Казахски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Казахски език Қазақ тілі, قازاق تءىلءي, Qazaq tili
Говори се в:	Казахстан, Китай, Монголия, Афганистан, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна, Узбекистан, Русия, Иран
Район	Централна Азия
Общо говорещи:	8 000 000
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Западнотюркски Аралокаспийски Казахски
Официално положение
Официален в:	Казахстан
Контролиран от:	---
Кодове на езика
ISO 639-1	kk
ISO 639-2	kaz
ISO 639-3	KAZ

Казахският език (Қазақ тілі) е тюркски език, говорен от около 8 000 000 души в Казахстан, Китай, Монголия и други.

Съдържание 1 История и диалекти 2 Граматика 2.1 Лични местоимения 2.2 Падежи 3 Азбука 4 Фрази 5 Литература 6 Външни препратки

[редактиране] История и диалекти

В съвременния казахски език няма диалектно деление, но се различават три говора: североизточен, южен и западен, които съответстват на териториите на трите казахски жуза (племена). В говора на китайските казахи (южен и североизточен говор) и Монголия (североизточен говор) се наблюдават разлики в речниковия състав, дължащи се на дългото общуване с други езици (монголски и китайски). Най-вече поради географията на Казахстан отделните племена и родове са общували по-често помежду си, а не със съседните им народи.

Книжовният казахски език се образува в исторически план върху североизточния и западния говор и се оформя през втората половина на 19 век покрай дейността на казахските просветители Абай Кунанбаев и Ибрай Алтънсарин. Съвременният книжовен език е най-близък до говора в района на бившата столица Алмати. Някои изследователи смятат каракалпакския език и езика на барабинските татари за диалекти на казахския език.

[редактиране] Граматика

Казахският език е аглутинативен както всички останали тюркски езици, което означава, че словоформите се образуват чрез последователно присъединяване на окончания към неизменяема основа. (Представки в казахския език няма). В казахския език има вокална хармония. Всички гласни звукове са подредени по двойки (твърди — меки): [а] — [е], [о] — [ө], [ұ] — [ү] и [ы] — [i]. Двойката [а] — [ә] се среща само в думи с арабски или персийски произход. Съгласните [г] и [к] могат да се съчетават само с меки гласни, а съгласните [Ғ] и [қ] — само с твърди. В една дума може да има или само твърди или само меки гласни. В заемките и сложните думи това правило може да не се спазва. С буквата [и] се отбелязват дифтонгите [ій] и [йі], а с [у] - дифтонгите [үў] — [ўү], [ұў] — [ўұ], а [ў] е подобно на английското [w]. Съществителните в казахския език не притежават категорията „род“, а вместо нея категорията „принадлежност“. Прилагателните не се съгласуват нито по число, нито по падеж. В казахския език има строг словоред: /Подлог/ — /Пряко допълнение/ — /Сказуемо/.

[редактиране] Лични местоимения

• мен = аз
• сен = ти (ед. число)
• сіз = Вие (ед. числа)
• ол = той/тя/то
• біз = ние
• сендер = вие (мн. число)
• сіздер = Вие (мн. число)
• олар = те

[редактиране] Падежи

падеж	отг. на въпрос	окончания
именителен (атау септік)	кім? (кой?), не? (какво?)
родителен (iлік септік)	кімнің? (на кого?), ненің? (на какво?)	-ның, -нің, -дың, -дің, -тың, -тің
дателен (барыс септік)	кімге? (на кого, кому?), неге? (на какво?) қайда? (накъде?)	-ға, -ге, -қа, -ке, -а, -е, -на, -не
винителен (табыс септік)	кімді? (кого?), нені? (какво?)	-ны, -ні, -ды, -ді, -ты, -ті
местен (жатыс септік)	кімде? (при кой?), неде? (при какво?), қайда? (къде?) қашан? (кога?)	-да, -де, -та, -те, -нда, -нде
изходен (шығыс септік)	кімнен? (от кого?), неден? (от какво?), қайдан? (откъде?)	-дан, -ден, -тан, -тен, -нан, -нен
творителен падеж (көмектес септік)	кіммен? (с кой?), немен? (как?)	-мен, -менен, -бен, -бенен, -пен, -пенен

[редактиране] Азбука

• В Република Казахстан, останалите републики от бившия СССР и Баян-Улегейския (Казахския) аймак в Монголия се използва кирилицата.
• В Китай (Алтайски и Тарбагатайски аймак в Или-Казахския автономен окръг в Синцзян-Уйгурския автономен район) се използва арабската азбука, която се използва и от казахската диаспора в Афганистан, Иран и Пакистан.
• В Турция, Германия, САЩ и другаде неофициално се използва латиница.

[редактиране] Фрази

• Сәлеметсiз бе! - Здравей (-те)!
• Қайырлы таң! - Добро утро!
• Қайырлы күн! - Добър ден!
• Қайырлы кеш! - Добър вечер!
• Жайлы жатып! - Лека нощ!
• Рақмет! - Благодаря!
• Көп рақмет! - Много благодаря!
• Сәләм! - Привет!
• Көрiскенше! - Довиждане!
• Иә. - Да.
• Жоқ. - Не.

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

• Казахският език на Ethnologue
• Уикипедия на казахски

п • б • р Тюркски езици
аргу-тюркски	халаджки
сибирски	долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски	айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски†
къпчакски	алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки	азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски	прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език