Сардински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сардински езици
sardu, limba sarda
Разпространение: Сардиния, Италия
Говорени от: 1 600 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Южноромански
....-Сардински езици
.....+Кампидански
.....+Галурски
.....+Сасарски
.....+Логудорски
Карта
Славянските езици по групи

Езиците и диалектите на о. Сардиния

Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния. Смятан е от много учени за най-консервативния във фонетично отношение романски език.

Диалекти[редактиране | edit source]

Има три основни диалекта:

  • sardo-corsi
    • галурески
    • сасарески
  • sardo-logudorese e nuorese
    • логудорски
    • нуорески
  • sardo-campidanese

Фонетични особености[редактиране | edit source]

Сардинският език е запазил някои особености на латинския език.

  • Запазване на произношението на кратките гласни /ĭ/ и /ŭ/ като [i] и [u],; например, лат. siccus (сух) звучи като siccu (а не както е в италиански secco, френски sec).
  • Липсва дифтонгизация на латинските гласни (/e/ и (/o/), например лат. potet (може) звучи като podet ( [ˈpoðet]), докато в другите романски езици се е развило в двугласна: итал. può, сисп. puede, фр. peut.
  • Липса на вторична палатализация на задноезичните [k] и [g] пред /e/ и /i/, например: chentu (сто), латински centum [кентум] - итал. cento, фр. cent. Това отличава сардинския език от всички съвременни романски езици.
  • Промяна на /ll/ в звучна ретрофлексна преградна [ɖ], например cuaddu (кон) вместо cavallo. Това не се отнася за по-късни заемки от италиански като bellu < bello (хубав).
  • Ротацизъм на латинското /l/: arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, craru < claru(m) (ясен), итал. chiaro.

Граматика[редактиране | edit source]

Сардинският език е аналитичен. Ето някои други особености, които го отличават от италиански език:

  • Определителният член произлиза от латинското местоимение ipse/ipsu(m), докато в останалите романски езици произлиза от ille/illu(m). Формите му са su/sa в единствено число и sos/sas в множествено (is в кампиданезкия диалект). Подобни определителни членове се срещат в каталанския език на Балеарските острови: es/sa (ед. ч.) es/sos/ses (мн. ч.).
  • Множественото число се образува с наставка -s, както е във френски, каталански, испански и португалски език, например sardu/sardos/(camp.)sardus (сардинци), puddu/puddos-pudda/puddas (кокошки).
  • Бъдещето време се образува по аналитичен начин от латинската форма habeo ad. Сравни apo a istàre, итал. io resterò (ще остана). Условното наклонение се образува по подобен начин от миналото време на глагола "avere" (ai) или на "dovere" (deper)
  • За разлика от италиански думите „защо“ и „защото“ (итал. perché) са различни: proite? (защо?), ca... или ca proite (защото).
  • Личните местоимения за 1 и 2 лице се сливат с предлога cun (със): cunmegus (с мен), cuntegus (с теб), както е в испански език conmigo, contigo и португалски език comigo, contigo.

Речников състав[редактиране | edit source]

Сравнителна таблица на романските езици:

латински френски италиански испански окситански каталански португалски румънски сардински корсикански превод
clave(m) clef chiave llave clau clau chave cheie crae/crai chjave/chjavi ключ
nocte(m) nuit notte noche nuèit/nuèch nit noite noapte notte/notti notte/notti нощ
cantare chanter cantare cantar cantar cantar cantar cânta cantare/cantai cantà пея
capra(m) chèvre capra cabra cabra cabra cabra capra cabra/craba capra коза
lingua(m) langue lingua lengua lenga' llengua língua limbă limba/lingua lingua език
platea(m) place piazza plaza plaça plaça praça piaţă pratha/pratza piazza площад
ponte(m) pont ponte puente pònt pont ponte pod' ponte/ponti ponte/ponti мост
ecclesia(m) église chiesa iglesia glèisa església igreja biserică creia/cresia ghjesgia църква
hospitale(m) hôpital ospedale hospital espital hospital hospital spital ispidale/spidali spedale/uspidali болница
caseu(m)
прост. лат.formaticu(m)
fromage formaggio queso formatge formatge queijo brânză casu casgiu сирене

Сардинският език е доста консервативен и по отношение на речниковия си състав. Например в него са запазени думи и изрази от латински език като domo/domu < domus (къща), итал. casa, arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, faghere < facere (правя), ит. fare, janna/genna < ianua (врата), итал. porta, inòghe < in hoc (тук), които не се срещат в другите романски езици.