Италиански език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Италиански език Lingua italiana |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Италия, Швейцария, Малта, Сан Марино, Хърватия и съседните страни |
|
| Район | Южна Европа | |
| Общо говорещи: | 62 милиона | |
| Класификация | Индоевропейски Романски Източноромански Итало-далматински Италиански |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Италия, Швейцария, Сан Марино |
|
| Контролиран от: | Академия дела Круска | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | it | |
| ISO 639-2 | ita | |
| ISO 639-3 | ITN | |
|
|
||
Италиaнският език (на италиански italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Използва се от около 62 000 000 души в Италия, Южна Швейцария, Истрия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.
За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервитивен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънски език).
Съдържание |
[редактиране] История
Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.
Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но за отделни езици се смятат неаполитанския, венетския, сардинския, фриулийския, сицилианския.
[редактиране] Фонетика
[редактиране] Гласни звукове
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.
Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).
Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).
[редактиране] Съгласни звукове
| дву- бърнени |
лабио- дентални |
венечни | зад- венечни |
небни | задно- езични |
|
|---|---|---|---|---|---|---|
| носови | m | n | ɲ | |||
| преградни | p, b | t̪, d̪ | k, g | |||
| африкати | t̪s̪, d̪z̪ | tʃ, dʒ | ||||
| фрикативни | f, v | s, z | ʃ | |||
| вибрантни | r | |||||
| странични | l | ʎ | ||||
| полугласни | j | w |
Носовите съгласни се асимилират пред други съгласни, например пред задноезични съгласни (/k/ или /g/) преминават в [ŋ].
В италиански са характерни удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.
[редактиране] Граматика
Виж италианска граматика.
[редактиране] Фрази
- Ciao! - Здравей! Здравейте! Здрасти! Чао!
- Buongiorno! - Добър ден!
- Buonasera! - Добър вечер!
- Buonanotte! - Лека нощ!
- Benvenuti! - Добре дошли!
- A presto! - До скоро!
- A più tardi! - До после. До по-късно.
- Arrivederci! - Довиждане.
- Come sta? - Как сте? (3-то л.ед.ч или учтива форма)
- Come stai? - Как си?
- Come va? - Как върви? Как я караш?
- Sto bene, grazie. - Добре съм, благодаря.
- Grazie. - Благодаря.
- Mille grazie. - Хиляди благодарности.
- Prego. - Моля.
- Sì. - Да.
- No. - Не.
- Che ore sono? - Колко е часът? (Използва се винаги множествено число. Изключение прави 1.00- "che ora è?" )
- Ti amo. - Обичам те.
- Ti voglio bene. - Обичам те.
- Posso andare in bagno?- Мога ли да отида до тоалетна?
- Amore mio - Любов моя.
- Ti bacio - Целувам те.
- Bacio - Целувка
- Abracio - Прегръдка
- Vorrei una Coca - Бих искал/а eдна кола
[редактиране] Литература
- ↑ Rogers, Derek & Luciana d'Arcangeli (2004). „Italian“. Journal of the International Phonetic Association: стр. 117-121.

