Кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

История и развитие[редактиране | edit source]

Възникване[редактиране | edit source]

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.[1]

Наименование[редактиране | edit source]

В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“[2]

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.[1]

Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "с цирулическими словами наипрво сада штампани"[3]

Класическа кирилица (IX-XI в.)[редактиране | edit source]

Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.

числени стойности на буквите
Буква Произношение Название Числова стойност
азъ а азъ 1
боукы б боукы, бȢкы -
вѣдѣ в вѣдѣ 2
глаголи г глаголи 3
добро д добро 4
єсть є єсть 5
живѣтє ж живѣтє -
ѕѣлѡ дз ѕѣлѡ 6
земля (ζ) з зємлѣ 7
ижє и ижє 8
ижеи i (ї) iжєи 10
гѥрв Ћ, ћ ћьрвь, гѥрвь, дервъ -
како к како 20
людиѥ л людиѥ 30
мыслитє м мыслитє 40
Нашь н нашь 50
онъ о онъ, ѻнъ(вариант на о) 70
покои п покои 80
рьци р рьци 100
слово с слово 200
тврьдо т тврьдо 300
оукъ ѹ, у, Ȣ ​о​укъ, Ȣкъ 400
фрьтъ ф фрьтъ 500
хѣръ х хѣръ 600
ѡтъ ѡ [oː] ѡтъ 800
ци ц ци 900
чрьвь ч чрьвь 90
ша ш ша -
ща шт ща -
ѥръ (голям) ъ ѥръ голѣмъ
ѥры ы ѥры
ѥрь малъкъ ь ѥрь малѫкъ
ять ѣ [æː], [eː] ѣть
ю йу ю (iотирано Ȣ)
я йа я, (iотирано а)
йотирано е ѥ [йе] ѥ (iотирано є)
малък юс, малка носовка ѧн] ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) 900
йотиран малък юс ѩ [йен] ѩсъ (iотиранъ малъкъ юсъ)
голям юс, голяма носовка ѫн]/[ън] ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка)
йотиран голям юс ѭ [йон]/[йън] ѭсъ (iотиранъ голѣмъ юсъ)
ѯи ѯ (ξ) [кс] ѯи (кси) 60
ѱи ѱ (ψ) [пс] ѱи (пси) 700
ѳита ѳ [θ] ѳита (тита; фита) 9
ѵжица ѵ [ɪ] ѵжица (ижица) 400
ѵжица оковы (Ϋ) [ʏ] ѷ ѵжица съ кєндима, ѷжица 400
копа Ҁ, ҁ копа, ҁопа 90
твърдо отъ [от] отъ, ѿ 800
о ѽ 400

Развитие през ХІІ-ХV в.[редактиране | edit source]

Българското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:  Поставяне на ударения:

́Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание — слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание — използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда — поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)

Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

Развитие през ХV-ХVІІІ в.[редактиране | edit source]

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.

След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

По време на Възраждането, през 18-19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

Развитие през 1700–1945 г.[редактиране | edit source]

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г (огледален изглед на латинската s), д (от латинското g), и (лат. u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

Разпространение и разновидности[редактиране | edit source]

Румънски текст на кирилица от средата на 19 век

Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

От 1-ви януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

Национални варианти на кирилицата: Босанчица, Румънска кирилица, Белоруска кирилица, Българска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица

Букви[редактиране | edit source]

Буква Произношение Произход Езици
А, а /a/[б 1] 9 век, от гръцката буква Α Всички
Б, б /b/[б 2] 9 век, от гръцката буква Β Всички
В, в /v/[б 3] 9 век, от гръцката буква Β Всички
Г, г /g/[б 4] 9 век, от гръцката буква Γ Всички
Ґ, ґ /g/ 1619 г., от кирилската буква Г Украински, русински
Д, д /d/[б 5] 9 век, от гръцката буква Δ Всички
Ђ, ђ // Началото на 19 век, от кирилската буква Д - ръкописната малка буква, завъртяна на 180 градуса и пресечена с хоризонтална линия Сръбски, черногорски
Ѓ, ѓ /ɟ/ 1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение Македонска литературна норма
Е, е /e/, /ɛ/[б 6] 9 век, от гръцката буква Ε Всички
Ё, ё /jo/[б 7] 1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис Руски, беларуски, русински и много алтайски езици
Є, є /jo/[б 8] Краят на 18 век, от кирилската буква Е Украински, русински, хантийски; в сръбския до средата на 19 век
Ж, ж /ʒ/[б 9] 9 век, от глаголическата буква живете (Ⰶ) Всички
З, з /z/[б 10] 9 век, от гръцката буква Ζ Всички
З́, з́ /ʒʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение Черногорски
Ѕ, ѕ /dz/ 9 век, от гръцката буква Ϛ Македонска литературна норма
И, и /i/[б 11] 9 век, от гръцката буква Η Всички
І, і /i/ 9 век, от гръцката буква Ι Украински, беларуски, русински, казахски, хакаски, коми
Ї, ї /ji/ 1885, от кирилската буква І с добавен диерезис Украински, русински
Й, й /j/ 17 век, от кирилската буква И Руски, украински, беларуски, български
Ј, ј /j/[б 12] 19 век, от латинската буква J Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма
К, к /k/ 9 век, от гръцката буква Κ Всички
Л, л /l/[б 13] 9 век, от гръцката буква Λ Всички
Љ, љ /ʎ/ 19 век, лигатура на кирилските букви Л и Ь Сръбски, македонска литературна норма
М, м /m/ 9 век, от гръцката буква Μ Всички
Н, н /n/[б 14] 9 век, от гръцката буква Ν Всички
Њ, њ /ɲ/ 19 век, лигатура на кирилските букви Н и Ь Сръбски, македонска литературна норма
О, о /o/[б 15] 9 век, от гръцката буква Ο Всички
П, п /p/ 9 век, от гръцката буква Π Всички
Р, р /r/ 9 век, от гръцката буква Ρ Всички
С, с /s/ 9 век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ[б 16] Всички
С́, с́ /sʲ/ Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение Черногорски
Т, т /t/ 9 век, от гръцката буква Τ Всички
Ћ, ћ // Сръбски, черногорски, босненски
Ќ, ќ /c/, // 1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение Македонска литературна норма
У, у /u/ 18 век, от кирилския диграф оу Всички
Ў, ў /ʊ/[б 17] 1870 година, от кирилската буква У Беларуски, дунгански
Ф, ф /f/ 9 век, от гръцката буква Φ Всички
Х, х /x/ 9 век, от гръцката буква Χ Всички
Ц, ц /ts/ 9 век, от глаголическата буква ци (Ⱌ) Всички
Ч, ч //[б 18] 9 век, от глаголическата буква черв (Ⱍ) Всички
Ш, ш /ʃ/ 9 век, от глаголическата буква ша (Ⱎ) Всички
Щ, щ /ʃt/[б 19] 9 век, от глаголическата буква ща (Ⱋ) Български, руски, украински, русински
Ъ, ъ /ɤ̞/[б 20] 9 век, от гръцката буква Ο Български, руски, осетински
Ь, ь [б 21] 9 век, от гръцката буква Ο Всички
Э, э /e/, /ɛ/ 13 век, от кирилската буква Е Руски, беларуски
Ю, ю /ju/ 9 век, от гръцката лигатура IǑ Български, руски, украински
Я, я /ja/ 18 век, от кирилската буква Ѧ Български, руски, украински
  1. На чеченски и ингушки език - /ɑ/ или /ə/.
  2. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /p/. На марийски освен /b/ може да обозначава и звука /β/.
  3. В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /f/. В монголския, както и в краесловна позиция в украинския се произнася като /w/.
  4. В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /k/. В някои случаи в руския се произнася и като /v/ (наставките -ого и -его, сегодня) или /x/ (пред буквата к). В беларуския, украинския и русинския се произнася като /ɦ/.
  5. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /t/.
  6. В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.
  7. След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
  8. След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
  9. В руски и дунгански - /ʐ/, в монголски - /t͡ʃ/.
  10. В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /s/.
  11. В украински - /ɪ/.
  12. В алтайски - /dz/.
  13. В българския - /ɫ/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския - /ɮ/.
  14. В руския, украинския и беларуския - //. При палатализация в българския се изменя до /ɲ/.
  15. В руския в неударена позиция се редуцира до /ɐ/ или /ə/. В македонската литературна норма - /ɔ/.
  16. Латинската буква C има различен произход — от гръцката буква Γ.
  17. В заемки може да се произнася и като /w/.
  18. В руския - // или по изключение /ʂ/.
  19. В руския - /ɕɕ/, в украинския и русинския - /ʃt͡ʃ/.
  20. В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.
  21. Обозначава палатализация на предходната съгласна.

Системи за транскрипция[редактиране | edit source]

Компютърна поддръжка[редактиране | edit source]

По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

Вижте още: .бг

Културно значение[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Бакалов 2003.
  2. Димитър Хоматиан 2013.
  3. Zubrinic 1995.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | edit source]