

Личности
Отци на Църквата
Апостол Павел · Петър
Константин  І · Атанасий
Аврелий Августин
Дионисий Ареопагит · Ириней
Анселм · Тома Аквински
Григорий Палама · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Уесли · Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Йоан Павел  ІІ

Източноправославната църква е един от основните клонове на християнството. Тя включва група църкви, признаващи първите седем вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции. Исторически те произлизат от четири от първите пет патриаршии на християнската църква — Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Рим. Православните християни претендират за наличието на непрекъсната апостолска приемственост от времето на 12-те апостола чрез ритуала на ръкополагането. Така те базират своята църква директно върху учението на Христос, за разлика от повечето съвременни църкви, които са основани върху Библията. През 1054 г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. Формалният повод е добавката „и сина“ (“филиокве”, filioque) към символа на вярата.

През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост, и най-често я постигат, са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество остава в действие византийското църковно, гражданско и обичайно право, но от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен "милет", което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква като гарантира на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.

Около 1416 г. Търновската патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През 1766 г. е била ликвидирана и самостоятелността на Сръбска патриаршия, а през 1767 г. и Охридската архиепископия. През 19 век поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през 1870 г. с ферман на султан Абдул Азис е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През 1945 г. Вселенската патриаршия признава “Св. Православна Автокефална Българска Църква”. Възстановявената през 1953 г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през 1961 г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през 1957 г. не е призната от никоя автокефална цъква и до сега.

В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са Кипърската, Гръцката, Албанската и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са Финландската и Японската. Предстоятел на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба патриарх, митрополит или архиепископ. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.

Съдържание

[редактиране] Автокефални църкви

oсновна статия:Автокефална църква

Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с патриарси и митрополити във Византия. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от Цариградската патриаршия се подреждат така:

име брой вярващи богослужебен език седалище
Цариградска патриаршия 2 000 000 гръцки Истанбул, Турция
Александрийска патриаршия 80 000 гръцки, арабски Александрия, Египет
Антиохийска патриаршия 1 370 000 арабски, гръцки Дамаск, Сирия
Йерусалимска патриаршия 50 000 гръцки, арабски Йерусалим, Израел
Руска православна църква 100 000 000 църковнославянски Москва, Русия
Грузинска православна църква 5 000 000 грузински Тбилиси, Грузия
Сръбска православна църква 8 000 000 сръбски, църковнославянски Белград, Сърбия
Румънска православна църква 16 000 000 румънски Букурещ, Румъния
Българска православна църква 6 000 000 български, църковнославянски София, България
Кипърска архиепископия 420 000 гръцки Никозия, Кипър
Гръцка архиепископия 15 000 000[1] гръцки Атина, Гърция
Албанска православна църква 160 000 албански Тирана, Албания
Полска православна църква 500 000 църковнославянски Полша
Чехословашка православна църква 150 000 църковнославянски Прага, Чехия и Прешов, Словакия
Американска православна църква 1 000 000 английски, църковнославянски Ню Йорк, САЩ

Забелележка: автокефалността на Американската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия.

[редактиране] Автономни църкви

Съществуват също и автономни православни църкви, намиращи се в подчинение на някои от автокефалните църкви:

име брой вярващи богослужебен език обряд седалище статут
Синайска православна църква  ?  ? византийски Синай, Египет автономна архиепископия към Йерусалимската патриаршия
Финландска православна църква 60 000 финландски византийски Хелсинки, Финландия автономна архиепископия към Константинополската патриаршия
Японска православна църква 30 000 японски византийски Токио, Япония автономна архиепископия към Руската православна църква
Китайска православна църква  ? китайски византийски Хонгконг, Китай автономна епархия към Руската православна църква
Естонска православна църква 20 000 естонски византийски Талин, Естония автономна епархия към Руската православна църква
Украинска православна църква 35 000 000 украински, руски, църковнославянски византийски Киев, Украйна автономна епархия към Руската православна църква
Молдовска православна църква 2 500 000 румънски, църковнославянски византийски Кишинев, Молдова автономна епархия към Руската православна църква
Бесарабска архиепископия 500 000 румънски византийски Кишинев, Молдова автономна екзархия към Румънската патриаршия
Латвийска православна църква 6 800 000 латвийски византийски Рига, Латвия автономна патриаршия към Константинополската патриаршия
Западноевропейска православна църква  ? църковнославянски византийски, латински Париж, Франция автономна екзархия към Константинополска патриаршия
Задгранична Руска православна църква 400 000 църковнославянски византийски Ню Йорк, САЩ автономна митрополия към Руската православна църква
Северноамериканска антиохийска архиепископия 120 000 английски византийски Ню Джързи, САЩ автономна архиепископия към Антиохийската патриаршия
Православна охридска архиепископия  ? църковнославянски, македонски византийски Охрид, Република Македония автономна митрополия към Сръбската православна църква

Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от Константинополската патриаршия, и автономността на Латвийската праовславна църква и на Естонската православна църква не е призната от Руската православна църква. Охридската православна църква е призната само от Сръбската.

Целият каноничен православен свят е организиран в тези горепосочените автокефални и автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.

[редактиране] Непризнати православни църкви

Също така съществуват няколко наричащи себе си православни църкви, които се придържат към православния канон, но не са признати от каноничните православни църкви главно по политически причини:

име брой вярващи богослужебен език обряд седалище забележка
Македонска православна църква 1 500 000[2] македонски, църковнославянски византийски Скопие и Охрид, Република Македония основана през 1967 г.
Украинска православна църква (втора)  ? църковнославянски византийски Киев, Украйна основана през 1989 г.
Украинска православна църква (трета)  ? църковнославянски византийски Киев, Украйна основана през 1921 г.
Черногорска православна църква 50 000 църковнославянски, сръбски византийски Цетине, Черна гора основана през 1997 г., с помощта на алтернативния български синод
Беларуска православна църква  ? църковнославянски византийски Ню Йорк, САЩ основана през 1922 г.
Италианска православна църква  ? италиански византийски Равена, Италия основана през 1991 г., с помощта на старокалендарната гръцк църква и на алтернативния български синод
Турска православна църква 500 турски, гръцки византийски Истанбул, Турция основана през 1924 г.
Истинска руска православна църква  ? църковнославянски византийски Москва, Русия основана през 1927 г.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Забележки

  1. CNN:Greek Orthodox Church
  2. [източник?]
Лични инструменти