Айнски език
| Айнски език アイヌ・イタㇰ/ Аину итак |
|
| Страна | Япония |
|---|---|
| Регион | Хокайдо |
| Брой говорещи | 100-ина |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Айнски езици |
|
| Официално положение | |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | ain [1] |
| ISO 639-3 | ain |
Айнският език или айну (айну: アイヌ・イタㇰ, "айну итак"; на японски: アイヌ語, "айну-го") е език от айнското семейство, говорен от айните — малобройна етническа група в северна Япония. Айну няма родство с нито едно друго езиково семейство.
До 20 век езикът е бил разпространен и на остров Сахалин и Курилските острови, но днес се говори само на остров Хокайдо. Последният човек, говорил сахалинският вариант на айну, умира през 1994 година. Днес се счита за застрашен език. От около 25 до 200 000 айни в Япония, през 1980-те едва около 100 са говорили айну, и то предимно в град Нибутани. Останаите айни говорят японски език. Броят на владеещите езика обаче се увеличава, благодарение на фолклориста Шигеру Каяно, който поощрява изучаването на айну.
Интересни особености са употребата на тонови акценти, липсата на род и сливането (макар и рядко) на съществителни и прилагателни. Народните героични епоси (наречени юкар) са запазили много архаизми и са ценен извор за изучаването на езика.
