Жан Калвин

Жан Калвин Църковен реформатор от френски произход Роден: 10 юли 1509 Ноайон, Франция Починал: 27 май 1564 Женева, Швейцария

Жан Калвин (на френски Jean Cauvin, Жан Ковен, но с латинска транскрипция Ioannes Calvinus) е френски теолог и най-влиятелният представител на християнската Реформация, основател на калвинизма, роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, област Пикардия, Франция. Баща му, Жерар Ковен е нотариус и управител на именията на епископа на Ноайон. От рано той е насърчаван от своя баща към изучаване на теологията. Баща му желае Жан да стане клерик в Католическата църква.

Биографични данни

Веднага щом навършва 14 год., Калвин е изпратен от своя баща в Парижкия университет, където се записва в Историко-филологическият факултет. По-късно Калвин получава богословско и юридическо образование (Колеж Монтегю,Париж, право в Орлеан и Бурж). Също така, през годините изучава до съвършенство латински, старогръцки и еврейски езици. Съвсем млад, той се утвърждава, като един от най-мощните интелектуално учени на своето време.

Жан Калвин спада към второто поколение реформатори и по тази причина е запознат с трудовете на Еразъм Ротердамски, Лутер, Цвингли, Фарел, Меланхтон и др., които определено оказват влияние върху убежденията му. Биографите на Калвин твърдят, че неговото дело не би било възможно без основата на първото поколение реформатори, сред които най-влиятелен е безспорно Мартин Лутер.

Поради преследванията на протестантите във Франция вследствие на Едикта от Куси, Калвин бяга в Швейцария през 1534 г. През 1536 г. издава под псевдоним в Базел “Institutio Christianae Religionis”. Този велик труд от времето на реформацията, който най-пълно, логично и ясно излага християнското учение, за времето си, е издаден и в България, като "Институти на християнската религия", в своя окончателен и най-пълен вариант от 1559 година. След като напуска Базел, Калвин се установява за кратко в Италия, където служи като секретар на френската принцеса Рене във Ферара. През същата година се премества в Женева, където вече се е утвърдила Реформацията под въздействието на швейцареца Улрих Цвингли. Там той се запознава с валденза Гийом Фарел, който убеждава Калвин да остане в протестантския град. Фарел пръв вижда в лицето на 26-годишния Жан гениален организатор и водача на реформаторското движение. В Женева Калвин участва активно в обществения живот, установява „строга църковна дисциплина“, пише и катехизис („Catéchisme de l'Eglise de Genève“). Догматичното му и аскетично поведение води до изостряне на отношенията му особено със заможното гражданство, което започва да гледа на него като на „сериозен мизантроп“. Напрежението ескалира до инцидент (на Великден през 1538 г.), когато Калвин публично предизвиква църква и управа, поддържащи хуманиста Цвингли и заедно с Фарел е прокуден от Женева.

Поканен е от Мартин Бусер в Страсбург, където служи като пастор, преработва своя фундаментален труд, трупа слава на множество теологични диспути, запознава се с Филип Меланхтон. През този период Жан Калвин се жени за Иделет дю Бюр. Тя е вдовица на анабаптист, когото той сам е убедил да се разкае, но бракът му се оказва злощастен, след като синът му живее само няколко дни след раждането, а съпругата му умира твърде рано.

Портрет на Жан Калвин, рисуван от неизвестен художник през XVI в. Творбата е част от колекцията на Женевската библиотека

Три години по-късно, Калвин е настойчиво канен от управата на Женева, да се завърне и да продължи своето дело. Реформаторът се колебае дълго преди да приеме поканата, защото е намерил своето поприще в Страсбург и се чувства добре сред съгражданите си, ползвайки се с огромно уважение сред тях. Впоследствие, приемайки призива на женевчани, като Господна воля, Калвин се завръща в Женева и остава там до края на живота си. През последвалите 14 години Калвин безусловно оглавява реформаторското движение и установява, според някои, теократичен режим в града. Усърдието му е заразително и с това печели много симпатизанти сред емигрантите в Женева, но и врагове сред коренните жители. Воден от абсолютно чувство за дълг, Калвин става най-строг нравствен съдник и съобразно Библията, поучава ревностно, като до края на живота си проповядва всеки ден, чете лекции, почти ежедневно, води колосална кореспонденция с европейските реформатори и свои приятели, често сам чете присъдите на Концистаторията и при все това пише неуморно томове с коментари върху книгите от Светото Писание. Реформаторът оказва много силно въздействие върху гражданския живот, като успява да наложи строг надзор с въвеждане на задължително присъствие на църковните служби. Той е подкрепян с различно през годините усърдие от гражданските власти в Женева.

Реформаторското му усърдие достига кулминацията си през 1553 г., когато в Швейцария пристига, еретика Мигел Сервет. Той води кореспонденция с Калвин, която женевския реформатор възприема като твърде безсмислена и жалка, заради аргументите, които Сервет прилага за да защити еретичните си възгледи. Сервет бързо си навлича гнева на християнския свят с отричането на доктрината за Светата Троица, която атакува с безумната си Христология. След като публикува памфлета си „Dialogorum de Trinitate libri duo“ („Диалози за Троицата“) Сервет потвърждава репутацията си на откровен богохулник и краен еретик, като под заплаха от смърт бяга от Виена. където е практикувал медицина. След като скита няколко седмици из Франция, Сервет спира в Женева, на път за Неапол. Там арестуван, като е разпознат в по време на проповед на Калвин. Писмата на Сервет до Калвин са използвани от съдиите като доказателство за ерес и испанецът е осъден на смърт чрез изгаряне на бавен огън. Калвин настоява, за по хуманно изпълнение на присъдата, но молбата му не е уважена от държавните власти. Държавната власт в Швейцария, отказва също да екстрадира Сервет във Виена за да се изпълни там смъртната му присъда. Потвърдена от всички протестантски епископии в Швейцария - Цюрих, Берн, Базел и Шафхаузен, смъртната присъда над Сервет е изпълнена на Le plateau de Champel, където е изгорен жив. Така испанският лекар и философ, откривателят на белодробното кръвообращение Мигел Сервет успява да получи заслужено осъждение заради хаотичните си схващания и отвратителната си злоба и вискомерие.

Училището на Жан Калвин в Женева.

Процесът и присъдата срещу Сервет окончателно, за години напред затвърждават международното реноме на Жан Калвин, като непримирим евангелист и реформатор. След многобройни борби, в които Калвин демонстрира титаничен дух, както и безусловна физическа смелост, той става най-уважавания и известен гражданин в Европа по време на Реформацията.

Калвин проповядва за пълното подчинение на човека спрямо Божията воля. Това изключва каквито и да било "отклонения" от избрания религиозен път и разпиляване на усилията и даденото време на човешкия живот. Като се позовава на цялостното библейско изложение, Калвин доказва с желязна логика пълното предопределение. Според него всеки човек е предопределен от Бог още преди рождението си да се спаси или да загине духовно и физически. По този начин се отрича свободната воля и с блестяща апологетика се защитава Божието величие и слава. Мнозина либерални теолози и крайни хуманисти отхвърлят предопределението, като го смятат за погрешно, понеже вярват, че човек има избор да отхвърли или приеме вечния живот. Жан Калвин ги упреква, че ограбват Божиите величие и слава и поставят Бога заложник на човешки избор. Всъщност Калвин вижда в предопределението преди всичко, надежда, че веднъж изкупени, тези които са изкупени, не могат да изгубят своето спасение.

На 25 март 1558 г. Жан Калвин основава Женевската академия, от която водят началото си съвременните Колеж Калвин и Университета на Женева. Училището построено по идея на Калвин, набира бързо популярност и става за изключително кратко време най-желаното и реномирано училище в Европа, където студентите получават изключително високо за времето си образование. Според реформатора, майка на благочестието е не невежеството, а образоваността и няма друга присъща му представа, която да е наложила по-пълно своя отпечатък църквите под духовното му влияние. Три години след основаването на Академията в нея вече учат Каспар Оливие, който по-късно е един от авторите на Хайделберският катехизис, Флоран Кретиен, частен учител на френския крал Анри IV, Томас Бодли, основател на едноименната библиотека в Оксфорд – Англия, Франсис Джуниус, който по-късно издига авторитета на Лайденския университет. Учат многобройни представители на Франция, Англия, Шотландия, Холандия, Германия, Холандия, Италия, Швейцария. Академията е венец на делото на Калвин в Женева.

Жан Калвин боледува през целия си живот от хронични заболявания. Не го напуска и постоянното главоболие, което е следствие от лошо храносмилане и перманентна преумора. Калвин спи много малко, живее твърде скромно, за положението си и се храни твърде малко, а през последните месеци от живота си, само веднъж дневно. Той се разболява от белодробна туберкулоза и умира в Женева на 27 май 1564 г. Неговото последно желание е да не се поставя надгробен паметник над гроба му. Така днес, в неизвестен парцел в старото гробище на Женева, е погребан човекът променил Европа. Ковчега с починалия Калвин е съпроводен от хиляди женевчани, като шествието се води от градските магистрати и свещениците в Женевската Църква. Влиянието на Калвин се чувства стотици години след неговата смърт, а всички западни историци са единодушни, че наследството от делото на реформатора е фундамента на западната цивилизация.

Литературно наследство

Заглавната страница на Калвиновия Opus magnum в издание на английски език от 1834 г.

• Ioannes Calvinus, „Institutio Christiane Religionis (nunc uere demum suo titulo respondens)“ - 4 тома.

Написан (през 1534 г.) и публикуван на латински в Базел през 1936 г., този труд събира в себе си цялостната теологична доктрина на Жан Калвин, сумирана в духа на протестантската реформация. Книгата съдържа обширни коментари на Новия Завет и допълнителни мисли върху Стария Завет. Калвин очаква труда му да бъде защита на принципите на Реформацията и покана за религиозна толерантност. Трудът на Жан Калвин се превръща в най-важният теологичен и литературен текст през Реформацията. През 1541 г. трактатът излиза в Женева на френски език – той е едно от първите богословски съчинения на френски език и се цени високо и заради литературно-езиковите си достойнства.При завръщането на автора в Женева през 1541 г. градската управа официално възприема „Наставленията“ и ги следва в установяването на граждански ред.

• През 1553 г. Калвин завършва превода на Библията от староеврейски на френски език и критикува в много отношения превода на св. Йероним - всепризнатата дотогава в католическите среди Вулгата.

• Още в ранните си години Жан Калвин заявява, че в живота на вярващите водещо трябва да бъде Евангелието, а не църковното предание – визира извратеността при католиците. Калвин се връща в Женева, след като е дал публичен отговор на призива на кардинал Садоле към женевчани да се върнат в Римокатолическата църква. Калвин се обявява против корумпираността на църквата, папските претенции за главенство, почитането на икони, мощи, светци, молитвите за покойниците и др. Същевременно той не приема свободното тълкуване на принципите на вярата от т. нар. либертини и вижда като особено важна реформационна задача преодоляването на проявите на некатехизираната вяра. Женева е наричана "протестантски Рим", а Калвин – "женевски папа" от своите противници и критици, но самия Калвин никога не е давал ухо и не е коментирал клюките по негов адрес.

Според някои автори (Майкъл Харт) религиозният устрем и житейската целенасоченост на Калвин са в основата на наложилите се в Западна Европа схващания за начина на живот и градивността на работния процес при всеки един човек, за спасението чрез труд. Производителният доходен труд се смята за основополагащ за капиталистическото общество. Счита се, че много от разработките на Калвин в опитите му за богословско обосноваване на определени икономически практики (даване на заем с лихва например) са залегнали в основата и на съвременната западна банкова система.

Жан Калвин, гениален организатор и ситематик на църковната Реформация, несъмнено е най-ярката личност през XVII век. Въпреки, че е бил избухлив по характер, съвременниците и приятелите му споделят, че никога не е мразил някого и е бил стеснителен и затворен човек, когото Бог е избутал на авансцената на Реформацията.

Последователи на Калвин са шотландските презвитериани, френските хугеноти, английските пуритани и др. Калвинисти са т.нар. "поклонници" (Pilgrims), които бягат от Англия през 1620 г. с кораба "Майско цвете" (Mayflower) и се заселват в Америка. Те се смятат за основатели на САЩ и техните потомци днес образуват политическата и икономическата върхушка на страната.

Вижте също

• Протестантство
• Улрих Цвингли
• Женева

Български преводи на Калвин

• Калвин, Жан. Библейско християнство. С., Нов човек, 2000 (Класическо християнско наследство).
• Калвин, Жан. Институти на християнската религия. Кн. 1-4. С., Нов човек, 2003-2005.
• Философия на религията и евангелска теология. T. I. Лутер, Калвин, Кант, Фихте, Хегел, Шелинг, Фойербах. Съст. и прев. Вл. Теохаров. С., 2005.

Изследвания за Калвин

• Bernard Cottret, Calvin: A Biography. Grand Rapids, MI, and London, 2000.
• Bruce Gordon, The Swiss Reformation, Manchester, 2002.
• Paul Helm. John Calvin's Ideas. Oxford, 2004.
• Stephen Edmondson. Calvin's Christology. Cambridge, 2004.
• Cornelis van der Kooi. As in a Mirror. John Calvin and Karl Barth on Knowing God: A Diptych. Leiden, 2005.
• Raymond A. Blacketer. The School of God: Pedagogy and Rhetoric in Calvin's Interpretation of Deuteronomy. Heidelberg, 2005.
• Jean-Francois Gilmont. John Calvin and the Printed Book. Kirksville, 2005 ((Sixteenth Century Essays and Studies, 72).
• R. Ward Holder. John Calvin and the Grounding of Interpretation Calvin's First Commentaries. Leiden, 2006.
• Michael W. Bruening. Calvinism's First Battleground: Conflict and Reform in the Pays de Vaud, 1528-1559. Heidelberg, 2005 (Studies in Early Modern Religious Reforms, 4).
• J. Todd Billings. Calvin, Participation, and the Gift: The Activity of Believers in Union with Christ. Oxford, 2007 (Changing Paradigms in Historical and Systematic Theology).
• Cornelis P. Venema. Accepted and Renewed in Christ: The “Twofold Grace of God” and the Interpretation of Calvin’s Theology. Göttingen, 2007 (Reformed Historical Theology, 2).
• Christian Link. Johannes Calvin: Humanist, Reformator, Lehrer der Kirche. Zuerich, 2009.

Външни препратки

• Принципи на калвинизма
• Институти на християнската религия Кн.1, 2, 3, 4
• Архим. Павел Стефанов, Живот и дело на Жан Калвин. - http://www.dveri.bg/content/view/9412/142/.
• Йеродякон Петър Граматиков, Калвинистките корени на банковата тайна и кредитната система [1].