Италиански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Италиански език

Lingua italiana

Говори се в:

Италия, Швейцария, Малта, Сан Марино, Хърватия
и съседните страни

Район

Южна Европа

Общо говорещи:

62 милиона

Класификация

Индоевропейски
Романски
  Източноромански
   Итало-далматински
    Италиански

Официално положение

Официален във:

Италия, Швейцария,
Сан Марино

Контролиран от:

Академия дела Круска

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

ita

ISO 639-3

ITN

Италиaнският език (на италиански italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Използва се от около 62 000 000 души в Италия, Южна Швейцария, Истрия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.

За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервитивен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънски език).

Съдържание

1 История
2 Фонетика
- 2.1 Гласни звукове
- 2.2 Съгласни звукове
3 Граматика
4 Фрази
5 Литература
6 Външни препратки

[редактиране] История

Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.

Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.

Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но за отделни езици се смятат неаполитанския, венетския, сардинския, фриулийския, сицилианския.

[редактиране] Фонетика

[редактиране] Гласни звукове

В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно - широко е) и /ɔ/-/o/ (тясно - широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в северна Италия казват "perché" [perˈkɛ] (защо) и "senti" [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.

Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).

Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).

[редактиране] Съгласни звукове

**Съгласни в италиански**^[1]
	дву- бърнени	лабио- дентални	венечни	зад- венечни	небни	задно- езични
носови	m		n		ɲ
преградни	p, b		t̪, d̪			k, g
африкати			t̪s̪, d̪z̪	tʃ, dʒ
фрикативни		f, v	s, z	ʃ
вибрантни			r
странични			l		ʎ
полугласни					j	w

Носовите съгласни се асимилират пред други съгласни, например пред задноезични съгласни (/k/ или /g/) преминават в [ŋ].

В италиански са характерни удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.

[редактиране] Граматика

Виж италианска граматика.

[редактиране] Фрази

Ciao! - Здравей! Здравейте! Здрасти! Чао!
Buongiorno! - Добър ден!
Buonasera! - Добър вечер!
Buonanotte! - Лека нощ!
Benvenuti! - Добре дошли!
A presto! - До скоро!
A più tardi! - До после. До по-късно.
Arrivederci! - Довиждане.
Come sta? - Как сте? (3-то л.ед.ч или учтива форма)
Come stai? - Как си?
Come va? - Как върви? Как я караш?
Sto bene, grazie. - Добре съм, благодаря.
Grazie. - Благодаря.
Mille grazie. - Хиляди благодарности.
Prego. - Моля.
Sì. - Да.
No. - Не.
Che ore sono? - Колко е часът? (Използва се винаги множествено число. Изключение прави 1.00- "che ora è?" )
Ti amo. - Обичам те.
Ti voglio bene. - Обичам те.
Posso andare in bagno?- Мога ли да отида до тоалетна?
Amore mio - Любов моя.
Ti bacio - Целувам те.
Bacio - Целувка
Abracio - Прегръдка
Vorrei una Coca - Бих искал/а eдна кола