Италиански език

Италиански език; Lingua italiana
Говори се в:	Италия, Швейцария, Малта, Сан Марино, Хърватия; и съседните страни
Район	Южна Европа
Общо говорещи:	98 милиона
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски; Италийски; Романски; Итало-западни; Итало-далматински; Италиански;
Официално положение
Официален в:	Италия, Швейцария,; Сан Марино
Контролиран от:	Академия дела Круска
Кодове на езика
ISO 639-1	it
ISO 639-2	ita
ISO 639-3	ITN

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Италианският език (на италиански italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още 30 000 в Южна Швейцария, Истрия,а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.

За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервитивен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънски език).

Съдържание

1 История
2 Фонетика
- 2.1 Гласни звукове
- 2.2 Съгласни звукове
3 Граматика
4 Фрази
5 Литература
6 Външни препратки

[редактиране] История

Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.

Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.

Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но за отделни езици се смятат неаполитанския, венетския, сардинския, фриулийския, сицилианския.

[редактиране] Фонетика

[редактиране] Гласни звукове

В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.

Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).

Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).

[редактиране] Съгласни звукове

**Съгласни в италиански**^[1]
	дву- бърнени	лабио- дентални	венечни	зад- венечни	небни	задно- езични
носови	m		n		ɲ
преградни	p, b		t̪, d̪			k, g
африкати			t̪s̪, d̪z̪	tʃ, dʒ
фрикативни		f, v	s, z	ʃ
вибрантни			r
странични			l		ʎ
полугласни					j	w

Носовите съгласни се асимилират пред други съгласни, например пред задноезични съгласни (/k/ или /g/) преминават в [ŋ].

В италиански са характерни удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.

[редактиране] Граматика

Виж италианска граматика.

[редактиране] Фрази

Ciao! - Здравей! Здравейте! Здрасти! Чао!
Buongiorno! или Buon giorno! - Добро утро! Добър ден! Приятен ден! /в зависимост от контекста/
Buonа giornata! - Приятен ден!
Buonasera! или Buona sera! /използва се и в следобедните часове/ - Добър вечер! или Приятна вечер! /в зависимост от контекста/
Buonа serata! - Приятна вечер!
Buonanotte! или Buona notte! - Лека нощ!
Benvenuti! - Добре дошли!
A presto! - До скоро!
A più tardi! - До после. До по-късно.
Arrivederci! - Довиждане.
Come sta? - Как сте? (3-то л.ед.ч или учтива форма)
Come stai? - Как си?
Come va? - Как върви? Как я караш?
Sto bene, grazie. - Добре съм, благодаря.
Grazie. - Благодаря.
Grazie mille. - Хиляди благодарности.
Prego. - Моля.
Sì. - Да.
No. - Не.
Che ore sono? / Che ora è? - Колко е часът?
Ti amo. - Обичам те.
Ti voglio bene. - Държа на теб
Posso andare in bagno?- Мога ли да отида до тоалетна?
Amore mio - Любов моя.
Ti bacio - Целувам те.
Bacio - Целувка
Abbraccio - Прегръдка
Vorrei una Coca - Бих искал/а една Koka-Kола
Buona mattina -Добро утро- но не се използва в италианския език
Dio- Господ, Божество
Signore-Господин
Signora- Госпожа
Signorina- Госпожица
Ti voglio-Искам те , Ho voglia di te - Желая те
Ti voglio tanto bene - Обичам те
Addio - Сбогом
Arrivederci - Довиждане
Donna - Жена
Bambina - Момиче,дете
Principessa - Принцеса
Regina - Кралица
Re - Крал
Uomo - Мъж, човек
Padre - Баща
Madre - Майка
Fratello - Брат
Sorella - Сестра
Non c'è - Няма
Luna - Луна
Stella - Звезда
Sole - Слънце
Libertà - Свобода
Verità - Истина
Vero - Вярно (Vero? Davvero?- Наистина ли?)
Cantare - Пея
Molto,tanto,troppo - Много
Grande - Голям
Perché. Perché? - Защото. Защо?
Quando. Quando? - Когато. Кога?
Per - За, през, вместо
Da - От, при
Di - От,на
Pane - Хляб
Chiesa - Църква
Angelo - Ангел
Gloria - Слава
Fiore - Цвете
Zero - Нула
Uno - Едно
Due - Две
Tre - Три
Quattro - Четири
Cinque - Пет
Sei - Шест
Primo - Първи
Secondo - Втори
Terzo - Трети
Terra - Земя
Patria - Родина
Pazzo - Луд
Nome - Име
Cane - Куче
Io sono - Аз съм
Tu sei - Ти си
Lui è, Lei è, Egli è - Той е, Тя е
Noi siamo -Ние сме
Voi siete -Вие сте
Loro sono -Те са
Questo -Това
Niente - Нищо
Non c'è niente, fa niente - Няма нищо
Capisco - Разбирам
Prego - Моля
Lei e molto cortese/ gentile - Много сте любезен,-а
Sì,parlo un po' - Да, говоря малко
E' impossibile - Невъзможно e
Devo delle scuse - Дължа извинения
Mi dispiace - Съжалявам
Cognome - Презиме
Fare - Правя
Fare amore - Правя любов
Certo/ certamente - Разбира се
Amico - Приятел
Bella -Хубава
Bellissima - Красива
Meravigliosa -Прекрасна
Rosa - Роза
Rossa - Червена
Mondo - Свят
Gente/ Persone - Хора
Mare - Море
Casa- Дом, Къща
Libro - Книга
Roma - Рим
Napoli - Неапол
Torino - Торино
Venezia - Венеция
Russia - Русия
Serbia - Сърбия
Giappone - Япония
Bulgaria -България
Francia - Франция
Piano - Тихо, бавно
Triste- Тъжен, мрачен
Cuore - Сърце
Come - Как
Oggi - Днес
Cuscino - Възглавница
Attimo - Миг
Passato - Минало
Alba - Зора, начало
Quanti - Колко, колкото
Aspettare - Чакам, очаквам
Poesia - Поезия
Melodia - Мелодия
Diventare - Ставам, превръщам се
Dire - Казвам
Voce - Глас
Lacrima - Сълза
Nostalgia - Носталгия
Anima - Душа
Grido - Вик
Nemmeno - Нито
Piangerei - Бих заплакал
Fare - Правя
Complotto - Заговор
Fra, tra - между
Per - за
Bianco - Бяло
Angelo - Ангел
Margherita - Маргарита
Giulio - Юлиян
Gina - Яна
Cristiano - Христо, Християн
Luca - Светлин, Светлан
Elisa - Елисавета
Speranza - Надежда
Pietro - Петър
Giorgio - Георги
Giovanni - Иван, Йован, Йоан
Gloria - Слава, Славена
Libertà - Свобода
Marina - Морска дъщеря
Vittoria - Победа
Mario - Марио
Giulietta - Юлия
Romeo - поклонник
Stella - Звезда, Звезделина
Grazia - Благодарна, Грациозна
Simone - Симеон
Giordano - Йордан
Cristiano - Христо, Християнски
Rosalia, Rosalina - Роза
Bravo,brava - Добър-а, способен-а, можещ-а
Ragazzo,ragazza - Момче, Момиче
Certo - Разбира се