Индоевропейски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Индоевропейски езици
Разпространение: Централна Европа, Източна Европа, Русия
Говорени от: 3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Индоевропейски езици
.+Албански
.+Арменски
.+Балтийски
.+Германски
.+Гръцки
.+Индо-ирански
.+Италийски
.+Келтски
.+Славянски
Индоевропейски езици

Семейството на индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански или индоарийски) обхваща около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство, английски, испански, руски, португалски, френски и немски (всеки от тях е роден език на над сто милиона души).

Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп подкрепило тази теория.

Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно географския му произход, като най-често за негова родина се посочват териториите на север или северозапад от Черно море, Армения или Анатолия.

Различните групи на индоевропейското семейство включват: