Тюркски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езици, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашки, халаджки, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден
Тюркските езици разпределени по броя на хората, за които съответният език е роден

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са турски (60 милиона), азербайджански (30 милиона), узбекски (18 милиона) и казахски (9 милиона). Сред тюркските езици, говорени от поне 1 милион души, са:

Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и турско-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

[редактиране] Лексикални особености

С изключение на чувашкия, халаджкия и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.

Сравнение на някои общи понятия

български пратюркски турски азербайджански туркменски татарски казахски узбекски уйгурски чувашки
майка ana anne/ana ana ene ana ana ona ana анне
нос burun burun burun burun boryn murın burun burun сăмса
ръка qol kol qol qol qul qol qo'l kol алă
път yol yol jol ýol jul zhol yo'l yol çул
дебел semiz semiz semiz simyz semiz semiz semiz самăр
земя torpaq toprak torpaq topraq tufrak topıraq tuproq tupraq тăпра
кръв qan kan qan gan kan qan qon qan юн
пепел kül kül kül köl kül kul kül кĕл
вода su su su suw syw suw suv su шыв
бял ak ak ak aq oq aq шурă
черен qara kara qara garä kara qara qora qara хура
червен qızıl kızıl qızıl qyzyl kyzyl qızıl qizil qizil хĕрлĕ
син/небе göy gök göy gök kük kök ko'k kök кăвак


[редактиране] Географска класификация

Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:

  1. Югозападни - Огузки тюркски
  2. Северозападни - Кипчакски тюркски
  3. Югоизточни - Карлукски езици
    • Съвременен узбекски и различните му диалекти, например огузки узбекски
    • Съвременен уйгурски, таранчи и различните източни тюркски диалекти като кашгарски, ярканд, хотан, керя, черчен, аксу, кума, турфански, и др.
  4. Североизточни - Сибирски тюркски
    • Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
    • Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
      • Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
      • Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
      • Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
      • Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
  5. Огурски тюркски
  6. Халаджки език

Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.

В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.

[редактиране] Фонетична класификация

Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:

  • Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм и ламбдаизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
  • Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
  • Огузките езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kаlan вм. *qalγan (останал).
  • Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).


п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | древнотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
кипчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | кипчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски† | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език
Лични инструменти