Тюркски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тюркски езици
Разпространение: Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани
Говорени от: 155 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Алтайски
.-Тюркски езици
..+Болгарски
..+Източнотюркски
..+Севернотюрски
..+Огузки
..+Западнотюркски
..+Урумски език
Карта
Map-TurkicLanguages.png

Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:

  • турският - 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
  • азербайджанският - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
  • узбекският - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
  • казахският - 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
  • уйгурският - 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
  • туркменският - 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
  • татарският - 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
  • киргизкият - 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
  • башкирският - 2,2 милиона, в европейска Русия;
  • чувашкият - 1,8 милиона, в европейска Русия;
  • кашкайският - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.

Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

Лексикални особености[редактиране | edit source]

С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.

Сравнение на някои общи понятия

български пратюркски турски азербайджански туркменски татарски казахски узбекски уйгурски чувашки
майка *ana anne/ana ana ene ana ана ана ана анне
нос *burun burun burun burun burın мұрың бурун бурун -
ръка *qol kol qol qol qol қол қўл кол -
път *jo:l yol jol ýol jol жол йўл ёл çул
дебел *semir2 semiz semiz simyz semiz семіз семиз самăр
земя *torpaq toprak torpaq topraq tupraq топырақ тўпроқ тупрақ тăпра
кръв *qian kan qan gan qan қан қол қан юн
пепел *kül kül kül köl kül күл қўл қөл кĕл
вода *sıb su su suw sıw су сув су шыв
бял *aq ak ak aq ақ оқ ақ -
черен *qara kara qara garä qara қара қора қара хура
червен *qır2ıl kızıl qızıl gyzyl qızıl қызыл қизил қизил хĕрлĕ
син/небе *kö:k gök göy gök kük көк кўк көк кăвак

Географска класификация[редактиране | edit source]

Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:

  1. Югозападни - Огузски тюркски
  2. Северозападни - Кипчакски тюркски
  3. Югоизточни - Карлукски езици
    • Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски
    • Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, ярканд, хотан, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др.
  4. Североизточни - Сибирски тюркски
    • Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
    • Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
      • Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
      • Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
      • Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
      • Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
  5. Огурски тюркски
  6. Халаджски език

Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.

В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.

Фонетична класификация[редактиране | edit source]

Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:

  • Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
  • Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
  • Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
  • Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).

Вижте още[редактиране | edit source]

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език