Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, типографски произлизащи от руския граждански шрифт и използвани от различни езици в Източна Европа и Азия. В исторически план кирилицата, заедно с глаголицата, е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до ХІХ век се е ползвала и в Румъния. Първото сигурно използване на понятието кирилица датира от ХІХ век в Русия, където след реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица“ се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата става официална азбука на Европейския съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът „Евро“ на кирилица.

История и развитие

Възникване

Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през 9 век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ — в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.

Голяма мистерия витае обаче около названието „кирилица“ — такова название не е открито в нито един български средновековен извор, то е въведено много по-късно и е резултат от грешна научна теория, базирана на следното изречение от „Кратко житие на Климент Охридски“:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.

Класическа кирилица (9-11 в.)

Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.

кирилица и глаголица с числени стойности на буквите

числени стойности на буквите

Буква	Произношение	Название	Числова стойност
	а	азъ	1
	б	боукы	-
	в	вѣдѣ	2
	г	глаголи	3
	д	добро	4
	є	єсть	5
	ж	живѣтє	-
	дз	sѣло	6
	(ζ) з	земля	7
	и	ижє	8
	i (ї)	ижеи	10
	(ҕ) [д​͡жь]	гѥрв	-
	к	како	20
	л	людиѥ	30
	м	мыслитє	40
	н	нашь	50
	о	онъ	70
	п	покои	80
	р	рьци	100
	с	слово	200
	т	тврьдо	300
	ѹ, у	​о​͡укъ	400
	ф	фрьтъ	500
	х	хѣръ	600
	ѡ [oː]	ѡтъ	800
	ц	ци	900
	ч	чрьвь	90
	ш	ша	-
	шт	ща	-
	ъ	ѥръ (голям)
	ы	ѥры
	ь	ѥрь (малък)
	ѣ [æː], [eː]	ять
	йу	ю
	йа	я
	ѥ [йе]	ѥ (йотирано е)
	ѧ [ен]	ѧсъ (малък юс, малка носовка)	900
	ѩ [йен]	ѩсъ (йотиран малък юс)
	ѫ [он]/[ън]	ѫсъ (голям юс, голяма носовка)
	ѭ [йон]/[йън]	ѭсъ (йотиран голям юс)
	ѯ (ξ) [кс]	ѯи (кси)	60
	ѱ (ψ) [пс]	ѱи (пси)	700
	ѳ [θ]	ѳита (тита; фита)	9
	ѵ [ɪ]	ѵжица (ижица)	400
	(Ϋ) [ʏ]	(ижица с кендима)	400
		копа	90
	[от]	отъ	800
			400

Развитие през ХІІ-ХV в.

Българското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:  Поставяне на ударения:

́Остро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;

̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.

Придихания:

҅ Леко придихание — слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.

҆ Тежко придихание — използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ

˜ Тилда — поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)

Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.

Развитие през ХV-ХVІІІ в.

Кирилица от 1816 г.: "Огледало" на Кирил Пейчинович

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.

Развитие през 1700–1945 г.

През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

1741 г. - "Стематография", Христофор Жефарович

Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.

Въведени са и малки букви на същия принцип — чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменено, този път със „з“.

Първата книга на гражданска азбука - 1708 г.

Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Гражданският шрифт е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.

Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

Разпространение и разновидности

Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.

От 1-ви януари 2007 г. с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.

В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.

Предимства и недостатъци

Кирилицата има по-слабо разпространение спрямо латиницата. Този факт и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намалява количеството шрифтове за кирилица, спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Поради това част от българите използват латиница, за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща, което води до недобро познаване на правилата на българския език. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).

Кирилизация на английския език

Система за кирилска транскрипция на английския език е предложена от българския лингвист Андрей Данчев.

Компютърна поддръжка

Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).

Вижте още

• Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• Азбуки базирани на кирилицата
• глаголица
• Транскрибиране
• Транслитерация на български имена с латиница (1956)
• Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
• шльокавица
• .бг, .рф
• Владислав Граматик
• Самуилов надпис
• Национални варианти на кирилицата: Босанчица, Румънска кирилица, Белоруска кирилица, Българска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица
• Съвременни варианти на кирилицата

Литература

• Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 — 1459, C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5
• Florin Curta: Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8

Външни препратки

• Кирилизация на Windows
• Кирилизация на ГНУ/Линукс
• Фонетична клавиатурна подредба на Стария Правопис — в нея са включени гласните Ѫ и Ѣ
• Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
  • Още таблици, html: [1] [2] [3] [4]; уникод: [5], [6]
• Картинки на старите букви
• А. Данчев, Българска транскрипция на английски имена, Народна просвета, София, 1982
• Универсален дешифратор за кирилица — безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
• Romanization of Bulgarian and English