Кирилица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилицата, заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.
В наши дни тя е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
Първото сигурно използване на понятието кирилица датира от 18 век в Русия, където след реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Варианти на гражданската азбука днес ползват книжовният български език, руският, белоруският, украинският, русинският, македонският, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
От 1-ви януяри 2007 г. с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
В съвременната българска азбука липсват около 20 стари букви, например: ѣ (ят, двойно е), ѫ (голям юс, голяма носовка), ѭ, ѩ.
[редактиране] История и развитие
Глаголицата е създадена съгласно византийската външна политика през 9 век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия през 863 г., където въвеждат глаголицата и създават книжовни центрове, но след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници.
Създаването на кирилицата е следствие от налагането на православието в България, по времето на Борис I. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името ѝ - в чест на Константин-Кирил Философ.
Археологически открития при Преслав обаче недвусмислено показаха, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да се започне да се употребява в Охрид.
Идеята за създаване на нова абзука в Преслав ней-вероятно принадлежи на цар Симеон, който е бил най-образованата личност тогава в България,силно повлиян от гръцката култура - самите ромеи са го наричали "полугрък" ("емиаргос", немски летописец Лиудпранд, Х в.).Вероятно поради тази своя страст и поради политическите амбиции да бъде "василевс на българи и ромеи", княз Симеон решава да създаде българска азбука, като за основа се използва гръцката азбука с добавяне на нови букви. Това по начало е стандартна "технология" за създаване на азбука - например, така е създадена латинската азбука, въз основа на гръцката, също и гръцката, въз основа на финикийската.
Голяма мистерия витае обаче около названието "кирилица" - такова название не е открито в нито един български средновековен извор, то e въведено много по-късно и е резултат от грешна научна теория, базирана на следното изречение от "Кратко житие на Климент Охридски":
"Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил"
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с "кирилица" би трябвало да се нарича азбуката, която създава Константин-Кирил Философ, а "климентица" трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски. Следователно азбуката, която сега погрешно се нарича "кирилица", би могла със същият успех да се нарича "преславица" или "симеоница", в памет на княз Симеон. Най-правилно би било възприемането и налагането на наименование, което свързва азбуката с народа, който я е създал, а именно "българска азбука". По такъв начин са получили наименованията си всички останали писмени системи по света - латинска, гръцка, еврейска, арменска, грузинска, етиопска и т.н. азбуки. Названието "кирилица" е било възприето извън България в епохата, когато България е била подтисната политически и не е могла да отстоява своето авторство. Това наименование е позволило да се премълчава българският произход на азбуката от страна на народите, които към онзи момент са я използвали вече от векове.
[редактиране] Класическа старобългарска кирилица (9-11 в.)
Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.
| буква | произношение | название | числова стойност |
|---|---|---|---|
| а | азъ | 1 | |
| Б | Боукъı | - | |
| в | вѣдѣ | 2 | |
| г | глаголи | 3 | |
| д | добро | 4 | |
| є | ıестъ | 5 | |
| ж | живѣте | - | |
| ζ,s,... | sѣло | 6 | |
| ζ,з | землıа | 7 | |
| ı | ı | 10 | |
| ї (ı) | ı | 10 | |
| н | иже | 8 | |
| (ҕ) | гервь | - | |
| к | како | 20 | |
| л | людьıе | 30 | |
| м | мъıслите | 40 | |
| N | Нашь | 50 | |
| о | онъ | 70 | |
| п | покои | 80 | |
| р | рьци | 100 | |
| с | слово | 200 | |
| т | тврьдо | 300 | |
| ѹ,... | оукъ | 400 | |
| ф | фрьтъ | 500 | |
| х | хѣръ | 600 | |
| ѡ | ѡтъ | 800 | |
| щ | ща | - | |
| ц | цн | 900 | |
| ...,ч | чрьвь | 90 | |
| ш | ша | - | |
| ъ | ѥръ (голям) | ||
| ъı,ън (ъı) | ѥръı | ||
| ь | ѥрь (малък) | ||
| ѣ | ıать | ||
| ю | - | ||
| ıа | - | ||
| ѥ | - | ||
| ѧ | (малък юс, малка носовка) | 900 | |
| ѫ | (голям юс, голяма носовка) | ||
| ѩ | - | ||
| ѭ | - | ||
| ѯ | ѯи | 60 | |
| ѱ | ѱи | 700 | |
| ѳ | ѳита | 9 | |
| ѵ, у | ѵжица | 400 | |
| 400 | |||
| копа | 400 | ||
| от | 400 | ||
| 400 |
[редактиране] Развитие през 11-15 в.
Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като: Поставяне на ударения:
́Остро ударение-така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;
̀Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
Придихания:
҅ Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.
҆ Тежко придихание - използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ
˜ Тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.)
Някои букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.
[редактиране] Развитие през 15-18 в.
На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянският език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).
През 18-19 в. влиянието на руския църковнославянския език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
[редактиране] Развитие през 1700-1945 г.
През 1708 г. руският цар Петър I еднолично решава[източник?] да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата[източник?]. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.
Главните букви са уеднаквени с подобните им (поне по външен вид) латински букви. Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. Буквите Д и Л също получават нова форма.
Въведени са и несъществуващите[източник?] дотогава малки букви на същия принцип - чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата. Новоизобретени са малките букви г, д (от латинското g), и (лат.u), п (лат. n), т (лат. m ), ц, ч (лат. ръкописно r) ш и щ (обърнато лат. m). От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѳ, ѵ. Изхвърлена е и буквата "з" и е заменена с "s", но след няколко години "s" бива отново заменено, този път със "з".
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес[източник?]. Естественото развитие на кирилицата е прекратено[източник?] (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и, прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография[източник?]. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове[източник?], продължава да допринася и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на 20 в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї , което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).
[редактиране] Кирилизация на английския език
Система за кирилска транскрипция на английския език е предложена от българския лингвист Андрей Данчев.
[редактиране] Компютърна поддръжка
Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи — Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица — допълнение (от U+0500 до U+052F).
[редактиране] Съвременни аспекти
С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата стана официална азбука на Европейския Съюз (т.е. ще се използва за служебни цели в ЕС). След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатваните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатван и надписът "Евро" на кирилица.
[редактиране] Вижте още
- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
- глаголица
- Транскрибиране
- Транслитерация на български имена с латиница (1956)
- Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
- шльокавица
- .рф
- Владислав Граматик
- Самуилов надпис
- Национални варианти на кирилицата: Босанчица, Румънска кирилица
- Съвременни варианти на кирилицата
[редактиране] Литература
- Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 - 1459, C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5
- Florin Curta: Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8
[редактиране] Външни препратки
- Кирилизация на Windows
- Кирилизация на ГНУ/Линукс
- Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
- Картинки на старите букви
- А. Данчев, Българска транскрипция на английски имена, Народна просвета, София, 1982
- Универсален дешифратор за кирилица - безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
- Romanization of Bulgarian and English