Азербайджански език

Азербайджански език Azərbaycan dili Азәрбајҹан дили آذربايجان ديلی
Страна	Иран, Азербайджан и други
Брой говорещи	31 400 000
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Огузки Азербайджански Азербайджански
Официално положение
Официален в	Азербайджан
Контролиран от	---
Кодове
ISO 639-1	az
ISO 639-2	aze
ISO 639-3	AZB AZE, AZB

Азербайджанският език (Azərbaycan dili; آذربايجان ديلی; Азәрбајҹан дили; известен и като азерски, азери, Azəri, Türki azəri) е тюркски език, говорен от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (района на Дагестан) и други страни.

Лингвистиката го класифицира към подгрупата на огузките езици, но притежава и някои белези, характерни за кипчаската подгрупа. В лексикално отношение е силно повлиян от арабския и персийския език

Граматика

Не се различава от граматиката на турският език.

Писменост

Понастоящем в Република Азербайджан официално се използва латиницата, макар неофициално кирилицата все още да не е излязла от употреба. В Иран южназербайджанският език използва персийската редакция на арабска азбука. Между използваните кирилица и латиница има пълно съответствие на буквите при представяне на един и същ звук. Следната таблица сравнява латиницата, кирилицата и арабското писмо в употребата им за записване на азерска реч:

Aa Аа آ ا Əə Әә ا ه Bb Бб ب Cc Ҹҹ ج Çç Чч چ Dd Дд د Ee Ее ئ Ff Фф ف

Gg Ҝҝ گ Ğğ Ғғ غ Hh Һһ ه ح Xx Хх خ Iı Ыы ی İi Ии ی Jj Жж ژ Kk Кк ک

Qq Гг ق Ll Лл ل Mm Мм م Nn Нн ن Oo Оо و Öö Өө ؤ Pp Пп پ Rr Pp ر

Ss Сс س ص ث Şş Шш ش Tt Тт ت ط Uu Уу و Üü Үү و Vv Вв و Yy Јј ی Zz Зз ز ذ ظ ض

Речник

Персийското влияние върху азербайджански е силно изразено в лексиката. В азербайджански се употребяват голям брой персийски думи, които отсъстват в турски или чиято употреба в турски е ограничена, например асан „лесен“, бар „плод“, жаван „млад“, чәп „крив“, гирдә „кръгъл“, кар „глух“, көһнә „стар“, күчә „улица“, мис „мед (метал)“, пайыз „есен“, шәнбә „събота“, турш „кисел“; фразеологизми: хаһиш едирәм „моля“, гүзәшт елә „извинете ме“, худаһафиз „довиждане“, многобройни калки (хош гәл- „харесвам се на“, срв. перс. хош āмадан и др.). Някои местоимения са също заети от персийски: һәмин „същ“, һәр „всеки“, һәр кәс „всеки (за хора)“, һеч „никой“.

Външни препратки

• Северноазербайджанският език на Ethnologue
• Южноазербайджанският език на Ethnologue
• Уикипедия на азербайджански