Анатолийски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Анатоли́йските езици́ са група индоевропейски езици (известни също така под името «хето-лувийски езици»). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.

Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.

Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.

Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).

Класификация[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]