Ротацизъм
Ротацизъм е събирателно наименование на езикови явления, сързани с употребата на съгласния звук „р“. Във фонетиката означава превръщването на друг съгласен звук в „р“. Понятието е наречено на името на гръцката буква „ро“ (р).
Съдържание |
Ротацизъм в индоевропейските езици [редактиране]
В индоевропейските езици, ротацизмът се наблюдава сравнително често.
Албански език [редактиране]
В южните диалекти на албанския n преминава в r.
- Valona (от латинското Avlona) става Vlora (гр. Вльора)
Германски езици [редактиране]
- В холандски език: vriezen – gevroren
- В английски език: was – were (от германското *was – *wēzun), lose vs forlorn (от германското *liusana – *luzenaz)
- В някои немски диалекти (в Мекленбург и Хесен), d между гласни преминава често в r: Borrem – Boden „под“
Латински език [редактиране]
В латински език s преминава в r.
- flos (им.) – florem (вин.)
- genus (им.) – generis (род.)
- corroborare – robustus (глагол от *conrobosare)
- de iure – iustus
- ero – est
Италиански език [редактиране]
В неаполитанския диалект d преминава в r:
- medesimo – meresemo
- diaspora – riaspro
В по-редки случаи l преминава в r:
- albero – arvero
- ultimo – urdemo
Португалски език [редактиране]
В португалски l е преминало в r:
- obrigado < *obligado
- praça < *plaza
Румънски език [редактиране]
В румънски l и n между гласни преминават в r:
- caelum > cer
- sole > soare
- monumentum > mormint
- fenestra > fereastră
В славянските езици ротацизмът е рядко срещано явление.
Словенски език [редактиране]
В словенски ротацизмът се изразява в промяната на ž в r:
- moreš < можешь
- kdor < кътоже
Ротацизмът в словенския се наблюдава в писмени паметници от 10 век.
Ротацизъм в тюркските езици [редактиране]
Особено значение за изучаването и възстановяването на тюркския праезик е следното явление. На звука z в древнотюркски и в останалите тюркски езици съответства звук r в чувашки и в думи от прабългарски, запазени в българския език.
Пример за това дава следното сравнение:
| чувашки | български | други тюркски | значение |
|---|---|---|---|
| шаран | sazan (тур.) | шаран | |
| губер | kigiz (узб.) | килим | |
| хĕр | kiz (тур.) | дъщеря | |
| тăххăр | dokuz (тур.) | девет | |
| саккăр | sekiz (тур.) | осем | |
| сĕр „цедя“ | шуртя | др-тюрк. süz "шуртя"; тур. süzmek „цедя“; заета в унг. szűr „процежда се“ |
шуртя, процеждам се |
| вăрах „дълъг, бавен“ | верига | тур. uzak „далечен, отдалечен“ тат. озак „дълъг, продължителен“, монг. урт „дълъг“ |
верига |
Според теорията на „зетацистите“ (Рамщед, Рясянен, Менгес, Илич-Свитич и др.) в тюркския праезик са съществували два вида r, като означеното от тях като r2 се слива с обикновеното r в западните тюркски (огурски) езици (прабългарски, чувашки), а преминава в z във всички останали, условно наречени източни тюркски езици. Най-ранните писмени паметници на древнотюркски език, Орхонските надписи, засвидетелстват z. Гореспоменатите учени, а и някои други (Хелимски, Старостин) се основават на факта, че всички ранни тюркски заемки в монголските езици показват наличие на r, вместо z, напр. тюрк. ikkiz > монг. ikere „близнаци“. Същото се отнася и за тюркски заемки в унгарския език, които може би са проникнали през прабългарски.
Други учени, т. нар. „ротацисти“ (Гомбоч, Немет, Щербак, Рона-Таш, Яхунен) поддържат противоположното мнение, че изходният звук е z и че фонетичната промяна е настъпила само в огурските езици. Тя обаче не може да обясни как попадат тюркски заемки с r в монголските или самоедските езици в Северен Сибир. Това би означавало езикови малцинства (чуваши или прабългари) да се движат сред преобладаващо z-говорещо население на огромна територия и да налагат своето произношение на чужди езикови групи, което не съответства на историческите данни.
Виж още [редактиране]
- Древнотюркски език
- Прабългарски ротацизъм
- Ламбдаизъм
- Прабългарски ламбдаизъм
- Прабългарски език
- Чувашки език
Литература [редактиране]
- Е. Хелимски. Происхождение чередования R–Z и дилемма „ротацизма–зетацизма“. С.Т. 1986, бр. 2. стр.40-50.
- В. Егоров. Современный чувашский литературный язык в сравнительно-историческом освещении. Чебоксари, 1971.
- Р. Федотов. Чувашский язык в семье алтайских языков. Чебоксари, 1980.