Мъртъв език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мъртвият език е език, който е излязал от употреба поради дадена причина (най-често поради смърт на всички, които го говорят).

Причини за изчезването на езици[редактиране | edit source]

Изчезването на даден език може да настъпи по няколко различни начина:

  • постепенно изчезване, при която езикът изчезва в продължение на дълъг период от време;
  • възходящо изчезване, при която разговорният език започва да се променя;
  • низходящо изчезване, при която официалният език започва да се промения;
  • насилствено изчезване (избиване на всички говорещи съответния език, геноцид и др.);
  • асимилация, която може да бъде доброволна или насилствена. Тя настъпва в двуезичните общества, които с течение на времето изоставят майчиния си език и започват да използват определяния като по-престижен втори език.
  • радикално изчезване, която настъпва в малки, изолирани общества, когато говорещите езика умрат вследствие на геноцид, болест или природно бедствие.

Езиците обикновено се класифицират като мъртви още преди последният говорящ да умре, тъй като след като езикът вече не се използва за общуване, езикът на практика е мъртъв.[1] Езикът може да стане мъртъв и когато спре да бъде майчин език, т.е. когато родителите не приобщават децата си към този език и прекъсват процеса на предаване на езика между отделните поколения. Това явление обикновено протича бавно, като всяко следващо поколение използва съответния език все по-малко и все по-неефективно. Накрая езикът спира да се предава на новото поколение или новото поколение не може да говори гладко на този език и той се превръща в мъртъв език. Това се е случило с далматинския език.

Съживяване на езици[редактиране | edit source]

Съживяването на езици има за цел да забави и да предотврати неговото изчезване. Този процес се прилага в много езици с различна степен на успеваемост. Единственият пример за език, който става майчин език след като е бил изчезнал за дълъг период от време и е бил използван предимно за проповедничество, е иврит.[2] Подобно на иврит, опити за съживяването на други езици се правени и с ирландския, уелския и хавайския език, като постигнатите резултати са по-малко успешни.

В отговор на британския империализъм, колониалното население с времето се ориентира към запазване на националната си идентичност най-често чрез защита на своя език и ограничаване на употребата на английския език. Подобен е случаят в Ирландия, където е предотвратено изчезването на ирландския език, макар и днес той да е само език на малцинството. Подобни опити за спасяването на местните езици са правени и в Северна Америка, но без успех.

Изчезване на език или естествена еволюция на езика[редактиране | edit source]

В лингвистиката изчезването на езика и естествената му промяна с течение на времето се класифицират като два отделни термина. Естествената езикова еволюция е налице, когато даден език се развие до такава степен, че на практика изоставя своята първоначална форма без естествени носители и се превръща в отделен език. Това явление се е случило и със староанглийския език, който с течение на времето е еволюирал в средноанглийски език, а в последствие и в съвременен английски език.

Естествената еволюция на езика може да доведе и до разделянето на даден език и обособяването на езикова група от дъщерни езици, при което първоначалната форма на езика се превръща в мъртъв език. Такъв е случаят с латинският език[3], който с течение на времето чрез простонародния латински език еволюира в съвременните романски езици. Това явление обаче не може да се класифицира като класически случай на мъртъв език, тъй като латинският език просто се е развил и е довел до създаването на нови езици, но на практика няма точно определен момент, в който латинският език е престанал да се използва.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Crystal, David (2000) Language Death. Cambridge, UK: Cambridge University Press.
  2. Hinton, Leanne; & Hale, Ken (eds.). 2001. The Green Book of Language Revitalization in Practice. San Diego: Academic Press.
  3. Posner, Rebecca (1996). The Romance Languages. Cambridge, New York: Cambridge University Press