О

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква О
Cyrillic letter O - uppercase and lowercase.svg
Цифрова стойност: 70
Уникод (hex)
Главна: U+041E
Mалка: U+043E

О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-та в руската и белоруската, 18-та в сръбската, 19-та в македонската и украинската). В старо- и църковнославянската азбука има название онъ, което означава „той“, а така също „този“, и е 16-та по ред. Изписва се така О и има числова стойност 70. В глаголицата е 17-та по ред, изписва се така GlagolitsaOn.gif и има числова стойност 80. Произлиза от гръцката буква Омикрон.

Звукова стойност[редактиране | edit source]

О наред с „а“, „е“, „и“ и „ъ“ е използвана в похвата асонанс, т.е. струпване на сходни гласни звуци за постигане или подсилване на някакво определено настроение, чувство или послание, най-често в мерената реч.

В български език[редактиране | edit source]

О е петнадесетата буква от българската азбука. Нейната звукова стойност варира от [ɔ] под ударение (мно̀го [ˈmnɔɡo]), редуцирайки се до [ʊ] (голям [ɡʊˈʎʲam]) и [о] в неударена форма.

В руски език[редактиране | edit source]

В руския език неударената буква О може да се редуцира и до [ɐ] (одѝн [ɐˈdʲin]) или [ə] (нѐсколько [ˈnʲɛskəlʲkə]). Тя обозначава широка гласна. Среща се и в почти всички други езици.

Вижте също[редактиране | edit source]