Староперсийски език
| Староперсийски език арийски (airya) |
|
| Страна | Голям Иран |
|---|---|
| Регион | Фарс |
| Брой говорещи | Ахеменидска империя |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИранскиЮгозападни Староперсийски |
|
| Официално положение | |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | peo |
| ISO 639-3 | peo |
Староперсийският език е един от двата писмено засвидетелствани древни ирански езици. Запазен е в текстове на надписи, глинени плочи и печати от времето на династията на Ахеменидите (около 600 – 300 пр. Хр.). Паметници на староперсийски са открити на територията на днешен Иран, Ирак, Турция и Египет.
Съдържание |
Класификация [редактиране]
Староперсийският език е индоевропейски език, по-точно югозападен ирански език. Авестийският език, който е другият засвидетелстван древноирански език не е разновидност на староперсийския и се различава от него в граматично и фонетично отношение. Староперсийският е официален и протоколен на държавните учреждения и институции, докато авестийският е източноиранският свещен и богослужебен език на Авестата, откъдето носи и името си.
Развитие на езика [редактиране]
Староперсийският език се развива в средноперсийски език.
Субстрат [редактиране]
Староперсийският език „вероятно“ има мидийски езиков субстрат. Мидийските елементи се откриват сравнително лесно, понеже не се подчиняват на вътрешното развитие на староперсийския език. Мидийско влияние се наблюдава при някои лични имена и географски названия, а понякога се наблюдават и две успоредни форми, например думата „кон“ е засвидетелствана като asa (стперс.) и aspa (мидийски).
Азбука [редактиране]
Староперсийският език използва сричковото клинописно персийско писмо. Пише се отляво надясно. Клинописното писмо се състои от 36 знака за гласни и съгласни звукове, 8 логограми и 3 знака за цифри.
Фонетика [редактиране]
Следните звукове са засвидетелствани в староперсийския клинопис:
Гласни
- дълги: /aː/ /iː/ /uː/
- кратки: /a/ /i/ /u/
Съгласни
| двубърнени | зъбни/ венечни |
небни | заднонебни | гласилкови | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| преградни | p /p/ | b /b/ | t /t/ | d /d/ | c /c/ | j /ɟ/ | k /k/ | g /g/ | ||
| носови | m /m/ | n /n/ | ||||||||
| проходни | f /f/ | θ /θ/ | ç /ç/ | x /x/ | h /h/ | |||||
| шипящи | s /s/ | z /z/ | š /ʃ/ | |||||||
| сонорни | v /ʋ/ | l /l/ | r /r/ | y /j/ | ||||||
Граматика [редактиране]
Имена [редактиране]
Староперсийският език притежава сложно именно склонение в зависимост от именната основа.
Староперсийски именни основи:
- a-основи (-a, -am, -ā)
- i-основи (-iš, iy)
- u- (и au-) основи (-uš, -uv)
- основи на съгласна (n, r, h)
| -a | -am | -ā | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | |
| именителен | -a | -ā | -ā, -āha | -am | -ā | -ā | -ā | -ā | -ā |
| звателен | -ā | -ā | -ā | -am | -ā | -ā | -ā | -ā | -ā |
| винителен | -am | -ā | -ā | -am | -ā | -ā | -ām | -ā | -ā |
| творителен | -ā | -aibiyā | -aibiš | -ā | -aibiyā | -aibiš | -āyā | -ābiyā | -ābiš |
| дателен | -ahyā, -ahya | -aibiyā | -aibiš | -ahyā, -ahya | -aibiyā | -aibiš | -āyā | -ābiyā | -ābiš |
| обстоятелствен | -ā | -aibiyā | -aibiš | -ā | -aibiyā | -aibiš | -āyā | -ābiyā | -ābiš |
| родителен | -ahyā, -ahya | -āyā | -ānām | -ahyā, -ahya | -āyā | -ānām | -āyā | -āyā | -ānām |
| местен | -aiy | -āyā | -aišuvā | -aiy | -āyā | -aišuvā | -āyā | -āyā | -āšuvā |
| -iš | -iy | -uš | -uv | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | ед. ч. | дв. ч. | мн. ч. | |
| именителен | -iš | -īy | -iya | -iy | -in | -īn | -uš | -ūv | -uva | -uv | -un | -ūn |
| звателен | -i | -īy | -iya | -iy | -in | -īn | -u | -ūv | -uva | -uv | -un | -ūn |
| винителен | -im | -īy | -iš | -iy | -in | -īn | -um | -ūv | -ūn | -uv | -un | -ūn |
| творителен | -auš | -ībiyā | -ībiš | -auš | -ībiyā | -ībiš | -auv | -ūbiyā | -ūbiš | -auv | -ūbiyā | -ūbiš |
| дателен | -aiš | -ībiyā | -ībiš | -aiš | -ībiyā | -ībiš | -auš | -ūbiyā | -ūbiš | -auš | -ūbiyā | -ūbiš |
| обстоятелствен | -auš | -ībiyā | -ībiš | -auš | -ībiyā | -ībiš | -auv | -ūbiyā | -ūbiš | -auv | -ūbiyā | -ūbiš |
| родителен | -aiš | -īyā | -īnām | -aiš | -īyā | -īnām | -auš | -ūvā | -ūnām | -auš | -ūvā | -ūnām |
| местен | -auv | -īyā | -išuvā | -auv | -īyā | -išuvā | -āvā | -ūvā | -ušuvā | -āvā | -ūvā | -ušuvā |
Прилагателните се скланят по подобен начин.
Глаголи [редактиране]
Залог
В староперсийски има три залога: деятелен, среден, страдателен.
Лице и число
Употребяват се предимно формите за единствено и множествено число. Единствената засвидетелствана форма за двойнствено число е ajīvatam 'двамата живяха'.
| атематичен | тематичен | ||
|---|---|---|---|
| 'съм' | 'нося' | ||
| ед. ч. | 1. л. | ahmiy | barāmiy |
| 3. л. | astiy | baratiy | |
| мн. ч. | 1. л. | ahmahiy | barāmahiy |
| 3. л. | hatiy | baratiy | |
| атематичен | тематичен | ||
|---|---|---|---|
| 'правя' | 'съм, бъда' | ||
| ед. ч. | 1.pers. | akunavam | abavam |
| 3.pers. | akunauš | abava | |
| мн. ч. | 1.pers. | akumā | abavāmā |
| 3.pers. | akunava | abava | |
| деятелно | средно |
|---|---|
| -nt- | -amna- |
| -ta- |
| -tanaiy |
Речников състав [редактиране]
Думите са предимно с индоевропейски произход.
| Индоирански праезик | Староперсийски | Средноперсийски | Персийски | Превод |
|---|---|---|---|---|
| *açva | aspa | asb | asb | кон |
| *kāma | kāma | kām | kām | желание |
| *daiva | daiva | div | div | дявол |
| drayah | drayā | daryā | море | |
| dasta | dast | dast | ръка | |
| *bhāgī | bāji | bāj | bāj | дан |
| *bhrātr- | brātar | brādar | barādar | брат |
| *bhūmī | būmi | būm | būm | страна |
| *martya | martya | mard | mard | мъж |
| *māsa | māha | māh | māh | месец |
| *vāsara | vāhara | Bahār | bahār | пролет |
| stūnā | stūn | sotūn | стълб | |
| šiyāta | šhād | šhād | щестие | |
| *arta | arta | ard | ord | истина |
| *draugh- | drauga | drōgh | dorōgh | лъжа |
Виж още [редактиране]
Използвана литература [редактиране]
- Brandenstein, Wilhelm. Handbuch des Altpersischen. Wiesbaden, O. Harrassowitz, 1964.
- Hinz, Walther. Altpersischer Wortschatz. Nendeln, Liechtenstein, Kraus, 1966.
- Kent, Roland G.. Old Persian: Grammar, Texts, Lexicon. New Haven, American Oriental Society, 1953.
- Sims-Williams, Nicholas. Iranian languages. // Encyclopedia Iranica. Cosa Mesa, Mazda, 1996.: 238-245
- Schmitt, Rüdiger. Altpersisch. // Compendium linguarum Iranicarum. Wiesbaden, Reichert, 1989.: 56–85
- Tolman, Herbert Cushing. Ancient Persian Lexicon and the Texts of the Achaemenidan Inscriptions Transliterated and Translated with Special Reference to Their Recent Re-examination. New York/Cincinnati, American Book Company, 1908.
Друга литература [редактиране]
- Skjærvø, Prods Oktor. An Introduction to Old Persian. 2nd. Cambridge, Harvard, 2005.
- Peterson, Joseph H.. Old Persian Texts. Herndon, VA, avesta.org, 2006.
- Windfuhr, Gernot L.. Cases in Iranian languages and dialects. // Encyclopedia Iranica. Cosa Mesa, Mazda, 1995. с. 25-37.
- Stolper, Matthew W. & Jan Tavernier. From the Persepolis Fortification Archive Project, 1: An Old Persian Administrative Tablet from the Persepolis Fortification. // Arta. Paris, Achemenet.com, 1995.
|
||||||||||||||||||||
