Женева
- За кантона със същото име вижте Женева (кантон).
Град
|
Женѐва е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева. Женева е седалище на много европейски и световни организации и е вторият по големина град в страната след Цюрих.
На френски език градът се нарича Genève, [ʒənɛv] (българска транскрипция: Жьонев), на немски – Genf, [ɡɛnf] (българска транскрипция: Генф), а на италиански – Ginevra, [dʒiˈneːvra] (българска транскрипция: Джиневра).
Съдържание |
История [редактиране]
Първите селища на мястото на съвременния град са възникнали преди 2000 години. През 120 г.пр.н.е. римските войски завладели вече развит град в устието на река Рона, който се е казвал Женева и е бил основан от келтите няколко века преди това. Името се появява за първи път в описанията на войната в Галия, направени от Юлий Цезар. Името на града е идентично с името на лигурския град Геноа и означава коляно или глезен. През IV век населението приема християнството.
През IX век Женева става столица на Бургундия. Макар и оспорвана от франките, бургундците и Свещената римска империя, на практика Женева през Средновековието е управлявана от местните епископи чак до Реформацията, когато става република. Заради дейността на реформатори като Жан Калвин там, Женева често е била наричана протестантският Рим. През XVI век тя става център на калвинизма и приема много религиозни бежанци, включително и от съседна Франция. През 1526 г. Женева, Цюрих и Берн сключват отбранителен съюз, а през 1584 г. - постоянен съюз. През 1798 г. градът е присъединен от Наполеон към Франция, а от 1815 г. Женева става кантон на Швейцария.
Едно от най-важните събития в историята на града се нарича Л`Ескалад или изкачването на стените. За хората от Женева това събитие, което се чества всяка година, става символ на независимостта. Действието се развива през 1602 г., когато се проваля последният опит на Шарл Емануел I, Дюк на Савоа (Savoie) да завладее града и да го превърне в столица на север от Алпите. Всяка година през декември победата се отбелязва в стария град с демонстрации, конни паради и топовни изстрели.
Първата от Женевските конвенции за защита на ранените и пленените по време на война е подписана в града през 1864 г.
География [редактиране]
Градът е разположен около мястото, където река Рона изтича от Женевското езеро, наричано още "езерото Леман" от французи и френскоговорящите швейцарци. Друга пълноводна река там е Арв, която събира водите си от масива на Мон Блан, криволичи из Женева и се влива в Рона на 1 км след езерото. Женева е обградена от три планини - Алпите и планините Юра и Салев. Координатите на града са 46°12' с. ш. и 6°09' и. д..
Икономика [редактиране]
Икономиката на Женева е ориентирана главно към услугите. Градът има значителен финансов сектор, ориентиран към частно банкиране (управлява около един трилион долара) и финансиране на международната търговия. Много от световно известните фирми решават да създадат своите офиси точно в Женева. Градът е седалище на компании като JT International, Mediterranean Shipping Company, Serono, SITA и др. Много други мултинационални компании като Caterpillar, Electronic Arts, DuPont, Helwett-Packard, Procter & Gamble и Sun Microsystems имат своите европейски седалища в този град. Нека не забравяме старата традиция на правенето на часовници - Ролекс, Патек Филип, Франк Мюлер и още много други. Едно от най-интересните събития всяка година е автомобилното шоу на Женевския автомобилен салон, който се провежда в Палекспо.
Население [редактиране]
Населението на Женева е 185 526 души, а на целия кантон е 441 000 души. Населението на кантона Женева е съвкупност от местни женевци (33,7%), швейцарци от другите кантони (27,6%) и чужденци от 180 страни (38,7%). Женева е възприеман като град на протестанти, но в нея има повече римокатолици (39,5%), отколкото протестанти (17,4%), които живеят в кантона Женева. 22% от населението се определят, че не са част от нито една религия.
Международни организации [редактиране]
В Женева се намира Европейското седалище на ООН.
- Европейски център за ядрени изследвания CERN
- Международна организация на труда
- Международна организация по миграция
- Международен телекомуникационен съюз
- Интерпарламентарен съюз
- Върховен комисариат на ООН за бежанците
- Световна здравна организация
- Световна организация за интелектуална собственост
- Световна метереологична организация
- Световна търговска организация
- Международна организация на Гражданска защита
Многобройни международни неправителствени организации избират Женева за свои седалища :
- Международно дружество за СПИН
- Международна асоциация за въздушен транспорт
- Международен комитет на Червения кръст
- Международен бакалауреат
- Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец
- Международна организация по стандартизация
- Международен туристически алианс и още много други
Образование [редактиране]
Женевският университет е основан от Жан Калвин през 1559 г. Също така тук се намира и най-старото международно училище в света - Женевското международно училище, основано през 1924 г.
Забележителности [редактиране]
- Английската градина
- Ботаническата градина
- Катедралата "Сен Пиер"
- Кметството (XV век)
- Колежът на Калвин
- Международният музей на Реформацията
- Музеят на Червения кръст
- Родната къща на Жан-Жак Русо
- Седалището на Организацията на обединените нации
- Стъкленият дом "Кларте"
- Фонтанът Же д'О с височина 140 м., скорост на струята 200 км/час, маса на водния стълб 8 тона (работи от средата на март до средата на октомври)
Друго [редактиране]
За българските автотуристи един удобен и живописен път до Женева е през Италия и тунела под връх Мон Блан. Тунелът излиза точно на високопланинския френски курорт Шамонѝ, а оттам до Женева е около час по т.н. „Бяла магистрала” (Autoroute Blanche А40). Летището на Женева пък е най-удобното за туристи, желаещи да посетят конкретно Шамонѝ и да изкачат върха.
Известни личности [редактиране]
- Родени в Женева
- Жорж Алда (1917-2010), писател
- Анри Дюнан (1828-1910), общественик
- Анри Флурноа (1886-1955), психиатър и психоаналитик
- Едуар Клапаред (1873-1940), невролог
- Елен Раш (род. 1920), шведска балерина
- Ели Дюкомен (1833-1906), политик
- Еманюел Паю (род. 1970), флейтист
- Енрике Пишон-Ривиере (1907-1977), аржентински психиатър, социолог и психоаналитик
- Жак Некер (1732-1804), френски политик
- Жан-Жак Русо (1712-1778), френски философ
- Мария фон Батенберг (1852-1923), германска принцеса
- Марк Росе (1970), тенисист
- Мартин Заимов (род. 1962), български политик
- Огюстен Пирам дьо Кандол (1778-1841), ботаник
- Пиер-Жорж Жанио (1848 - 1934), френски художник, проектант, акварелист и гравьор
- Реймон дьо Сосюр (1894-1971), психоаналитик и психиатър
- Тарик Рамадан (1962), интелектуалец и университетски преподавател
- Теодор Флурноа (1854–1920), професор по психология в Женевския университет
- Фабрис Санторо (род.1972), френски тенисист
- Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), езиковед
- Филип Сендерос (род. 1985), футболист-национал
- Шарл Одие (1886-1954), психиатър и психоаналитик
- Починали в Женева
- Алберт Апони (1846-1933), унгарски политик
- Артур Рубинщайн (1887-1982), полско-американски пианист
- Вилфредо Парето (1848-1923), италиански социолог, инженер и икономист
- Дариус Мийо (1892-1974), френски композитор
- Жак Некер (1732-1804), френски политик
- Жан Калвин (1509-1564), религиозен реформатор
- Жан Пиаже (1896-1980), психолог
- Леон Масол (1838-1909 ), френски инженер и бактериолог
- Лудвиг Квиде (1858-1941), германски политик
- Маргьорит Сеше (1887-1964), психоаналитик
- Огюстен Пирам дьо Кандол (1778-1841), ботаник
- Пиер дьо Кубертен (1863–1937), френски педагог и историк, основател на съвременните Олимпийски игри
- Пиер Фурние (1906-1986), френски виолончелист
- Пиер-Пол Швайцер (1912-1994), френски финансист
- Роберт Музил (1880-1942), австрийски писател
- Родолф Кройцер (1766—1831), френски цигулар, композитор и диригент
- Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), езиковед
- Франц Шюц (1751-1781), германски художник
- Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател
- Хъмфри Дейви (1778-1829), английски химик
- Други
- Ами Буе (1794-1881), френски геолог, получава първоначалното си образование в града
- Андрей Луканов (1938-1996), български политик, работи в града през 1969-1972
- Андрей Тошев (1867-1944), български дипломат, учен и политик, завършва естествени науки през 1891
- Антони Славински (1946), български политик, специализира „Честотно планиране и управление“ в града
- Аристотелис Валаоритис (1824-1879), гръцки писател, поет, преводач и политик, завършва колеж в града
- Асен Татарчев (1893-1970), български лекар и революционер, учи медицина в града
- Васил Коларов (1877-1950), български политик, завършва право през 1900
- Васил Мръчков (род. 1934), български юрист, работи в града през 1973-1979
- Венелин Ганев (1880-1966), български юрист, дипломат и политик, учи в града
- Георги Бакалов (1873-1939), български общественик, учи в града през 1891-1893
- Георги Христович (1863-1926), български писател, завършва биология в града
- Григор Василев (1883-1942), български политик, завършва право през 1904
- Емил Вагенщайн (1930-1996), български оператор, учи в Техническия университет през 1948-1950
- Иван Шишманов (1862-1928), български филолог, писател и преподавател, следва философия и литература през 1885–86
- Иво Андрич (1892-1975), югославски писател, работи в града през 1930-1933
- Йохан Якоб Швепе (1740-1821), създател на първата газирана безалкохолна напитка в света - Швепс, живее в града
- Карлос Моя (род. 1976), испански тенисист, живее в града
- Кръстьо Раковски (1873-1941), български, румънски, съветски политик и диплома, следва медицина в града
- Луи Айер (1865-1916), български педагог, учи в града
- Марион Бартоли (род. 1984), френска тенисистка, живее в града
- Мартин Петров (род. 1979), български футболист, работи в града през 1999-2001
- Милош Станишев (1865-1935), български юрист, следва и завършва право в града
- Панайот Манов (1867-1931), български революционер, завършва университет в града
- Петър Абрашев (1866-1930), български политик, завършва право през 1891
- Петър Янев (1886-1925), български политик, учи право през 1906-1910
- Пиер Буве (1878-1965), швейцарски психолог и педагог, учи в града
- Рудолф Брун (1885-1969), швейцарски лекар-невролог и психоаналитик, учи медицина в града
- Седрик Пиолин (род. 1969), френски тенисист, живее в града
- Симеон Радев (1879-1967), български писател, учи право в града
- Слободан Йованович (1869-1958), сръбски политик, завършва право през 1890
- Стефан Бончев (1870-1947), български геолог, завършва природни науки през 1891
- Тодор Луканов (1874-1946), български политик, завършва право през 1900
- Чавдар Кюранов (1921-2004), български политик, работи в града през 1965-1971
- Ян Потоцки (1761-1815), полски писател, прекарва младите си години в града
Побратимени градове [редактиране]
Женева в литературата, киното и телевизията [редактиране]
- В научно-фантастичният сериал Вавилон 5 Женева е градът, избран за столица на "Земния Съюз", който обединява в себе си всички държави на Земята.