Ц, ц e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна африкатна съгласна /ts/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (23-та в българската, 24-та в руската, 25-та в беларуската, 27-ма в украинската и сръбската и 28-ма в македонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название ци, съответно в църковнославянска — цы. В глаголицата се изписва така 
, а в кирилицата — Ц. И в двете азбуки има цифрова стойност 900. Трудно е да се установи точния ѝ произход, тъй като букви с подобна форма се срещат в няколко азбуки от този период – в етиопското писмо ሃ, в коптското писмо ϥ, в арамейското и производните му, като например еврейската буква צ.
, а в кирилицата — Ц. И в двете азбуки има цифрова стойност 900. Трудно е да се установи точния ѝ произход, тъй като букви с подобна форма се срещат в няколко азбуки от този период – в етиопското писмо ሃ, в коптското писмо ϥ, в арамейското и производните му, като например еврейската буква צ.
