Азербайджански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азербайджански език
Azərbaycan dili
Азәрбајҹан дили
آذربايجان ديلی
Страна Иран, Азербайджан
и други
Брой говорещи 31 400 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...-Азербайджански
....→Азербайджански
Официално положение
Официален в Азербайджан
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 az
ISO 639-2 aze
ISO 639-3 AZB AZE, AZB
Idioma azerí.png

Азербайджанският език (Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език, говорен от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (района на Дагестан) и други страни.

Лингвистиката го класифицира към подгрупата на огузките езици, но притежава и някои белези, характерни за кипчаската подгрупа. В лексикално отношение е силно повлиян от арабския и персийския език

История[редактиране | edit source]

Граматика[редактиране | edit source]

Не се различава от граматиката на турския език.

Писменост[редактиране | edit source]

Понастоящем в Република Азербайджан официално се използва латиницата, макар неофициално кирилицата все още да не е излязла от употреба. В Иран южназербайджанският език използва персийската редакция на арабска азбука. Между използваните кирилица и латиница има пълно съответствие на буквите при представяне на един и същ звук. Следната таблица сравнява латиницата, кирилицата и арабското писмо в употребата им за записване на азерска реч:

Aa Аа آ ا
Əə Әә ا ه
Bb Бб ب
Cc Ҹҹ ج
Çç Чч چ
Dd Дд د
Ee Ее ئ
Ff Фф ف
Gg Ҝҝ گ
Ğğ Ғғ غ
Hh Һһ ه ح
Xx Хх خ
Ыы ی
İi Ии ی
Jj Жж ژ
Kk Кк ک
Qq Гг ق
Ll Лл ل
Mm Мм م
Nn Нн ن
Oo Оо و
Öö Өө ؤ
Pp Пп پ
Rr Pp ر
Ss Сс س ص ث
Şş Шш ش
Tt Тт ت ط
Uu Уу و
Üü Үү و
Vv Вв و
Yy Јј ی
Zz Зз ز ذ ظ ض

Речник[редактиране | edit source]

Персийското влияние върху азербайджански е силно изразено в лексиката. В азербайджански се употребяват голям брой персийски думи, които отсъстват в турски или чиято употреба в турски е ограничена, например асан „лесен“, бар „плод“, жаван „млад“, чәп „крив“, гирдә „кръгъл“, кар „глух“, көһнә „стар“, күчә „улица“, мис „мед (метал)“, пайыз „есен“, шәнбә „събота“, турш „кисел“; фразеологизми: хаһиш едирәм „моля“, гүзәшт елә „извинете ме“, худаһафиз „довиждане“, многобройни калки (хош гәл- „харесвам се на“, срв. перс. хош āмадан и др.). Някои местоимения са също заети от персийски: һәмин „същ“, һәр „всеки“, һәр кәс „всеки (за хора)“, һеч „никой“.

Фрази[редактиране | edit source]

  • Salam - Здравей
  • Necəsən? - Как си? / Как сте?
  • Nətərsən? - Как си?
  • Mən yaxşıyam. - Аз съм добре.
  • Çox sağol - Благодаря.
  • Sabahınız xeyir! - Добро утро!
  • Axşamınız xeyir! - Добър вечер! или Лека вечер!
  • Gecəniz xeyir! - Лека нощ!
  • Haradansınız? - От къде сте?
  • Mən Bolqarıstandanam. - Аз съм от България.
  • Azərbaycanca danışa bilirsən? - Говориш ли азери? (Можеш ли да говориш азери?)
  • Mən azərbaycanca danışa bilmirəm. - Не говоря азери. (Не мога да говоря азери.)
  • Mən azərbaycanca bir az danışa bilirəm. - Говоря малко азери. (Мога да говоря малко азери.)
  • Sağol - Довиждане. Чао.

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език