Кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилица е едната от двете азбуки (заедно с глаголицата), използвани при записването на старобългарския език, както и писмената система на другите езици, основана на тази азбука.

Разпространена е сред южните и източните славянски народи в Европа, неславянските етноси в Русия, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Първото сигурно използване на понятието кирилица е от 18 в. В Русия. След реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.

Варианти на гражданската азбука днес ползват българския, руския, македонския, сръбския, украинския, русинския и беларуския език, а също така монголския и езиците на републиките от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

Съдържание

1 История и развитие
2 Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)
3 Развитие през 11-15 в.
4 Развитие през 15-18 в.
5 Развитие през 1700-1945 г.
6 Кирилизация на английския език
7 Компютърна поддръжка
8 Съвременни аспекти
9 Вижте още
10 Външни препратки

[редактиране] История и развитие

Глаголицата и кирилицата за създадени съгласно византийската външна политика през 9 в. с цел славянските народи да не възприемат латиницата от Рим. Първоначално Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия през 863 г., където създават глаголицата, но тя така и не е възприета. Налагането на кирилицата е следствие от налагането на православието в България, две важни събития, породени от агресивната външна политика на Византия. Тъй като княз Борис I първоначално е бил в благословен от папата съюз с крал Людовик Немски и е искал покръстване от немски духовници, Византия напада България по суша и море през 864 г. и принуждава българския владетел да приеме покръстването на българите от византийски попове през 865 г. Това е била една от целите на византийската външна политика през този период, а именно да отдели българите и другите славянски народи от културното и политическо влияние на Рим и Западна Европа. С такава цел е създадена глаголицата, а по-късно и кирилицата, първоначално за народа на Великоморавия (Чехия, Словакия и част от Унгария), който така и не я приема.

Около 865 г. Братята Кирил и Методий стандартизират богослужебния език, като се основават на солунското българско наречие. Предполага се, че за записването му тогава те са използвали другата известна славянска азбука, глаголицата, създадена за Великоморавия, която така и не я приема. Традиционно кирилицата бе приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ - в чест на св. Кирил. Последните археологически открития при Преслав обаче недвусмислено показаха, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да се започне да се употребява в Охрид. В международната историография тези факти наложиха да се приеме, че кирилицата е създадена в Преслав, където св. Наум е оглавявал книжовна школа. Има и други мнения по този въпрос, например, че кирилицата е възникнала преди глаголицата, но последните отдавна са отхвърлени. Според някои учени създаването на кирилицата, по подобие на латиницата, е повлияно от гръцката азбука с добавени нови букви, както и глаголицата е разработена на основата на гръцкия минискул с някои ортографски добавки.

[редактиране] Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)

Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.

кирилица и глаголица с числени стойности на буквите

числени стойности на буквите

произношение	название	числова стойност
а	азъ	1
Б	Боукъı	-
в	вѣдѣ	2
г	глаголи	3
д	добро	4
є	ıестъ	5
ж	живѣте	-
ζ,s,...	sѣло	6
ζ,з	землıа	7
ı	ı	10
ї (ı)	ı	10
н	иже	8
(ҕ)	гервь	-
к	како	20
л	людьıе	30
м	мъıслите	40
N	Nашь	50
о	онъ	70
п	покои	80
р	рьци	100
с	слово	200
т	тврьдо	300
ѹ,...	оукъ	400
ф	фрьтъ	500
х	хѣръ	600
ѡ	ѡтъ	800
щ	ща	-
ц	цн	900
...,ч	чрьвь	90
ш	ша	-
ъ	ѥръ (голям)
ъı,ън (ъı)	ѥръı
ь	ѥрь (малък)
ѣ	ıать
ю	-
ıа	-
ѥ	-
ѧ	(малък юс, малка носовка)	900
ѫ	(голям юс, голяма носовка)
ѩ	-
ѭ	-
ѯ	ѯи	60
ѱ	ѱи	700
ѳ	ѳита	9
ѵ, у	ѵжица	400
		400
	копа	400
	от	400
		400

[редактиране] Развитие през 11-15 в.

Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: Поставяне на ударения:

́Остро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание - използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)

Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

[редактиране] Развитие през 15-18 в.

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянския език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

[редактиране] Развитие през 1700-1945 г.

През 1708 г. руският цар Петър I еднолично решава да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и несъществуващите дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата "з" и е заменена с "s", но след няколко години "s" бива отново заменено, този път със "з".

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес. Естественото развитие на кирилицата е прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и, прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да допринася и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на 20 в. е създаден стандартен украински и белоруски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е извърлена и буквата Ѫ).

[редактиране] Кирилизация на английския език

Система за кирилска транскрипция на английския език е предложена от българския лингвист Андрей Данчев.

[редактиране] Компютърна поддръжка

Основна статия: Кирилица (компютри)
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

[редактиране] Съвременни аспекти

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът "Евро" на кирилица.