Италиански език

Италиански език Lingua italiana
Страна	Италия, Швейцария, Малта, Сан Марино, Хърватия и съседните страни
Регион	Южна Европа
Брой говорещи	98 милиона
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западни Итало-далматински Италиански
Официално положение
Официален в	Италия, Швейцария,Ватикан, Сан Марино
Контролиран от	Академия дела Круска
Кодове
ISO 639-1	it
ISO 639-2	ita
ISO 639-3	ITA

Италианският език (на италиански italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още най-малко 500 000 в Южна Швейцария, Истрия, а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.

За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).

История

Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.

Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.

Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат неаполитанският, венецианският, сардинският, фриулийският, сицилианският.

Фонетика

Гласни звукове

В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.

Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).

Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).

Съгласни звукове

Съгласни в италианския

	дву- бърнени	устнено- зъбни	венечни	зад- венечни	небни	задно- небни
носови	m		n		ɲ
преградни	p, b		t̪, d̪			k, g
преградно-проходни			t̪s̪, d̪z̪	tʃ, dʒ
проходни		f, v	s, z	ʃ
трептящи			r
странични			l		ʎ
полугласни					j	w

Носовите съгласни се уеднаквяват с намиращите се зад тях съгласни: например заднонебни съгласни (/k/ или /g/), които преминават в [ŋ].

З италианския са присъщи удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.

Външни препратки

 Уикипедия на Италиански език

• Италианският език на Ethnologue