Кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Кирилицата, заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.

В наши дни тя е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Първото сигурно използване на понятието кирилица датира от 18 век в Русия, където след реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.

Съдържание

[редактиране] Разпространение

Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, белоруският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

От 1-ви януяри 2007 г. с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

[редактиране] История и развитие

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през 9 век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници.

Създаването на кирилицата е следствие от налагането на православието в България, по времето на Борис I. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ - в чест на Константин-Кирил Философ.

Археологически открития при Преслав обаче недвусмислено показаха, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да се започне да се употребява в Охрид.

Идеята за създаване на нова абзука в Преслав ней-вероятно принадлежи на цар Симеон, който е бил най-образованата личност тогава в България,силно повлиян от гръцката култура - самите ромеи са го наричали "полугрък" ("емиаргос", немски летописец Лиудпранд, Х в.).Вероятно поради тази своя страст и поради политическите амбиции да бъде "василевс на българи и ромеи", княз Симеон решава да създаде българска азбука, като за основа се използва гръцката азбука с добавяне на нови букви. Това по начало е стандартна "технология" за създаване на азбука - например, така е създадена латинската азбука, въз основа на гръцката, също и гръцката, въз основа на финикийската.

Голяма мистерия витае обаче около названието "кирилица" - такова название не е открито в нито един български средновековен извор, то e въведено много по-късно и е резултат от грешна научна теория, базирана на следното изречение от "Кратко житие на Климент Охридски":

"Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил"

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с "кирилица" би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а "климентица" трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски. Следователно азбуката, която сега погрешно се нарича "кирилица", би могла със същият успех да се нарича "преславица" или "симеоница", в памет на княз Симеон. Най-правилно би било възприемането и налагането на наименование, което свързва азбуката с народа, който я е създал, а именно "българска азбука". По такъв начин са получили наименованията си всички останали писмени системи по света - латинска, гръцка, еврейска, арменска, грузинска, етиопска и т.н. азбуки. Названието "кирилица" е било възприето извън България в епохата, когато България е била подтисната политически и не е могла да отстоява своето авторство. Това наименование е позволило да се премълчава българският произход на азбуката от страна на народите, които към онзи момент са я използвали вече от векове.

[редактиране] Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)

Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.

кирилица и глаголица с числени стойности на буквите
числени стойности на буквите
буква произношение название числова стойност
азъ а азъ 1
Боукъı Б Боукъı -
вѣдѣ в вѣдѣ 2
глаголи г глаголи 3
добро д добро 4
ıестъ є ıестъ 5
живѣте ж живѣте -
sѣло ζ,s,... sѣло 6
землıа ζ,з землıа 7
ı ı ı 10
ı ї (ı) ı 10
иже н иже 8
гервь (ҕ) гервь -
како к како 20
людьıе л людьıе 30
мъıслите м мъıслите 40
Нашь N Нашь 50
онъ о онъ 70
покои п покои 80
рьци р рьци 100
слово с слово 200
тврьдо т тврьдо 300
оукъ ѹ,... оукъ 400
фрьтъ ф фрьтъ 500
хѣръ х хѣръ 600
ѡтъ ѡ ѡтъ 800
ща щ ща -
цн ц цн 900
чрьвь ...,ч чрьвь 90
ша ш ша -
ѥръ (голям) ъ ѥръ (голям)
ѥръı ъı,ън (ъı) ѥръı
ѥрь (малък) ь ѥрь (малък)
ıать ѣ ıать
ю ю -
ıа -
како ѥ -
малък юс, малка носовка ѧ (малък юс, малка носовка) 900
голям юс, голяма носовка ѫ (голям юс, голяма носовка)
ия ѩ -
ио ѭ -
ѯи ѯ ѯи 60
ѱи ѱ ѱи 700
ѳита ѳ ѳита 9
ѵжица ѵ, у ѵжица 400
ѵжица оковы 400
копа копа 400
твърдо отъ от 400
о 400

[редактиране] Развитие през 11-15 в.

Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:  Поставяне на ударения:

́Остро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание - използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)


Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

[редактиране] Развитие през 15-18 в.

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

[редактиране] Развитие през 1700-1945 г.

През 1708 г. руският цар Петър I еднолично решава[източник?] да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата[източник?]. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и несъществуващите[източник?] дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата "з" и е заменена с "s", но след няколко години "s" бива отново заменено, този път със "з".

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес[източник?]. Естественото развитие на кирилицата е прекратено[източник?] (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и, прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография[източник?]. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове[източник?], продължава да допринася и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на 20 в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

[редактиране] Кирилизация на английския език

Система за кирилска транскрипция на английския език е предложена от българския лингвист Андрей Данчев.

[редактиране] Компютърна поддръжка

Основна статия: Кирилица (компютри)
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

[редактиране] Съвременни аспекти

С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът "Евро" на кирилица.

[редактиране] Вижте още

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Кирилица
Уикикниги
Уикикниги
Уикиизточник

[редактиране] Литература

  • Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 - 1459, C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5
  • Florin Curta: Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0“.