Осетински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осетински език ирон ӕвзаг
Говори се в:	Русия, Северна Осетия, Южна Осетия
Район	Кавказ
Общо говорещи:	500 000
Класификация	Индоевропейски  Индо-ирански   Ирански    Източни ирански     Осетински
Официално положение
Официален във:	Северна Осетия, Южна Осетия
Контролиран от:	-
Кодове на езика
ISO 639-1	os
ISO 639-2	oss
ISO 639-3

Осетинският език (ирон æвзаг) е езика на осетинците. Принадлежи към източноиранските езици и е разпространен в Република Северна Осетия и в Южна Осетия. Броят на владеещите го е около 450-500 хиляди души (само в Русия 488 000), от тях в Северна Осетия има около 300-350 хиляди. Според пребояването от 2002 осетински език владеят 9388 руснаци, 1866 арменци, 1107 кабардинци и 737 ингуши. Съвременният осетински език се образува от смесването на ираноезичното население в предпланинските области в Северен Кавказ, изтласкано покрай нашествието на татаро-монголците на Тамерлан в планинския район на Централен Кавказ, с коренното население, което е говорело на езици от кавказката група). Това води до появата на необичайни за индоевропейските езици езикови явления във фонетиката (гърлени съгласни), в морфологията (развита аглутинативна падежна система), в речниковия състав (думи с неясен прозход, семантични паралели и заемки от адигейските, нахско-дагестанските и картвелските езици).

Осетинският език съхранява и следи от древен контакт с тюркски, славянски и угро-фински езици.

Съдържание 1 Писменост 2 Диалекти 3 Особености 3.1 Фонетика 3.2 Морфология 4 Изследователи 5 Външни препратки

[редактиране] Писменост

Въз основа на анализа на Зеленчукския надпис може да се предположи, че прародителите на осетинците - кавказските алани - са имали писменост още през 10 век. Според К.Е. Гагкаев, „Зеленчукският надпис се характеризира с постоянство в предаването на еднакви осетински звукове с еднакви гръцки букви, което говори за известни навици и традиции в тази област“ (Гагкаев К. Е. Осетинско-русские грамматические параллели. Дзауджикау: 1953. Стр. 7)

Зеленчукският надпис съдържа следния текст с гръцки букви:

Ις Χς Исус Христос

Οατς(?) Νικολαοή Свети (?) Николай

Σαχηρη φουρτ син на Сахир

X... ρη φουρτ Χ... Х... син на Х...

Πακαθαρ Πακαθαη φουρτ син на Бакатар Бакатай

Ανπαλ Αναπαλανη φουρτ син на Анбал Анабалан

λακανη τζηρθε (?) паметник (?) на младежа

<λακανητε ηρθε> (?) (младежа Ири ?)

Поради краткия текст на надписа е възможно тълкуване чрез тюркски или кавказки езици.

До втората половина на 18 век сведения за осетинска писменост няма.За религиозни цели през 1798 се издава първата осетинска печатна книга (катехизис), набрана на кирилица. От другата страна на Кавказ в началото на 19 век се издават църковни книги на набрана на грузинска азбука.

Съвременната осетинска писменост е създадена през 1844 от руския филолог от фински произход Андреас Шьогрен. От 1923 до 1938 се използва латински вариант, а след 1938 в Северна Осетия се използва кирилицата. В Южна Осетия се използва грузинската азбука до 1954, а след това се преминава на кирилица. При прехода към кирилица през 1938 доста знаци от азбуката на Шьогрен се заменят от двубуквени съчетания ([дз], [дж], [хъ] и т.н.), от некирилските букви остава само буквата [æ]. По буквата [Æ/æ] веднага се разпознават текстове на осетински, понеже тя не се среща в други кирилски азбуки. Съвременнаата осетинска азбука се състои от 42 букви (за букви се смятат и двубуквените съчетания [дз], [дж], [гъ] и т.н.), а някои букви ([ё], [щ], [ь], [я] и др.) се използват само за руски думи.

[редактиране] Диалекти

В осетинския език се различават два диалекта - дигорски (распространен в западната част на Северна Осетия) и иронски, които значително се различват. Носителите на различните диалекти обикновено не могат да се разберат взаимно, ако нямат опит в мезждудиалектното общуване. Около 1/6 от говорещите дигроски владеят и иронски.

[редактиране] Особености

Осетинският език е един от малкото индоевропейски езици, които са разпространени в Кавказкия район. Под влиянието на кавказските и тюркските езици, той се е обогатил с интересни явления, каквито не се срещат сред другите индоевропейски езици като например:

• богата система на аглутнативно склонение, несвойствена за иранските езици;
• двадесетична бройна система;
• три времена в подчинителното наклонение на глагола;
• отсъствие на предлози, заменени от следлози.
• формално изразяване на определителен член чрез промяна на ударението на думата.

[редактиране] Фонетика

Общият брой на фонеми в съвременния осетински език е 35: 7 гласни, 2 полугласни, 26 съгласни.

Нямат съответсвие в иранските езици осетинските съгласни, означени с буквите [къ], [пъ], [тъ], [цъ] и [чъ]. Тези съгласни се срещат предимно с кавказки заемки и думи с неизвестен произход (вероятно от кавказки субстрат): къуыри (седмица), чъири (сладкиш), чъыр (лимон), битъына (джоджен) и др.

[редактиране] Морфология

Аглутинативното склонение на имената (9 или 8 падежа, в зависимост от критерия) и богатата падежна система са се образували вероятно под кавказко влияние. На практика се различват само 3 вида части на речта: имена, глаголи и неизменяеми (съюзи, междуметия). Разлика между прилагателните, съществителните, числителните, наречията и местоименията почти липсва, тъй като една дума има няколко значения, които на български в зависимост от контекста бихме превели като предмет, качество, начин или свойство. Имена можа да изпълняват даже ролята на следлози: например бын (дъно) в израза бæласы бын (под дървото) означава "под".

Множественото число се образува по правило с помощта на окончанието -т- (в именителен падеж с окончание -æ): лæг (мъж) — лæгтæ (мъже), дур (камък)— дуртæ (камъни). При образуване на множествено число е възможно редуване на звукове в корена: чиныг (книга) — чингуытæ (книги), æвзаг (език) — æвзæгтæ (езици), зарæг (песен) — зарджытæ (песни).

Има флексивно глаголно спрежение.

[редактиране] Изследователи

• Андрей Михайлович (Йохан Андреас) Шьогрен. Създател на кирилската осетинска азбука. Н него принадлежи първото научно изследване на осетинския език, издадено в Петербург, „Осетинская грамматика с кратким словарем российско-осетинским и осетинско-российским“.
• Всеволод Фьодорович Милер. Известен руски фолклорист и езиковед. Автор на „Осетинских этюдов“ (1881, 1882, 1887).
• Василий Иванович (Васо) Абаев (1899–2001). Написал множество трудове по осетинознание и иранистика. Съставя четиритомния „Историко-етимологичен речник на осетинския език“ (1957–1989).
• Магомет Измайлович Исаев. Иранист и осетиновед; изследвал дигорския диалект на осетинския език.

[редактиране] Външни препратки