Тюркски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езици, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашки, халаджки, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са турски (60 милиона), азербайджански (30 милиона), узбекски (18 милиона) и казахски (9 милиона). Сред тюркските езици, говорени от поне 1 милион души, са:

• уйгурският 8 милиона, предимно в Западен Китай;
• туркменският 6,8 милиона, Туркменистан, Северен Иран;
• киргизкият 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, китайски Туркестан;
• чувашкият 1,8 милиона, в европейска Русия;
• башкирският 2,2 милиона, в европейска Русия;
• татарският 1,6 милиона (от общо 6,6 милиона етнически татари) от европейска Русия до Сибир;
• кашкайският 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.

Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и турско-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

[редактиране] Лексикални особености

С изключение на чувашкия, халаджкия и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.

Сравнение на някои общи понятия

[редактиране] Географска класификация

Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:

1. Югозападни - Огузки тюркски
   • Западноогузка група: турски, гагаузки и азербайджански
   • Източноогузка група: туркменски език и хорасански тюркски
   • Южноогузка група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
2. Северозападни - Кипчакски тюркски
   • Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
   • Севернокипчакска или волго-уралска група (включваща казански татарски, мишарски, западносибирски) и башкирски. Западносибирските татарски диалекти (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
   • Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
3. Югоизточни - Карлукски езици
   • Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски
   • Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, ярканд, хотан, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др.
4. Североизточни - Сибирски тюркски
   • Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
   • Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
     • Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
     • Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
     • Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
     • Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
5. Огурски тюркски
   • чувашки език
   • прабългарски език
6. Халаджки език

Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.

В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.

[редактиране] Фонетична класификация

Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:

• Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм и ламбдаизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
• Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
• Огузките езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kаlan вм. *qalγan (останал).
• Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).

Тази статия, свързана с лингвистиката, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.